В този ден светата Църква е определила спомен за грешницата, помазала с миро Господа малко преди спасителните Му страдания.

Възпоменаването на тази жена е установил сам Спасителят – да се разказва по цял свят това, което тя е извършила, подбудена от искрено покаяние и най-топла обич към Иисуса Христа. Тя е станала преди това свидетел на състраданието, с което Христос се отнася към всички грешници, особено в този момент, когато влязъл в дома на един прокажен, считан за нечист и лишен от общение с човеците. Жената се е надявала, че Иисус както е излекувал прокажения, ще излекува и нейната грешна душа.
-----------------
" А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,

приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.

Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:

защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.

Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.

Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
-------------------
Евангелие от Матей, 26: 6-13
-----------
Мирото, което грешницата изляла върху главата на Господа струвало 30 сребърника.

Това предизвикало недоволството на учениците Му, особено на Юда, който изтъкнал, че вместо да се прахосва мирото може да се продаде и парите да се раздадат на бедните. Господ се застъпил за жената, казал да не й пречат в това добро дело, защото тя Го подготвя за предстоящото Му погребение. Затова и за нейното дело ще се разказва по цял свят.

Христе Боже, Който бе помазан с драгоценно миро, избави ни от страданията, които ни сполетяват, и ни помилвай, защото си благ и човеколюбец!

Амин.

Из „Синаксар“

 

 

Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

Велика сряда се посвещава на възпоменанието за предателството на Юда, а също за друго важно събитие: в навечерието на кръстните страдания на Спасителя, когато Той се намирал в дома на Свои приятели, някаква жена се приближила към Него и изляла на главата Му скъпоценно миро, което обикновено, по закона на това време, се изливало или върху царете по време на помазанието, или върху много богати хора по време на тяхното погребение. Цената на тази течност била огромна, мирото било скъпоценност. И когато тази жена, която, разбира се, не била богата и, вероятно, похарчила всички свои средства за придобиване на тази скъпоценност, извършила помазанието на Спасителя, мнозина се възмутили; даже учениците на Господа възнегодували и казали: защо е това прахосване... можеше да се продаде тази скъпоценна течност, а парите да се раздадат на сиромаси. На това Спасителят отговорил: сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога, тази жена Ме приготви за погребение и, където и да било проповядвано Евангелието, навсякъде ще бъде казано за това, което тя е извършила (Мат. 26:8-13). Постъпката на тази жена особено възмутила Юда, който, бидейки един от дванадесетте, носил спестовната касичка и бил пазител на общите апостолски средства, нерядко похищавайки от тях пари за себе си, т. е. бил крадец (Ин. 12:6). Видял как жената излива върху Спасителя скъпоценната течност, и, очевидно, представяйки си колко пари струва това миро, той изпаднал в такова негодувание, че отишъл и предал Спасителя за тридесет сребърника (Мат. 26:14-15).

Разбира се, не жената с нейното миро била причина за предателството, но тя дала повод за него. Какво станало в душата на Юда? Защо жертвената постъпка на тази жена го подтикнала към извършване на предателство? – Тъй като тя извършила нещо, което било абсолютно противоположно на целия начин на живот на Юда.

Разбира се, не жената с нейното миро била причина за предателството, но тя дала повод за него. Какво станало в душата на Юда? Защо жертвената постъпка на тази жена го подтикнала към извършване на предателство? – Тъй като тя извършила нещо, което било абсолютно противоположно на целия начин на живот на Юда. Със своята постъпка тя му отправила предизвикателство, нанасяйки удар по най-чувствителното място. Юда разбрал своята абсолютна несъвместимост с това, което ставало около него, своята несъвместимост с Учителя, с Неговите ученици, последователи, с тази жена. Юда принадлежал към друг свят - този, който бил не неутрален, а враждебен на Господа. И системата от ценности на този свят (а в действителност - лъжеценности) също била не неутрална, а враждебна на системата от ценности, донесени от Христос. Юда бил враг на Христа по цялата си житейска нагласа и тази своя пълна несъвместимост с Христос той осъзнал в момента на изливане на скъпоценната течност върху главата на Спасителя.

Какво представляват тези два свята, които са несъвместими, които не могат мирно да взаимодействат и всяко тяхно съприкосновение – това винаги е борба и противопоставяне? Има само два начина на живот и други не съществуват. Единият ние наричаме религиозен, в центъра на този живот е Бог. И човек строи своите взаимоотношения със заобикалящите го хора, с природата, въобще с външния свят, изхождайки от това, че Бог всичко вижда и всичко знае. Такъв човек, даже бидейки грешен, никога не престава да слуша гласа на съвестта, който го заставя да се разкайва за своите греховни постъпки, защото той разбира, че Бог е редом, Той може да наказва и може да помилва. Когато човек осъзнава в своя живот Божественото присъствие, тогава целият му живот се подчинява на Божия закон, даже в този случай, ако той понякога нарушава този закон: такъв човек винаги ще се стреми да принесе на Бога своето чистосърдечно разкаяние.

А този, за когото Бог не съществува, никога и нищо не ще прави заради Бога.

В центъра на живота на такъв човек е той самият: той е най-голямата ценност, той е начало и край на всичко, той е абсолютният авторитет, способен да различава добро и зло, и за удовлетворяване на неговите потребности всички средства са добри. Юда бил именно такъв човек, затова възнегодувал, когато се изляло миро върху главата на Спасителя, тогава когато парите от продадената скъпоценност биха могли да напълнят неговия джоб.

Тези два начина на живот съществуват в продължение на цялата човешка история. Когато се проповядва Словото Божие, мнозина хора с радост отварят своите сърца, за да се приобщят към религиозния начин на живот. Но винаги се намират и такива, за които тази проповед ще бъде като остър нож, като удар в най-болезненото място, у които само едната дума „Бог” ще извика желание да встъпят в борба и даже да стигнат до предателство. Това става, защото цялата история на човешкия род е история на борбата на дявола с Бога, извършвана в умовете и сърцата на хората. Юда предал Спасителя, с това сам встъпил в борба с Бога, с целия религиозен начин на живот. Той искал да нанесе удар по толкова чуждата за него система от ценности. А колко след Юда Искариот възставали в продължение на две хилядолетия новите юди, които с ненавист възприемали Словото Божие и всички свои сили насочвали към това да разрушат Божието благовестие! И тази борба ще продължава до свършека на века.

За да бъде Църквата, стълп и крепило на истината (1 Тим. 3:15), за да не бъде никога посрамена от враговете, нужно е църковните хора винаги да водят религиозен начин на живот, да бъдат истински вярващи. Нали се случва и така, че човек счита себе си за вярващ, ходи в храма, а живее така, както живее този, който не приема Бога. Ние знаем, че понякога в църковна среда се срещат хора, които на пръв поглед са вярващи, а всъщност живеят в друг, безбожен свят: те живеят заради себе си и всички сили употребяват за все по-голямо увеличаване на своите материални доходи.

За тях Бог е като някаква декорация в живота, за Него те си спомнят в най-добрия случай в неделя, когато идват в храма, а понякога, даже молейки се в храма, просят от Бога само материални блага за себе си. Излизайки пък от храма, те и съвсем забравят за Бога. Такъв нерелигиозен начин на живот може би е присъщ даже на хора църковни. Но и за това ни е дадено спасителното време на поста, та още и още веднъж да преосмислим своя живот, да разберем, доколко важно е да имаме в центъра на своя живот Господа, постоянно да чувстваме Божието присъствие и да осъзнаваме себе си пред лицето Божие. Ето тогава този начин на живот, към който принадлежала жената, изливаща скъпоценното миро върху главата на Спасителя, ще стане и наш начин на живот. И според степента на утвърждаване в нашия свят на великата и спасителна система от евангелски ценности от него ще бъде изхвърлена другата, противоположна на Бога и Неговия нравствен закон, система от лъжовни ценности.

Да даде Бог на всички нас да осъзнаем, че борбата между Бога и дявола се извършва не някъде на небето или в подземие, а в нашите сърца и умове, в нашите мисли и постъпки. Ние всички сме воини в тази борба. И нека забележителният пример на жената, изливаща скъпоценно миро върху главата на Спасителя, ни помогне да почувстваме притегателната сила на този начин на живот, който проповядвал Спасителят, чрез Своите смърт и Възкресение, призоваващ към вечен живот целия човешки род. Да ни подаде Господ сили да откликнем на Неговото слово и на подвига на Неговите живот и смърт, и да станем съучастници на това Царство, което Той е открил и направил достъпно за всички, които Го обичат. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

Източник: Патриарх Московский и всея Руси Кирилл, Тайна покаяние. Великопостные проповеди (2001-2011), М., 2012