"Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост" - възкликва св. Ефрем Сирин.

Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, а след тях и много други употребяват в произведенията си термина "Богородица". Св. Отец Прокъл - Константинополски архиепископ - в едно свое слово за Рождество, на поставения му въпрос: "Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?" дава великолепен отговор: "Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно."

Непобедим защитник на православното учение за Божията майка през V век става Александрийският патриарх Кирил, чиято проповедническа и полемична дейност е насочена срещу ереста на Несторий. Този ересиарх мислел, че Майката Божия по плът - пресветата Дева - не е родила в собствен смисъл и наистина Въплътилия се Бог-Слово и че тя не трябва да бъде наричана Богородица. В отговор на това лъжеучение св. Кирил Александрийски на много места в своите съчинения изповядва, че пресветата Дева е истинска Богородица.

"Удивявам се - пише той в окръжно послание до своето паство - как може да се пита дали трябва светата Дева да бъде наричана Майка Божия! Защото, ако Иисус Христос е Бог, то как пресветата Дева, Неговата майка, не е Божия Майка."

На друго място в разсъжденията на светия Отец за въплъщението на Божия Син срещаме:

"Братя, ние признаваме, че от светата Дева и Богородица се е родил в едно съвършен Бог и съвършен човек, надарен с разумна душа, поради което и светата Дева наричаме Богородица. Бог Слово е обитавал в нея същински; не въображаемо, а истинно." И на трето място: "Господ е възприел собственото наше тяло и е станал човек, (роден - б. пр.) от жена, без да престава да бъде Бог, роден от Отца, но и при приемането на плътта е останал това, което е бил. Така учи навсякъде словото на правата вяра. Намираме, че така са мислили и светите Отци, затова и дръзваме да наричаме светата Дева Богородица."

"Който не изповядва Емануил за истинен Бог и светата Дева, родила по плът Божественото Слово, станало плът, за Богородица, да бъде анатема!" - Така Третият, Ефески Вселенски събор осъжда ереста на Несторий и потвърждава църковната почит към Богородица. В работата на събора са посочвани много указания от древните Отци както за личността на Христа, така и за Неговата Майка. И всеки път тези указания са изслушвани с внимание от присъстващите. Отците от Събора постановяват:

"Съгласно с преданието, да се почита и проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена Негова Майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица."

Когато на Четвъртия, Халкидонски Вселенски събор се прочита известното послание на св. Кирил, Отците възкликват: "И ние като Кирил вярваме! Така сме вярвали, така вярваме; анатема на онези, които не вярват така!"

Петият вселенски събор (553 г.) определя:

"Ако някой нарича светата преславна Приснодева Мария "Богородица" коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича "Човекородица" и "Христородица", като че ли Христос не е бил Бог, а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, за такъв да бъде анатема!"

В определенията на Шестия вселенски събор от 631 г., между другото се казва:

"Изложеното ... учение запечатваме със съгласието си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица."

Отците от Седмия вселенски събор от 787 г. събор с одобрение изслушват и скрепяват със съгласието си онези места от посланието на Константинополския патриарх св. Тарасий и Йерусалимския патриарх Теодор, където се изповядва, че светата Дева е Богородица. В посланието Теодор определя и църковното почитане на иконите:

"Почитаме и се покланяме на иконите на пречистата Майка на Господа, неизказано родилата Го света Богородица и Владичица наша."

Отецът от VII век св. Иоан Дамаскин в съставеното от него изложение на православната вяра казва: "Ние изповядваме, че светата Дева е Богородица в собствен и истинен смисъл, защото както истинният Бог се е родил от нея, така и тя е родила истинния и въплътил се Бог."

Св. Теодот проповядва, че "ако някой счита себе си за християнин, а между другото не приема в Божествената Дева достойнството и названието Богородица, този човек, противоречейки на догматите, напразно се кичи с това свято име." Или, както казва св. Григорий Богослов, "Който не признава, че Мария е Богородица, той е отчужден от Бога".

Втората истина, на която учи Църквата, е тази за приснодевството на Мария. Според светите Отци, приснодевството е неотделима черта на достойнството на Богородица. Затова като изповядвали, че пресветата Мария е Богородица, те я наричали Дева.

"Възможно ли е - казва св. Епифаний - някой някога, в който и да е народ, да дръзне да произнесе името на света Мария, без да я нарече Дева."

"Ако майката не е останала Дева - казва св. Прокъл - то Роденият би бил обикновен човек и нищо удивително не би имало в рождението."

Като доказателство за приснодевството на Богородица можем да се позовем на свидетелствата на църковниците от II и III век: св. Ириней, св. мъченик Юстин Философ, Ориген, св. Методий; от IV и V век: св. Григорий Нисийски (Нисски), св. Атанасий Велики,св. Григорий Богослов (Назиански), св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Ефрем Сирин, св. Амвросий, блаж. Августин, св. Кирил Александрийски, св. Теодот Анкирски, св. Прокъл, св. Андрей Критски и други.

От най-древни времена, в писанията на светите Отци Божията майка се нарича "Майката-Дева" и "Приснодева". Максим Грък пише, че на Петия вселенски събор император Юстинианнастойчиво молил Отците да постановят в Символа на вярата вместо "Дева Мария" да се чете "Приснодева Мария". Отците не се съгласили на тази поправка, колкото и тя да се възприемала като благочестива, поради забраната от Третия Вселенски събор да се прибавя или отнема нещо от Символа.

Tретата истина, която може да се разглежда като следствие на първите две, разкрива величието и превъзходството на Божията Майка не само над всички земни твари, но и над висшите ангелски чинове. Тук се отнасят всички писания на светите Отци и Учители на Църквата, в които пресветата Дева се прославя с най-възвишени похвали, приложими единствено към нея. Могат да се посочат творенията на св. Иреней, Тертулиан, блаж. Августин, св. Кирил Александрийски и много други и особено древните употребявани и до днес литургии на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Двоеслов.

"О, чудо! - възклицава св. Йоан Дамаскин - жена беше въздигната по-високо от серафимите."

На Седмия Вселенски събор се прочита посланието на Константинополския патриарх св. Герман, в което той казва: "Ние я почитаме и величаем (св. Дева Мария) ... и я признаваме за по-висша от всички видими и невидими твари."

Четвъртата истина, така утешителна за човешкия род, е тази, че Божията Майка е първата след Христа пред Бога наша застъпница и помощница. За това свидетелстват много църковни празници, установени в първите векове на християнството. Тези празници споменават и честват различни събития от живота на света Богородица: Рождество, Въведение в храма, Благовещение,Успение, Покров и други.

Из "Земния живот на Св. Богородица", издание на манастира "Св. Панталеймон" в Света Гора 
Първа електронна публикация Фондация "Покров Богородичен"