Постинг
23.05.2016 21:52 -
"ТОЗИ КОЙТО ВЯРВА.."
------------------------
Християнин, който не вярва в Христа,
какъв християнин е той?
Който пък вярва в Христа,
той изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва.
А тези, които се именуват християни,
но не живеят по Неговия закон и заповеди,
да знаят, че те още не са повярвали в Христа,
макар и да Го изповядват като Бог.
Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст, няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума
И така, добра е вярата, ако придобие и дела. Иначе, както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък да не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Иак. 2:14-17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде изгонен от Небесното царство и наследи геената и неугасимия огън? Нима който върши знамения, може да се спаси само заради знамения и изцеления, без да има дела, които да го направят праведен? Никак! Слушайте тогава, какво говори Господ: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество, няма да получат никаква полза от това без дела. Който истински вярва, той няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: „и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:32-33).
Който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи това и живот вечен ще наследи.
Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с трудност постига смирението.
Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.
Тези, които вярват, не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал: „и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29)
Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог „обикна правдата и намрази беззаконието” (Пс. 44:8)
Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са скарани, като подражават на Господа, защото и Той същото е направил за „вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела” (Кол. 1:21)
Вярващият без ропот понася всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Иаков, брат Господен: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като биде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” (Иак. 1:12)
Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, ни с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но пази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че които оскверняват телата си, не ще се спасят, както е писано: „а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог” (Евр. 13:4)
Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда, както говори Господ: „но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб” (Мат. 20:26-27)
Който вярва, той не престъпва клетвата си и въобще клетва не произнася с устата си, като се подчинява на Господа, Който е казал: „Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак” (Мат. 5:34)
Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.
Който вярва, никого не осъжда, вярвайки, че всички ще бъдем наказани заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.
Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, който води към погибел, но върви по тесния и прескръбен път, вярвайки, че като поскърби по него малко, вечно ще се
радва с Господа и с всички светци.
Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче
за греховете си, като се старае да не греши повече.
Който вярва, той не обича да гуляе и не пиянства, избягва срамни и неприлични песни и веселби, но всякога помни смъртта. Такъв мисли за Страшния съден ден и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.
Вярващият обича Господа и мрази всяко противно Нему зло.
Които вярват, те нямат вражда и омраза против своя брат и не въздават зло за зло, но обичат тези, които ги мразят, и правят добро на ония, които им вършат зло. Благославят ония, които ги проклинат, понасят тези, които им правят беди и нещастия, и се радват, когато ги оскърбяват, и не вземат под внимание никакво зло, защото имат любов неподправена, чиста и истинска, каквато имал и св. апостол Павел, свидетелствайки за себе си: "Истина говоря в Христа, не лъжа - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът" (Римл. 9:1-3). Това явил и пророк Моисей, който казал на народа: "Вие сторихте голям грях; затова аз ще възляза при Господа, дано загладя греха ви". Моисей се върна при Господа и каза: "О, Господи! Тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато; прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене от книгата Си, в която си ме записал" (Изх. 33:30-32). Такова разположение имал и Давид, защото говори: "Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира" (Пс. 119:6). Виждаш, каква любов обземала тези, които имали истинска вяра.
Който вярва, той никакво дело не върши с лицемерие, но всичките си работи прави за Господа и пред Господа, защото към Него е приковал очите на душата си и от Него единствено вярва да получи въздаяние за своите дела.
Който вярва, той не нарушава божествените думи, но като верен работник Божий, с готовност извършва всяко дело, посочено от тях.
Който вярва, той не ласкае и не гледа на лице, но беседва и прави всичко друго според истината и справедливостта, защото вярва на казаното от пророка: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!" (Ис. 5:20).
Които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, не се увличат от похвали и неискрени думи, знаейки какво казва Господ чрез устата на пророка: "Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш" (Ис. 3:12).
Който вярва, той не одобрява никакво зло, но даже и до смърт стои до Христа и истината. Не се страхува като тези, които щом видят зли и беззаконни дела да се извършват пред очите им, се приближават и им стават съучастници и всички погиват заедно. Така загина и първосвещеник Илий заедно с беззаконните си синове, понеже не им се противопостави. Пророкът нарича такива безгласни псета.
Който вярва, той всякога говори истината и от неговата уста не излиза никаква лъжа, защото тези, които говорят лъжа, са синове на дявола.
Който вярва, не дава заем с лихва, а прави добрини и е милосърден, вярвайки, че милостивите ще бъдат помилвани, а лихварите ще бъдат предадени в ада при незаспиващия червей.
Който вярва, той не се причастява недостойно с пречистите Тайни, но очиства себе си от всякаква сквернота, като чревоугодие, злопаметство, зли дела и срамни думи, безумен смях, скверни помисли, всяка нечистота и всякакво вътрешно греховно движение. По такъв начин приема Царя на славата, а тези, които недостойно се причастяват с пречистите Тайни, в тях стремително се втурва дяволът и влиза в техните сърца, както се е случило с Юда, когато се причастил на Господнята вечеря. Затова говори и божественият Павел: "Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:28-30).
Който вярва, той не оклеветява и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, защото тези, които хвалят другите, ще бъдат похвалени от светите ангели в Небесното царство. Уви и горко на тези, които осъждат и оскърбяват другите като зли, защото ще бъдат хвърлени със злите бесове във външната тъмнина, където ще има плач и скърцане със зъби.
Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво, и никого не развращава със своите слабости, защото, който развращава другите, е по-лош и от дявола. Защото Бог говори чрез устата на пророк Авакум: "Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му" (2:15).
Който истински вярва, той не само с уста и език вярва, но и със сърце и делата му са открити за всички, защото: "Не може се укри град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14).
Този, който вярва истински, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, той няма добри дела. За такива говори Господ чрез пророка: "Този народ се приближава към Мене с устата си и с езика си Ме почита, а сърцето му стои далеч от Мене" (Ис. 29:13).
И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричаш ти вярващ?
Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай и като осъждаш сам себе си, остави злите дела, с които си живял досега, и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела да се явиш пред Царя на славата в оня страшен ден на Съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата
(Преп. Симеон Нови Богослов).
Християнин, който не вярва в Христа,
какъв християнин е той?
Който пък вярва в Христа,
той изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва.
А тези, които се именуват християни,
но не живеят по Неговия закон и заповеди,
да знаят, че те още не са повярвали в Христа,
макар и да Го изповядват като Бог.
Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст, няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума
И така, добра е вярата, ако придобие и дела. Иначе, както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък да не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Иак. 2:14-17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде изгонен от Небесното царство и наследи геената и неугасимия огън? Нима който върши знамения, може да се спаси само заради знамения и изцеления, без да има дела, които да го направят праведен? Никак! Слушайте тогава, какво говори Господ: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество, няма да получат никаква полза от това без дела. Който истински вярва, той няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: „и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:32-33).
Който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи това и живот вечен ще наследи.
Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с трудност постига смирението.
Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.
Тези, които вярват, не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал: „и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29)
Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог „обикна правдата и намрази беззаконието” (Пс. 44:8)
Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са скарани, като подражават на Господа, защото и Той същото е направил за „вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела” (Кол. 1:21)
Вярващият без ропот понася всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Иаков, брат Господен: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като биде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” (Иак. 1:12)
Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, ни с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но пази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че които оскверняват телата си, не ще се спасят, както е писано: „а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог” (Евр. 13:4)
Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда, както говори Господ: „но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб” (Мат. 20:26-27)
Който вярва, той не престъпва клетвата си и въобще клетва не произнася с устата си, като се подчинява на Господа, Който е казал: „Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак” (Мат. 5:34)
Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.
Който вярва, никого не осъжда, вярвайки, че всички ще бъдем наказани заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.
Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, който води към погибел, но върви по тесния и прескръбен път, вярвайки, че като поскърби по него малко, вечно ще се
радва с Господа и с всички светци.
Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче
за греховете си, като се старае да не греши повече.
Който вярва, той не обича да гуляе и не пиянства, избягва срамни и неприлични песни и веселби, но всякога помни смъртта. Такъв мисли за Страшния съден ден и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.
Вярващият обича Господа и мрази всяко противно Нему зло.
Които вярват, те нямат вражда и омраза против своя брат и не въздават зло за зло, но обичат тези, които ги мразят, и правят добро на ония, които им вършат зло. Благославят ония, които ги проклинат, понасят тези, които им правят беди и нещастия, и се радват, когато ги оскърбяват, и не вземат под внимание никакво зло, защото имат любов неподправена, чиста и истинска, каквато имал и св. апостол Павел, свидетелствайки за себе си: "Истина говоря в Христа, не лъжа - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът" (Римл. 9:1-3). Това явил и пророк Моисей, който казал на народа: "Вие сторихте голям грях; затова аз ще възляза при Господа, дано загладя греха ви". Моисей се върна при Господа и каза: "О, Господи! Тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато; прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене от книгата Си, в която си ме записал" (Изх. 33:30-32). Такова разположение имал и Давид, защото говори: "Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира" (Пс. 119:6). Виждаш, каква любов обземала тези, които имали истинска вяра.
Който вярва, той никакво дело не върши с лицемерие, но всичките си работи прави за Господа и пред Господа, защото към Него е приковал очите на душата си и от Него единствено вярва да получи въздаяние за своите дела.
Който вярва, той не нарушава божествените думи, но като верен работник Божий, с готовност извършва всяко дело, посочено от тях.
Който вярва, той не ласкае и не гледа на лице, но беседва и прави всичко друго според истината и справедливостта, защото вярва на казаното от пророка: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!" (Ис. 5:20).
Които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, не се увличат от похвали и неискрени думи, знаейки какво казва Господ чрез устата на пророка: "Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш" (Ис. 3:12).
Който вярва, той не одобрява никакво зло, но даже и до смърт стои до Христа и истината. Не се страхува като тези, които щом видят зли и беззаконни дела да се извършват пред очите им, се приближават и им стават съучастници и всички погиват заедно. Така загина и първосвещеник Илий заедно с беззаконните си синове, понеже не им се противопостави. Пророкът нарича такива безгласни псета.
Който вярва, той всякога говори истината и от неговата уста не излиза никаква лъжа, защото тези, които говорят лъжа, са синове на дявола.
Който вярва, не дава заем с лихва, а прави добрини и е милосърден, вярвайки, че милостивите ще бъдат помилвани, а лихварите ще бъдат предадени в ада при незаспиващия червей.
Който вярва, той не се причастява недостойно с пречистите Тайни, но очиства себе си от всякаква сквернота, като чревоугодие, злопаметство, зли дела и срамни думи, безумен смях, скверни помисли, всяка нечистота и всякакво вътрешно греховно движение. По такъв начин приема Царя на славата, а тези, които недостойно се причастяват с пречистите Тайни, в тях стремително се втурва дяволът и влиза в техните сърца, както се е случило с Юда, когато се причастил на Господнята вечеря. Затова говори и божественият Павел: "Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:28-30).
Който вярва, той не оклеветява и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, защото тези, които хвалят другите, ще бъдат похвалени от светите ангели в Небесното царство. Уви и горко на тези, които осъждат и оскърбяват другите като зли, защото ще бъдат хвърлени със злите бесове във външната тъмнина, където ще има плач и скърцане със зъби.
Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво, и никого не развращава със своите слабости, защото, който развращава другите, е по-лош и от дявола. Защото Бог говори чрез устата на пророк Авакум: "Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му" (2:15).
Който истински вярва, той не само с уста и език вярва, но и със сърце и делата му са открити за всички, защото: "Не може се укри град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14).
Този, който вярва истински, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, той няма добри дела. За такива говори Господ чрез пророка: "Този народ се приближава към Мене с устата си и с езика си Ме почита, а сърцето му стои далеч от Мене" (Ис. 29:13).
И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричаш ти вярващ?
Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай и като осъждаш сам себе си, остави злите дела, с които си живял досега, и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела да се явиш пред Царя на славата в оня страшен ден на Съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата
(Преп. Симеон Нови Богослов).
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие