Църквата е определила да спомняме четири събития на Велики четвъртък.

Това са: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа (Лук. 22:39-46) и, накрая, предателството на Юда.

Умиване на нозете

„Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.( Йоан 13:16-17)

Умиването на нозете на апостолите показва голямото  смирение на Иисус Христос. В еврейската традиция при ритуални умивания,  краката се измиват от слугите, които не участват в ритуала. В Православната църква чинът по Умиване на нозете се извършва и до днес като на Великия четвъртък епископа, измива краката на 12 свещеници (или монаси) в памет на събитието преди Тайната вечеря.

Тайната вечеря

„На Твоята Тайна вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми.
Защото на враговете Ти няма да издам тайната,
нито целувка ще Ти дам като Юда,
но като разбойника Те изповядвам:
помени ме, Господи, в царството Си!“ (Молитва преди приемане на Св. Причастие)

На Велики четвъртък Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Наричаме това събитие Тайната вечеря, защото на нея е установено тайнството Евхариастия (Св. Птичастие). Иисус Христос преломил хляба и дал на апостолите да пият от чашата с вино с думите: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“. 

Молитва в Гетсиманската градина и целувката на Юда

„Да се не смущава сърцето ви…“, казва Учителят, „нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих“.

Тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг апостолите напускат дома и потъват в маслинената градина на Гетсимания. Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Иисус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас: „Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти.“

В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. „Когото целуна, Той е; хванете Го.“ Воините се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват между стволовете в градината…

„Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?“

Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им възбудени лица. Юда се хвърля към Иисус и Го целува.

От евангелията е известно, че тук в деня на предателството на Юда Искариотски (Велики четвъртък) Иисус произнася Гетсиманската молитва.

През IV век тук е построена византийска църква, която по време на последната Персийско-византийска война 602-628 е разрушена. В средата на XII век след превземане на Йерусалим е построена нова църква, която по-късно също е унищожена.

От 1681 г. Гетсиманската градина е собственост на Ордена на францисканците, като от 1848 г. градината е оградена с тухлена стена.