Бог е любов :: Душата след смъртта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.10.2014 04:36 - Душата след смъртта - 3

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове:

  "Светещото същество"

Д-р Моуди описва тази среща като "възможно най-невероятния от всички елементи в изучените от мен съобщения, който оказва най-дълбоко въздействие върху личността" ("Живот след живота"). Повечето хора описват това преживяване като поява на светлина, която бързо увеличава яркостта си, и всички възприемат като някаква личност, изпълнена с топлина и любов, която привлича починалия като магнит. Идентифицирането на това същество, изглежда, зависи от религиозните възгледи на личността; само по себе си то няма определена форма. Някои го наричат "Христос", други - "ангел". Очевидно всички разбират, че това е същество, изпратено от някъде да ги придружава. Ето някои от разказите за това преживяване.
"Чух лекарите да казват, че съм мъртъв, и веднага почувствах, че сякаш пропадам надолу, даже като че ли плавам... Бях в пълен мрак, с изключение на това, че виждах в далечината тази светлина. Това беше много, много ярка светлина, но в началото не твърде голяма по размери. Докато се приближавах към нея, тя ставаше все по-голяма".
Друг човек след смъртта си почувствал, че "плавайки", навлиза в тази чиста, кристално бистра светлина... "На земята няма такава светлина. В действителност аз никого не видях в нея, но въпреки това тя има особена индивидуалност - определено има. Тава е светлината на съвършеното разбиране и съвършената любов."
"Бях извън тялото си: това бе несъмнено, защото можех да виждам собственото си тяло там, на операционната маса. Душата ми бе излязла! Най-напред се почувствах много зле от това, но после се появи тази наистина ярка светлина. Отначало тя изглеждаше малко смътна, но после заприлича на огромно поле. Когато най-напред се появи светлината, не бях сигурен какво става,но после тя ме попита готов ли съм да умра - или поне аз го възприех така."
Почти винаги това същество започва общуването си с току-що починалия повече с "предаване на мисли", отколкото с думи. То винаги му казва едно и също и тези, които са го преживели, възприемат въпроса му като: "Готов ли си да умреш?" или "Кое от това, което си извършил през живота си, можеш да ми покажеш?" Понякога, във връзка с това същество, умиращия вижда нещо като "обратен филм4 за събитията в живота си. Всички обаче подчертават, че това същество не произнася каквато и да е "присъда" над изминалия им живот или постъпки - то просто ги подтиква да размислят за живота си.
Осис и Харалдсън също отбелязват в изследванията си някои срещи с това същество, като подчертават, че появата на светлина е "типично качество на отвъдните посетители" и предпочитат подобно на д-р Моуди да наричат съществата, виждани или усещани в тази светлина, просто "светли фигури", а не духовни същества или божества, както често ги възприемат умиращите. Кои или какво са "светещите същества"?
Мнозина ги наричат "ангели4 и посочват положителните им качества - те са "светли", пълни с "любов и разбиране" и внушават мисълта за "отговорността" за своя живот. Но ангелите, известни на православния християнски опит, са много по-определени и по външност, и по функция, отколкото тези "светещи същества". За да разберем това и да видим какво могат те, нужно е да изложим тук православното християнско учение за ангелите, а след това, в частност, да изследваме природата на ангелите, придружаващи душата по пътя към задгробния живот.


  Глава Втора
  Православното учение за
  Ангелите

Знаем от думите на Самия Христос, че в момента на смъртта ангели посрещат душата: "Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Аврамово"( Лук. 16:22 ).
Също от Евангелието знаем в какъв вид се явяват ангелите: "Ангел Господен... Видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг" (Мат. 28:2-3); "момък, облечен в бяла дреха" (Марк. 16:5); "два Ангела в бяло облекло" (Йоан. 20-12). По време на цялата християнска история ангелите са се явявали като бляскави юноши, облечени в бяло. Иконографската традиция за явяванията на ангели винаги през вековете се е съгласувала с това, изобразявайки само такива бляскави юноши (често с две крила, които, разбира се, са символични и при появата на ангели обикновено не се виждат); Седмият Вселенски събор (787 г.) е постановил, че ангелите трябва винаги да се изобразяват само в един вид - като мъже. Западните "купидони" от Ренесанса и следващите периоди са вдъхновени от езичеството и нямат нищо общо истинските ангели.

И наистина съвременният римокатолически (и протестански) Запад много се е отдалечил от учението на С. Писание и раннохристиянското предаване не само в художественото изобразяване на ангелите, но и в самото учение за духовните същества. Уточняването на тази грешка е съществено за нас, ако искаме действително да разберем истинското християнско учение за посмъртната съдба на душата.
Един от великите Отци от близкото минало, еп. Игнатий Брянчанинов (+1867 г.), е видял тази грешка и е посветил цял том от събраните си съчинения на разкриването й и на излагането на истинското православно учение по този въпрос (т. 3, изд. на Тузов, Спб. 1886), като критикува възгледите на един образцов римокатолически труд от 19 век (абат Бержие, "Богословски речник"), еп. Игнатий отделя значителна част от тома (стр. 185-302) на борбата със съвременната мисъл, основана на философията на Декарт ( 18 век ), че всичко извън царството на материята просто принадлежи към царството на "чистия дух". Тази мисъл, всъщност, поставя безкрайния Бог на нивото на различните крайни духове (ангели, бесове, души на починали хора). Тя е особено широко разпространена в наше време (без при това нейните привърженици да виждат всичките й последствия), и в голяма степен обяснява заблудите на съвременния свят по отношение на "духовните неща" - към всичко, което е извън материалния свят, се проявява голям интерес и в същото време често почти не се прави разлика между Божественото, ангелското, бесовското или това, което е просто резултат от необикновените човешки възможности или на въображението.

Абат Бержие е учил, че ангелите, бесовете и душите на умрелите са "чисто духовни", следователно те не са подвластни на законите на времето и пространството, и ние можем да говорим за тяхната "форма" или "движение" само метафорично, а когато Бог им позволява да въздействат върху телата, те трябва да се облекат в някакво ефирно тяло" (еп. Игнатий, т. 3, стр. 193-5). Даже един добре осведомен във всички други отношения римокатолически труд от 20 век за съвременния спиритизъм повтаря това учение, като заявява например, че ангелите и бесовете "могат да вземат необходимия им (за да станат видими за хората) материал от по-низшата природа, била тя одушевена или неодушевена". Самите спиритисти и окултисти са възприели тази идея от съвременната философия. един такъв апологет на свръх естественото християнство, К.С.Люис (англичанин), правилно критикува съвременната "представа за небесното само като състояние на ума", но все пак той очевидно в някаква степен е повлиян от съвременното мнение, че "тялото, местоположението и движението му, както и времето, изглеждат днес несъществени за висшите сфери на духовната активност" (К. С. Люис, "Чудеса", Ню Йорк, 1967). Подобни възгледи са резултат на съвременния материализъм поради изгубването на контакта с истинското християнско учение и духовен опит.

За да се разбере православното учение за ангелите и другите духове, трябва най-напред да се забрави излишно опростената съвременна дихотомия "материя-дух" (истината е по-сложна и в същото време толкова "проста", че тези, които все пак са способни да вярват в нея, вероятно ще изглеждат на всички останали като "наивни буквалисти").
Св. Василий Велики в книгата си за Св. Дух твърди, че "при небесните сили същността е въздушният, ако може да се каже така, дух или невещественият огън... Затова те са ограничени по място и са невидими (за околните - бел. прев. ), когато се явяват на светиите във вида на собствените си тела". И по-нататък: "вярваме, че всяка (от Небесните силе) се намира на определено място. Защото Ангелът, явил се на Корнилий, не е бил в същото време при Филип (Деян. 8:26, 10:3), И Ангелът, разговарящ със Захария, до "кадилния жертвеник" (Лук. 1:11), не е заемал в същото време свойственото му място на небето" (гл. 16, 23; т. 1, стр. 608, 602).
По подобен начин учи св. Григорий Богослов: "Вторичните, след Троицата, светлини, имащи царска слава, са светлите невидими ангели. Те свободно обикалят около Престола, защото са бързоподвижни умове, огън и божествени духове, бързо движещи се във въздуха" (Беседа 6 "За разумните същества").
И така, понеже са "духове" и "огнен пламък" (Пс. 103:41, Евр.. 1:7) и пребивават в такъв свят, където земните закони на времето и пространството не действат по толкова материални (ако можем да се изразим така) начини, то някои от отците без колебание говорят за "въздушните тела" на ангелите. Преп. Йоан Дамаскин, като обобщава в 8 век учението на отците преди него, пише:
"Ангелът е същество, надарено с разум, винаги подвижно, притежаващо свободна воля, безтелесно, служещо на Бога, по благодат получило безсмъртие за природата си, а вида и определението на това същество знае само и единствено Създателят. То се нарича безтелесно и невеществено в сравнение с нас, защото всичко, съпоставено с Бога, Който Единствен е несравним с нищо, се оказва грубо, и веществено, защото само Едното Божество е истински невеществено и безтелесно". И по-нататък: "Те могат да бъдат описани, защото когато са на небето, ги няма на земята, а когато Бог ги прати на земята, те не остават на небето; за тях обаче не са прегради стени и врати, ключалки и печати, защото са неограничени. Наричат ги неограничени, защото се явяват на достойните хора, които Бог им посочва, не такива, каквито са, но в изменен вид, според това, как тези хора са способни да виждат" (П; 3,стр.. 45-47).
Като казва, че ангелите се явяват "не такива, каквито са", преп. Йоан Дамаскин не противоречи, разбира се, на св. Василий, който учи, че ангелите се появяват "във вида на собствените си тела". И двете изказвания са верни, както може да се види от многобройните описания на явявания на ангели в Стария Завет. Така архангел Рафаил в продължение на няколко седмици е бил спътник на Товия и никой ни веднъж не допускал, че това не е човек, когато обаче накрая ангелът се открил, той казал: "През всичките дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих - само наглед ви се струваше тъй" (Тов. 12:19). Също така и трите ангела, явили се на Аврам, изглеждали, че ядат и ги мислели за хора (Бит. 18 и 19 гл.). По подобен начин св. Кирил Иерусалимски в своите "Катехически слова" ни поучава за ангела, явил се на Даниил, че "Даниил при вида на Гавриил се разтреперил и паднал на лицето си, и макар да бил пророк, не посмял да му отговори, докато ангелът не са превърнал в подобие на син човечески" ("Катехически слова", 9, 1№). В книгата на Даниил (гл.. 10) обаче четем, че даже при първата си появяване ангелът е имал човешки облик, само че толкова ярък ("лицето му - като вида на светкавица, очите му - като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид - като лъскава мед"), че бил непоносим за човешките очи. Следователно външността на ангела е същата, като на човека, но тъй като ангелското "тяло" е нематериално и самото гледане на огненото му, сияещо явяване може да зашемети всеки човек, който все още е в плът, явяванията на ангелите по необходимост трябва да бъдат приспособени към гледащите ги хора, като се представят по-слабо сияещи и внушаващи страх, отколкото са в действителност". Вж. в Приложение 3 откъса относно явяването на ангела на стареца Захарий.
Колкото до човешката душа, Блаж Августин учи, че когато тя се отдели от тялото, "самият човек, с когото става това, вижда себе си дотолкова подобен на собственото си тяло, че изобщо не може да види никаква разлика, макар че не е в плът, а е само дух" (4Божият град", кн. 21,10). Сега тази истина е многократно потвърдена от личния опит на хиляди хора, върнати към живот в наше време.
Ако говорим обаче за "телата" на ангелите и другите духове, трябва да избягваме да им приписваме каквито и да е груби материални характеристики.
В крайна сметка, както учи преп. Йоан Дамаскин, на тези 4същества вида и определението знае единствен Създателят" (И:3, стр. 45). На Запад Блаж. Августин пише, че няма никаква разлика, дали предпочитаме да говорим за "въздушните тела" на бесовете и другите духове, или ги наричаме "безтелесни" ("Божият Град", 21, 10).
Самият еп. Игнатий може би донякъде излишно се е интересувал от обяснението на ангелските "тела" чрез понятията на научните знания от 19 век за газовете. По тази причина е възникнал определен спор между него и еп. Теофан Затворник, който смятал за необходимо да подчертае простата природа на духовете (които, разбира се не се състоят от елементарни молекули, както е при всички газове).
Ако точното определение на ангелската природа е известна само на Бога, то разбирането на действията на ангелите (или поне в този свят) е достъпно за всекиго, защото за да има много свидетелства както в Писанието и светоотеческата литература, така и живота на светиите. За да разберем напълно явленията, които се случват на умиращите, трябва в частност да знаем как се явяват падналите ангели (бесовете - бел. прев). Истинските ангели винаги се явяват в същинския си вид (само че по-малко ослепителен, отколкото е в действителност) и действат само с цел да изпълнят волята и повелите на Бога. Докато падналите ангели, макар понякога и да се явяват в собствения си вид (св. Серафим Саровски от собствен опит го описва като *гнусен"), обикновено приемат различен облик и правят много "чудеса" чрез властта, която получават заради подчинението си на "княза на въздушната власт" (Еф. 2:2). Тяхното постоянно местообитание е въздухът, а основното им занимание - да съблазняват или плашат хората и така да ги увличат към гибел. Именно против тях води борба християнинът: "Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12).
В своя малко известен трактат *Определяне на бесовете", написан в отговор на молба да обясни някои от многобройните бесовски явления в древния езически свят, Блажени Августин дава добра обща представа за делата на бесовете:
"Природата на бесовете е такава, че чрез свойственото на въздушното тяло сетивно възприятие те твърде много превъзхождат възприятието, което имат земните тела, а също и по бързина, благодарение на по-добрата подвижност на въздушното тяло, те несравнимо превъзхождат не само движенията на хората и животните, но даже и полета на птиците. Надарени с тези две способности, доколкото те са свойствени на въздушното тяло, те предсказват и съобщават за много неща, за които са узнали много по-рано, а хората се учудват на това поради бавното земно възприятие. Освен това през дългия си живот бесовете са натрупали много по-голям опит в различни събития, отколкото придобиват хората през краткия период нa живота си. Посредством тези свойства, присъщи на въздушното тяло, бесовете не само предсказват много събития, но извършват много чудесни (с характер на чудо - бел. прев.) деяния ("Определение на бесовете", гл. 3).
Много бесовски *чудеса" и зрелища са описани в пространна беседа на св. Антоний Велики, вкючена от св. Атанасий житието му, където също се споменават *леките тела на бесовете" (гл. 11). Житието но св. Киприян, бивш магьосник, също съдържа многобройни описания на бесовски превъплъщения и чудеса, съобщени от действителни участници в тях.
Класическо описание на бесовски действия се съдържа в седмата и осмата беседа на св. Йоан Касиан, велик галски Отец от 5 век, който първи е предал на Запада пълното учение на източното монашество. Св. Касиан пише: "Голямо множество зли духове изпълва въздуха, който се разлива между небето и земята и в който те летят неспокойно и не безцелно. Така че Провидението Божие за добро ги е скрило и направило недостъпни за погледите човешки - иначе от страх пред нападението им или от страшния вид на лицата, в които те по волята си се превръщат и преобразуват, щом поискат, хората биха се измъчвали от непоносим ужас до пълно изнемощение..."
А че нечистите духове се управляват от по-зли владетели и са им подчинени, освен от свидетелствата на св. Писание, които четем в Евангелието, в разказа за отговора на Господа към клеветата на фарисеите: "И ако Аз изгонвам бесовете чрез Велзевула бесовския княз..." (Мат. 12:27) - научаваме също и от ясните видения и многото преживявания на светиите. "Когато един наш брат пътешествал в тази пустиня, при настъпването на вечерта намерил някаква пещера, спрял се там и решил да извърши в нея вечерната си молитва. Докато пеел псалми, както обикновено, минало полунощ. След края на молитвеното правило, като пожелал да успокои малко умореното си тяло, той си легнал и изведнъж видял безбройни тълпи демони, събиращи се отвсякъде, които в безкрайна върволица и в твърде дълги редове минавали край него, като някои вървели пред началника си, а други го следвали. Най-после дошъл князът им, който и по размери бил по-голям, и по вид по-страшен от тях; и като поставили престол и той седнал на издигнатия трибунал (мястото на съдията), започнал усърдно и подробно да разглежда действията на всеки от тях, и тези, които казвали, че още не са успели да прелъстят съперниците си, заповядвал да изгонят от лицето му с упреци и ругатни, като безделници и небрежни, и ги укоряваше с яростен рев, че напразно са пропилели толкова време и труд. Тези пък, които заявяваха, че са прелъстили определените им хора, изпращаше с големи похвали, сред всеобщия възторг и одобрение, като най-храбри воини за пример на всички прославени. Един от най-злите духове сред тях, като приближи, със злорадство доложи за знаменитата си победа - бе успял, след 15 години постоянно изкушаване, да победи същата тази нощ и да вкара в блуд един добре известен монах, чието име той споменал. При това съобщение необикновена радост обзела всички и той отминал, възвеличен от високите похвали на княза на тъмнината и увенчан с голяма слава. С настъпването на зората цялото множество демони изчезнало от погледа на отшелника." ("Беседи"), 8 - 12, 16, руски превод на еп. Петър, Москва, 1891, стр. 313, 315).
Подобни неща са се случвали с много православни християни дори и до нашето столетие. Напълно очевидно е, че това не са сънища или видения, а срещи в състояние на бодърстване с бесовете - такива, каквито са - но, разбира се, само след отварянето на духовните очи на човека, за да може той да вижда тези същества, които обикновено са невидими за човешкото око. Съвсем доскоро може би само шепа, старомодни" или "простодушни" православни християни можеха все още да вярват в "буквалната истинност" на подобни разкази; дори и сега някои православни християни трудно им вярват - дотолкова убедителна бе съвременната вяра в това, че ангелите и бесовете са "чисти духове" и не действат по такива "материални" начини. Единствено само поради голямото нарастване на бесовската активност през последните години тези разкази започват отново да изглеждат най-малкото правдоподобни. Широкоразпространените в наши дни съобщения за "следсмъртни" преживявания също откриха областта на нематериалната действителност за много от обикновените хора, които нямат контакт с окултното, а ясното и правдиво обяснение на това царство и неговите същества стана една от нуждите на нашето време. Такова обяснение може да даде само православното християнство, съхранило до наши дни истинското християнско учение.
Сега да видим по-подробно как ангелите (и бесовете) се появяват в момента на смъртта.