Притча за десетте девици. Фреска от Дионисий, XV век

 

По-долу:

• Църковни песнопения
• Мисли за Евангелското слово на Велики вторник св. Теофан Затворник
• Евангелската притча за Десетте девици св. Николай Велимирович
• Слово във вторник на Страстната седмица св. Теофан Затворник
• Беседа на песнь "Се Жених грядет в полунощи" св. Иоанн Кронштадский

Велики вторник - евангелските събития:

• Изобличаване на иудейските началници и поучения на Господа в храма:Марк 21:23-23:39 Мат.21:23-12:40,  Лук. 19:47-20-46
• За пожертвованието на бедната вдовица: Марк 12:41-44, Лук.21:1-4
• Реч на Иисуса Христа пред елините и иудеите: Иоан 12:20-50
• Притча за десетте девици: Мат.25:1-13
• Притча за талантите: Мат. 25:14-30
• Пророчества и притчи на Иисуса за Иерусалим и за Второто пришествие: Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38

 

Тропар, гл. 8 (като на Велики понеделник)

Се, Жених грядет в полунощи,
и блажен раб, егоже обрящет бдяща:
недостоин же паки, егоже обрящет унывающа.

Блюди убо, душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши
и Царствия вне затворишися,
но воспряни зовущи:
Свят, Свят, Свят еси, Боже, Богородицею помилуй нас.

Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ.

Друг превод:
Внимавай, прочее, душа моя, да не се от сън отеготиш
и на смърт да бъдеш предадена, и вън от Царството да се затвориш,
но отрезви се викаща:
Свят, Свят, Свят Си, Боже, с Богородица помилвай нас.

Кондак, гл. 2, подобен: Вышних ищя

Време е, душо, да помислиш за края,
и, изплашила се от посичането на смоковницата,
даденият ти талант трудолюбно използвай, окаяна,
бодърствай и викай:
Да не останеш вън от чертога Христов.

Чертог Твой вижду, Спасе мой, украшенный,
и одежды не имам, да вниду вонь:
просвети одеяние души моей, Светодавче, и спаси мя.

 

 

Мисли на св. Теофан Затворник за Евангелското слово на Велики вторник

Днес еврейският народ, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще.

С въпроса Си за Иоан Господ дава да се разбере, че е Истинският Месия;
с притчата за двамата сина внушава, че иудеите ще бъдат отхвърлени и на тяхно място ще бъдат призвани езичниците;
с притчата за лозарите им казва, че отхвърлените са обречени на погибел;
с притчата за брака на царския син учи, че и от дошлите при Него не всички ще бъдат достойни и ще се намерят и такива, които справедливо ще бъдат изхвърлени във външната тъма;
с отговорите на въпросите за данъка към императора и за най-важната заповед на Писанието, както и с изобличителната си реч Той определя характерните черти на спасителния живот;
най-сетне, отделно на учениците предсказва (идващите) страдания на Иерусалим и открива тайната на второто Си пришествие.

Достатъчно е било само да се изслуша внимателно всичко това, за да се увери човек, че Той е истинският Спасител на света – Христос, и да се покори на заповедите и учението Му.

И до днес прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден преставлява най-ефективно средство за оживяване на вярата в Господа; като възстановяват у християнина съзнанието, какъв трябва да бъде и какво да очаква, тия Евангелски слова го карат да възгрява ревността си по Бога и да изповядва Господа не само с думи, но и с делата си.

Св. Теофан Затворник, из "Мисли за всеки ден от годината"  

 

 

Евангелската притча за Десетте девици

 

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).

В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!

В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.

Да ти дава Господ мир и здраве!

Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"