Паримия на шестия час.

Из пророчеството на Иезекииля - чтение.
______________________________
Когато ходеха животните, вървяха и колелата;
и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо. Такова беше видението на отблясъка - от славата Господня.
______________________________
Паримии на вечернята.

Паримия първа.

Из книга Изход - чтение.
______________________________
Излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници - жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го вземе. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше в кошчето; смили се над него фараоновата дъщеря и рече: това ще е от еврейските деца. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Мойсей, защото, казваше, от вода го извадих.
______________________________
Паримия втора.
Из книгата на Иова - чтение.
______________________________
Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат. И ето, дохожда вестител при Иова и казва: воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя. Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя. Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стькмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя. Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат; ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя. Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; както беше угодно Господу, тъй и стана; да бъде благословено името Господне! Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.



СИНАКСАР НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК
-------------------------
В светия и Велик вторник си спомняме 
притчата за десетте девици, защото такива притчи Господ, отиващ на страдания, влизайки в Йерусалим, разказвал на Своите ученици; а има и други, които насочвал към юдеите. Притчата за десетте девици казал, за да ни подтикне към милостиня, а заедно с това учи всички да бъдем готови за смъртта. Защото Той много им говорил за девството и за скопци и това не е за удивление, тъй като девството е облечено с много слава и е наистина велико.
Но за да не би някой, като се подвизава в тази добродетел, да небрежи за останалите и най-вече за милостинята, чрез която светилникът на девството ярко засиява, Свещеното Евангелие привежда тази притча; и нарича мъдри петте девици, съчетали девството с елей на милостиня, едновременно изобилен и драгоценен; а другите пет – неразумни, защото и те имали девство, но милостиня – несравнено по-малко. Затова са и неразумни, понеже след като изпълнили по-голямото, небрежели за по-малкото и с нищо не се различавали от блудниците - онези чрез плътта, а тези чрез богатството били победени. 
След като изминала нощта на настоящия живот, всички девици задремали, т.е. умрели, защото смъртта се нарича сън. И докато спели посред нощ се разнесъл вик. Едните, като взели много елей, влезли с Жениха, когато се отворили вратите. А неразумните, имащи недостатъчно елей, след като се събудили започнали да го търсят. Мъдрите пожелали да им дадат, но не могли и преди да влязат им отговорили, казвайки: да не би да не стигне и нам, и вам; идете прочее при продавачите, т.е. бедните, и си купете. Но напразно, защото след смъртта не е възможно. Както и в притчата за богаташа и бедния Лазар Авраам открива същото, говорейки: трудно е да преминеш оттук там. Но неразумните, след като дошли непросветени, така завикали, удряйки по вратата: Господи, Господи, отвори ни. Сам Господ им дал онзи страшен отговор: отидете от Мен, рекъл, не ви познавам; как можете да видите Жениха, когато нямате зестра - самата милостиня?
Поради това богоносните отци са положили тук притчата за десетте девици, за да ни поучат винаги да бдим и да бъдем готови да посрещнем истинския Жених, вършейки добри дела, а най-вече милостиня. Защото неизвестен е денят и часът на смъртта. Така и Йосиф ни учи да придобием целомъдрие, а смоковницата да принасяме непрестанно духовен плод. Който се подвизава в едно и неоспоримо по-велико дело, но небрежи за другите и особено за милостинята, не ще влезе с Христос във вечното упокоение, но бива върнат назад посрамен. Понеже няма нищо по-печално и преизпълнено със срам от девство, побеждавано от пристрастието към богатството.
Но, о Женише Христе, причисли и нас към мъдрите девици, направи ни причастници на твоето избрано стадо и ни помилуй. Амин.


ПЕСНОПЕНИЯ ИЗ СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК
https://www.youtube.com/watch?v=FaahnK-DbjI
---------
Стихира на Хвалите, глас 1.
В Твоите светлости как ще вляза аз недостойният?
Защото, ако дръзна да вляза в чертога, дрехата ми ме изобличава, понеже не е брачна, и свързан ще бъда изхвърлен от ангелите. Господи, очисти сквернотата на душата ми и ме спаси, като Човеколюбец.
Слава, глас 8.
(От монахиня Касияна).
________
Господи, падналата в много грехове жена, като усети Твоето Божество, взе чин на мироносица и, като ридаеше, принесе Ти миро преди погребението. Горко ми, казваше тя, понеже за мене е нощ, невъздържаното блудство, мрачното и безлунно силно влечение на греха! Приеми потоците мои сълзи Ти, Който, чрез облаците произвеждаш водата в морето. Наклони се към мойте сърдечни въздишки Ти, Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата! Дай да целуна и отрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе, чийто шум Ева в рая по пладне като чу, и, уплашена, се скри. Кой ще изследва, Душеспасителю, Спасе мой, множеството мои грехове и бездната на Твоите съдби?
Не презирай мене, Твоята рабиня, Ти, Който имаш безмерна милост.

“Господ, отивайки на доброволни страдания, казваше на Апостолите по пътя: ето, възлизаме в Иерусалим и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие (Мат. 20:18). Врочем елате да Го придружаваме и да се разпънем за житейските удоволствия заради Него”. Така светата Църква ни кани да съпътстваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена за Неговите божествени страдания и смърт. Като послушни чеда, ние чухме тоя майчински призив и тръгнахме по указания от нея път на придружаване на Господа. И сега на мене ми предстои не да ви убеждавам в послушание, а утешавайки се с вашето послушание, да ви пожелая само по-пълно и по-съвършено да доведете докрай започнатото. И наистина, ако някой от вас запита: “Ето, Църквата ни зове да придружаваме Господа, Който отива на доброволни страдания, как да направим това” - то нищо не бих могъл да им отговоря, освен: “Каквото и да правите, правете го както трябва и ще придружавате Господа”.
Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. Постът до степен, тялото да чувства лишението от пълното доволство в храна и питие, съсредоточеният молитвен труд, избягване на обикновените несериозни отношения с другите, принуждаване на себе си към душеспасителни занимания и др., свързани с изпълняване на говеенето, са първата стъпка в нашето придружаване на Господа към разпятието. Нужно е само да поемем тая тежест драговолно, без себежалене. Всеки човек обича живота. Малък недостиг в храната и лишаване от сън или по-голямо затруднение и умора и се раздава викът на плътта и на него се струва, че се извършва покушение срещу живота му. Който, без да обръща внимание на тоя вик, на тая като че ли раздяла с живота, не само не се подаде на себежаленето, а напротив, принуждава себе си към посочените трудове, той всеки път, когато върши това, прави крачка след Господа.

И трябва да кажем, че само такъв Го и придружава. Това така ли е с нас? Ако е така, ние сме на правилен път. Ако не е така, нека се погрижим да прибавим към труда, който все пак извършваме, това строго отнасяне към изискванията на плътта, заради Господа. Така ние ще принесем на Господа в жертва нашето животолюбие, или ще съразпънем с Него нашата плът, подражавайки, макар и слабо, на Неговия подвиг в Гетсиманската градина.
Като започнем така, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. Искам да кажа: отрудвайки плътта, нека отрудим и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго. Нека ги приведем в съгласие с поетите вече от нас трудове. Като постим телесно, нека заставим и душата да пости: да отсичаме пожеланията, да потушаваме възникналите порочни движения - гняв, осъждане, гордост, корист, неотстъпчивост и пр. Отрудвайки тялото с молитва в храма или у дома, да се потрудим и духом благоговейно да стоим пред лицето на Господа в сърцето си, с внимание към онова, което се пее и чете. Като избягваме житейската мълва и се уединяваме телом, нека прибавим към това неразсеяност на ума и съсредоточаване в себе си. Като заставяме тялото да бодърства, да възбудим бодростта и на духа, или живото устремяване на усърдието ни към Господа. Като принуждаваме себе си към духовни занимания, да принудим и душата си да има желание към тях, защото тя винаги може да се хвали с тях. Когато направим това, с него ще обвържем душата. И тя, която е обикнала свободата в движенията и действията, като усети наложените ѝ ограничения, ще започне да страда като в неволя и да надава вик на недоволство. Въпреки това не бива да отслабваме самопринуждението.Така ние ще се оприличим на Господа, когато Го повели вързан на съд и ще застанем още по-близо до Него в придружаването към доброволните страдания. Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак,

и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.
Да пристъпим още по-близо. Да застанем пред съда, подобно на Господа. Вие вече сте намислили да сторите това. Разбирам вашето говеене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготвяваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да осъзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, да се изповядаме откровено за всичко, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каяфа, от там при Пилат, от Пилата при Ирод, от него пак при Пилат. Разликата е в това, че Господ Иисус съдили и поругавали несправедливо, а ние ще осъдим и съкрушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.
Искате ли накрая да пристъпим при самия Иисус и да вървим с Него към Неговото доброволно страдание - като че ли стъпка по стъпка? Ето какво трябва да направим: да преминем с дълбоко размишление целия кръстен път на Господа, да възприемем Неговото страдание с чувство, доколкото това е по силите на нашето естество, и да Му състрадаваме сърдечно. Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървава пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на апостол Петър. Да отидем след Него при Пилат, от Пилат при Ирод и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда.

Да понесем с Него кръста към Голгота - тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини. Да пренесем върху себе си приковаването към кръста, когато в живата плът са забивали гвоздеи, издигането на кръста, което е разпъвало раните и причинявало страдания, плача на приближените и сред тях съкрушената Майка на Господа, насмешките на неразумните, крайното изтощение до жажда и навеждането на главата с предаване на духа. Да преминем всичко това мислено и да го възпроизведем по-живо у себе си; да възбудим у себе си съчувствие към тия страдания и така искрено да ги изживеем, като че ли ние самите страдаме и сме наранявани. И ще се оприличим на жените, които, вървейки след Иисуса, понесъл кръста, плакали. Така, стъпка по стъпка, ще се приближаваме все по-близо и по-близо до Христа Господа, Който отива на доброволни страдания и ще Го придружаваме. Започнали с телесни трудове, да преминем от тях към духовни подвизи. А заедно с едните и другите нека извършим самоизпитание, в покаяние да оплачем и да поправим лошото, за да се причастим достойно с Христовите Тайни. А накрая, с дълбоко размишление върху страданията на Господа Иисуса да Му съчувстваме и състрадаваме. Но само това ли? Не забелязвате ли, че с това пътят не може да бъде завършен? Така само придружихме Господа Иисуса, Който отива на смърт. Но трябва не само да Го придружим, а и да се съразпънем с Него. Как ще стане това? Когато тръгнем по пътя на истинския християнски живот и на дело започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава ежеминутно ще разпъваме себе си заради Господа или спасително ще се съразпъваме с Христа Спасителя. Всичко посочено по-рано е само приготовление към това. В страданията на Христа Господа и в състраданието към Него ние имаме подбуда към християнски добродетелен живот, в душевно-телесните подвизи получаваме помощ за него, в покаянието и причастяването слагаме неговото начало и получаваме сили.

Като сме извършили всичко, сега остава да започнем на дело да живеем наистина по християнски. А как и защо тоя живот е съразпятие с Господа Иисуса, ще разберете своевременно. Сами ще почувствате как, при изпълнение на християнските добродетели, ту ръцете и нозете се пригвоздяват, ту сърцето се поразява, ту главата се увенчава с трънен венец, ту цялото тяло на нашето естество се покрива с рани. Няма да пояснявам как става това. Вие сами знаете или ще узнаете. Ще завърша моето слово с искрено пожелание към вас: Господ да ви благослови, не само да Го придружавате, но и да се съразпънете с Него, защото няма друг път към спасение. Амин.

Св. Теофан Затворник,
Духовно Огледало,
Славянобългарски манастир
"Св. Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2003 г.