Постинг
01.08.2015 11:19 -
Започва Богородичният пост
От днес започва Богородичният пост - един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, свети Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
цитирайПрез тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, свети Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
Експериментирайте с нещо различно – вкусна сованка!
Тази селска манджа сованка е характерна за ловешкия регион и по-точно за село Йоглав. Ако се разровите из старите рецепти по области и райони ще я откриете точно там в това село. Прави се от всички жени в селото през лятото. Изключение не правеше и моята баба. Работеше в селското стопанство и предполагам това и е било най- лесно да ни приготви, след тежкия уморителен ден на полето. Вкусната сованка се приготвя лесно и бързо. Приготвя я майка ми, а вече и аз. Продуктите са съвсем обикновени- лук, чушки, домати, мазнина, червен пипер, брашно и много магданоз. Продукти, които в миналото е имало във всеки селски двор.
Ето как да приготвите вашата сованка: Вземете 2-3 средни глави лук. Обелете, измийте и нарежете на едро. Измийте и почистете от семенниците 3-4 чушки (зелени, червени… с каквито разполагате). Ще ви трябват и 2 големи или 3 по-малки домата. В тенджерка налейте около 100 мл. олио и сложете да се загрее. Сложе 1 чаена лъжичка сол в мазнината. Щом олиото се загрее сложете нарязания лук. Нарежете и чушките на едри парчета и добавете към лука. Задушавайте около 5-6 минути като добавите 150 мл. вода. Щом чушките и лука останат отново на мазнина, добавете 1 чаена лъжичка червен пипер. Разбъркайте и налейте 200 мл. вода. Оставете да къкри на бавен огън десетина минути. Баба не белеше доматите, но аз от години ги беля, така, че както решите- става с белени и небелени домати. Доматите също се режат на едри кубчета и се добавят към къкрещото ястие. След като и доматите са в тенджерата, захлупвате с капака и оставяте около 20 минути да се готви на тих огън. По време на готвенето разбърквате няколко пъти. За това време всички зеленчуци трябва да са омекнали. Към края на готвенето добавете 1 чаена лъжичка захар, която да смекчи киселината на домата от вашата сованка. Опитайте на сол и ако има нужда добавете. Разбъркайте 1 супена лъжица брашно в 200 мл. студена вода, така, че да няма гранули и изсипете в ястието.
цитирайТази селска манджа сованка е характерна за ловешкия регион и по-точно за село Йоглав. Ако се разровите из старите рецепти по области и райони ще я откриете точно там в това село. Прави се от всички жени в селото през лятото. Изключение не правеше и моята баба. Работеше в селското стопанство и предполагам това и е било най- лесно да ни приготви, след тежкия уморителен ден на полето. Вкусната сованка се приготвя лесно и бързо. Приготвя я майка ми, а вече и аз. Продуктите са съвсем обикновени- лук, чушки, домати, мазнина, червен пипер, брашно и много магданоз. Продукти, които в миналото е имало във всеки селски двор.
Ето как да приготвите вашата сованка: Вземете 2-3 средни глави лук. Обелете, измийте и нарежете на едро. Измийте и почистете от семенниците 3-4 чушки (зелени, червени… с каквито разполагате). Ще ви трябват и 2 големи или 3 по-малки домата. В тенджерка налейте около 100 мл. олио и сложете да се загрее. Сложе 1 чаена лъжичка сол в мазнината. Щом олиото се загрее сложете нарязания лук. Нарежете и чушките на едри парчета и добавете към лука. Задушавайте около 5-6 минути като добавите 150 мл. вода. Щом чушките и лука останат отново на мазнина, добавете 1 чаена лъжичка червен пипер. Разбъркайте и налейте 200 мл. вода. Оставете да къкри на бавен огън десетина минути. Баба не белеше доматите, но аз от години ги беля, така, че както решите- става с белени и небелени домати. Доматите също се режат на едри кубчета и се добавят към къкрещото ястие. След като и доматите са в тенджерата, захлупвате с капака и оставяте около 20 минути да се готви на тих огън. По време на готвенето разбърквате няколко пъти. За това време всички зеленчуци трябва да са омекнали. Към края на готвенето добавете 1 чаена лъжичка захар, която да смекчи киселината на домата от вашата сованка. Опитайте на сол и ако има нужда добавете. Разбъркайте 1 супена лъжица брашно в 200 мл. студена вода, така, че да няма гранули и изсипете в ястието.
Разбърквате веднага, соса леко ще се сгъсти и щом заври отместете от котлона. Изчакайте вкусната сованка да се охлади 5-6 минути и подправете с връзка ситно нарязан пресен магданоз. Поднесете вашата сованка топла и по възможност с домашен хляб.
цитирайМммм, вкусно!
Такава манджичка и аз готвя на моето домочадие. Само, че чушките ги пека и обелвам, доматите също.
Благодаря ти!
цитирайТакава манджичка и аз готвя на моето домочадие. Само, че чушките ги пека и обелвам, доматите също.
Благодаря ти!
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие