Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

В последните дни от Своя земен живот Господ Иисус Христос прекарал сутрешните часове в Йерусалим, а през втората половина от деня се оттеглил на Елеонската планина, където общувал със Своите апостоли, откривайки им тайната на Царството Божие. Всички тези дни - понеделник, вторник и сряда са изпълнени с най-важните наставления на Спасителя. Както чухме току-що от евангелското четиво, Господ, завършвайки Своите поучения, казал, „че подир два дни ще бъде Пасха” и Син Човечески ще трябва да пострада (Мат. 26:2). Два дни преди Своите страдания и смърт Той се обръща към учениците със знаменателни думи за бъдещето - за това, което чака всеки човек и целия човешки род.

Господ говори, както винаги, с притчи, но притчите са много ясни и днес ние ги чухме. Това е притчата за ленивия роб, който не съумял да се погрижи за тези, които или му поверени от господаря, за което и получил наказание (Мат. 24:45-51). Това е притчата за десетте девици, неразумни и мъдри, които излезли да посрещнат жениха и мъдрите, посрещнали го със запалени светилници, влезли на брачния пир, а пред неразумните вратата били затворени (Мат 25:1-13). Това е притчата за талантите - в нея Господ говори за това, че на всекиго са дадени дарове от Бога, а за това как човек се разпорежда с тези дарове, той отговаря, когато застане пред Божествения Съдия (Мат. 25:14-30). И накрая, ние чухме пророчеството за Страшния съд, за края навремената и за това кого Господ ще оправдае и кого ще осъди (Мат. 25:31-46).

Колко удивително силно звучат думите: ”Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира: защото Аз бях гладен, и вие Ме нахраните; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:34-36). Господ оправдава на Своя съд тези, които вършели всичко това за своите ближни, защото,правейки добро на ближните, ние извършваме това,което ни е заповядал Бог, т. е. принасяме на Него Самия скъпа и благоуханна жертва. Тези пък, които не савидели в ближните Божия образ, които не са изпълнилисвоя живот с милосърдие, Господ низвергва в геената огнена.

Размишлявайки за днешното евангелско четиво, свети Инокентий Херсонски изказал много дълбока мисъл, помагаща ни да разберем какво става с човека по време на неговото земно битие. „Ето, Женихът идва в полунощ...” - възпява Църквата. Кой е Този Жених? Това е Синът Божи, нашият Господ Иисус Христос. Защо Го наричаме Жених? Жених е този, който обещава на своята избраница да встъпи с нея в брак; но брак още няма, защото, ако женихът встъпва в брак, той вече се нарича съпруг. Но ние чакаме Жениха: „Ето, Женихът идва в полунощ…”. Женихът - казва свети Инокентий, -това е този, който е обручен за невестата, ние всички пък сме обручени за Божия Син в момента на нашето Кръщение, но бракът е отложен - до този момент, когато ние ще престъпим чертата на физическите живот и смърт; и по особен начин този брак е отложен до Страшния съд, когато окончателно ще се определи съдбата на всяка човешка душа .

Както в земния живот тези, които са обручени, могат да се намират редом или да живеят на разстояние, понякога твърде значително, един от друг и, несъмнено, сесблъскват с изкушения и съблазни, в това число със съблазънта да изменят на даденото в обручението обещание – нали „брак още няма”! - така и в духовния живот обручението за Спасителя не е нищо друго, освен обещание за вярност. Но ако ние в нашия земен живот изменяме на Христос, отказваме се от изпълнение на Неговата воля, на Неговите закони, на тези правила за живот, които Той ни е дал, а вместо тях ние се насочваме към други ценности, тогава нарушаваме верността и бракът не може да бъде сключен, защото нарушилите верността не се женят и не се омъжват.

Размишлявайки по-нататък върху тази тема, свети Инокентий подчертал, че голяма част от сърцето и ума на човека е заета не от Христос. Светителят говорил за това в повече или по-малко спокойно, както сега ни се струва, време, когато Църквата Христова от нищо и от никого не била притеснявана, свободно проповядвала, намирайки се под покровителството на православен император и изглеждало, че всичко се извършва по подобаващ начин. Но и свети Инокентий, и мнозина други пастири прозирали, че не всичко е благополучно в Отечеството, защото хората отдавали своите сърца не на Бога, а на мамона, на властта, на ежедневната суета...

А какво пък да кажем за днешния век, когато така настойчиво ни се предлагат различни лъже-блага, когато с такава сила те се натрапват на всеки човек катонякакъв идеал за живот! Във времената на свети Инокентий нищо подобно не е имало, но още тогава, по неговите думи, не на Христос отдавали своите сърца мнозина православни. Колко пък сили се изискват, за да не изменим на Жениха в наши дни, за да останем със Спасителя, за да не се пленим от външния блясък, от тези украшения за елха, от пайетите, от тази житейска пустота, която примамва човека така, както дрънкулките на елхата примамват детето!

Верността към Спасителя предполага преди всичко духовно бодърстване, което позволява да се различават духовете, да се отличават истинските ценности набитието от лъжливите, суетни ценности, привличащи човека само със своята външна страна.

Откъде да вземем сили за всичко това? Къде да наберем духовна мощ, за да противостоим на огромния поток от изкушения, съблазни, лъжеучения – на всичко това, с което врагът на човешкия род се опитва да плени съзнанието и сърцата на хората? - Такава сила и такава мощ ни дава само Господ.

Затова ни е дадено и попрището на поста и молитвата,та, възлагайки на себе си подвиг – толкова малък, толкова слаб, - да се постараем да възпитаме своята воля в послушание на Бога; та, участвайки в богослуженията, да се научим да слушаме Божия глас в отговор на нашата лична молитва; та, причастявайки се със Светите Христови Тайни, да почувстваме реалната подкрепа на Господа, помагаща ни да отблъснем дяволските попълзновения.

„Ето, Женихът идва в полунощ…” Нека помним тези думи- нали никой не знае, когато ще настъпи полунощ за всекиго от нас, с всеки от нас може да се случи нещо неочаквано и можем във всеки момент да застанем пред Него. Какво ще кажем ние на Господа, ако умът и сърцето ни са били пленени от други цели и ценности? Какво ще кажем, ако не сме опазили нашата вярност, не сме съхранили предаността си към Него? - Нищо не можем да кажем, както не са могли да кажат тези неразумни девици, които закъснели за срещата с жениха…

Да ни помага Господ да живеем така, че във всеки момент ние с радост да можем да кажем: „Ето, Женихът идва в полунощ, и със смирение отивам да посрещна Жениха и Господа и Съдията мой”. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

Източник:    Патриарх Московский и всея Руси Кирилл, Тайна покаяние. Великопостные проповеди (2001-2011), М., 2012

-----------------------
Днес еврейският народ, свещеници и власти
за последен път слушат словото на Господа в храма.
И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало,
настояще и бъдеще.
С въпроса Си за Иоан Господ дава да се разбере,
че е Истинският Месия;
с притчата за двамата сина внушава, че иудеите ще бъдат отхвърлени и на тяхно място ще бъдат призвани езичниците;
с притчата за лозарите им казва, че отхвърлените са обречени на погибел;
с притчата за брака на царския син учи, че и от дошлите при Него не всички ще бъдат достойни и ще се намерят и такива, които справедливо ще бъдат изхвърлени във външната тъма;
с отговорите на въпросите за данъка към императора и за най-важната заповед на Писанието, както и с изобличителната си реч Той определя характерните черти на спасителния живот;
най-сетне, отделно на учениците предсказва (идващите) страдания на Иерусалим и открива тайната на второто Си пришествие.
Достатъчно е било само да се изслуша внимателно всичко това, за да се увери човек, че Той е истинският Спасител на света – Христос, и да се покори на заповедите и учението Му.
И до днес прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден преставлява най-ефективно средство за оживяване на вярата в Господа; като възстановяват у християнина съзнанието, какъв трябва да бъде и какво да очаква, тия Евангелски слова го карат да възгрява ревността си по Бога и да изповядва Господа не само с думи, но и с делата си.
/Св. Теофан Затворник, из "Мисли за всеки ден от годината" /

А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да съзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, за всичко да се изповядаме откровено, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каифа, от тях при Пилата, от Пилата при Ирода, от него пак при Пилата. Разликата е в това, че Господа Иисуса несправедливо съдили и поругавали, а ние ще осъдим и скърушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилуй нас!

''Светило за тялото е окото'' (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела" (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за съдбата на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).