Постинг
15.04.2014 07:26 -
ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 1221 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2014 07:40
Прочетен: 1221 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 15.04.2014 07:40
ГЛАВА 23.
ГЛАВА 24.
1. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; 2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. 3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; 5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. 7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; 8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. 9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. 10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. 11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! 12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. 13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
|
Притча за 10-те девици Велики вторник |
14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! |
Притча за талантите на тримата слуги Тълкувание Бл.Теофилакт |
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. 34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; 35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. 37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? 38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? 39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? 40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. 41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен. |
Божият съд |
Следващ постинг
Предишен постинг
В този ден се чeтат фрагменти от Евангелието, които са посветени на особените поучения на Господа и Спасителя (Мат. 22:15 - 23:39). Влизайки в Иерусалим в навечерието на Своите страдания, Той всяка вечер се уединявал със Своите ученици - апостолите, а денем посещавал храма и проповядвал. И словата на Спасителя в това време били изпълнени с особена сила – Той изобличавал греховете на книжниците и фарисеите така, както никога по-рано, и проповядвал за идването на Царството Божие, за последните времена и за съда.
И всяко от словата на Спасителя има пряко отношение към живота на всеки човек независимо от това, в каква страна и в какво време той живее. Нали това, което било казано тогава в Иерусалим се отнасяло не само до книжниците и фарисеите, не само към тогавашното юдейско общество. Ако това е било така, тогава до нас не биха дошли тези слова. Всичко, което има временно, преходно значение, се загубва в историята. Но казаното от Спасителя е дошло до нас, хората, живеещи в XXI век, именно защото в тези слова е запечатана вечната Божествена истина.
Това, което ние чухме днес в Евангелското четиво, също има непосредствено отношение към всички нас. Господ осъжда лицемерието на книжниците и фарисеите, т. е. на същите тези хора, които считали себе си за светии, в най-голяма степен угодили на Бога. Тези хора старателно изпълнявали всички външни предписания, свързани с ветхозаветната религия, и се гордеели с това, разчитайки, че именно външните предписания и тяхното изпълнение спасяват човека.
Съвсем неслучайно в същото Евангелско повествование, където Господ осъжда фарисеите за тяхното лицемерие, е и отговорът на въпроса коя от заповедите е най-голяма. Господ не говори за това, което се почитало сред фарисеите за най-значимо. Той говори за това, което е било забравено от тях, както и от много други хора. Той казва, че най-голямата заповед е любовта към Бога и втората подобна на нея е любовта към ближния.
цитирайИ всяко от словата на Спасителя има пряко отношение към живота на всеки човек независимо от това, в каква страна и в какво време той живее. Нали това, което било казано тогава в Иерусалим се отнасяло не само до книжниците и фарисеите, не само към тогавашното юдейско общество. Ако това е било така, тогава до нас не биха дошли тези слова. Всичко, което има временно, преходно значение, се загубва в историята. Но казаното от Спасителя е дошло до нас, хората, живеещи в XXI век, именно защото в тези слова е запечатана вечната Божествена истина.
Това, което ние чухме днес в Евангелското четиво, също има непосредствено отношение към всички нас. Господ осъжда лицемерието на книжниците и фарисеите, т. е. на същите тези хора, които считали себе си за светии, в най-голяма степен угодили на Бога. Тези хора старателно изпълнявали всички външни предписания, свързани с ветхозаветната религия, и се гордеели с това, разчитайки, че именно външните предписания и тяхното изпълнение спасяват човека.
Съвсем неслучайно в същото Евангелско повествование, където Господ осъжда фарисеите за тяхното лицемерие, е и отговорът на въпроса коя от заповедите е най-голяма. Господ не говори за това, което се почитало сред фарисеите за най-значимо. Той говори за това, което е било забравено от тях, както и от много други хора. Той казва, че най-голямата заповед е любовта към Бога и втората подобна на нея е любовта към ближния.
Навярно, тези думи били малко разбираеми за тези, които заобикаляли Спасителя, защото всичко това така се разминавало с начина на живот на религиозните хора, посещаващи храма, които, следвайки своите учители, насочвали цялото си внимание към външната, ритуална страна на религиозния живот.
Минали хилядолетия, но това, в което Господ изобличавал фарисеите, продължава да съществува, в това число сред вярващите хора. Понякога, опитвайки се да изпълняват външните предписания, свързани с богослужението, с постите, ние забравяме за най-главното - за това, че в резултат на молитвите, в резултат на посещението в Божия храм, в резултат на поста ние трябва вътрешно да се изменим, да станем по-близо до Бога, да се научим по-добре да виждаме и разбираме скърбите на хората около нас; и ако не ни достигат сили да обичаме ближния, както ни говори за това Господ, тогава, по крайна мяра, да проявяваме доброта към своите близки.
Ако нямам любов, казва апостол Павел, тогава ще бъда мед звънтяща, звекащ кимвал (вж. 1 Кор. 13:1), т. е. празен човек, в чието сърце няма доброта към другите хора. Изпълнението на външните църковни предписания е необходимо, понеже те помагат на човека да мобилизира волята си, да победи своите слабости. Леним се да дойдем в храма, но, желаейки да изпълним предписанията на църковния устав, ние идваме в Църквата и стоим по време на богослужение, преодолявайки, може би, умората, някакъв вътрешен дискомфорт. Чрез това напрежение на своите сили ние се приближаваме към Господа, понеже се стараем да бъдем по-близо до Него. Точно така е и с поста. Бидейки сякаш външно предписание, той преследва една единствена цел - изменение на вътрешното състояние на човека, и, изпълнявайки тези външни предписания, ние можем да се сдобием с много.
цитирайМинали хилядолетия, но това, в което Господ изобличавал фарисеите, продължава да съществува, в това число сред вярващите хора. Понякога, опитвайки се да изпълняват външните предписания, свързани с богослужението, с постите, ние забравяме за най-главното - за това, че в резултат на молитвите, в резултат на посещението в Божия храм, в резултат на поста ние трябва вътрешно да се изменим, да станем по-близо до Бога, да се научим по-добре да виждаме и разбираме скърбите на хората около нас; и ако не ни достигат сили да обичаме ближния, както ни говори за това Господ, тогава, по крайна мяра, да проявяваме доброта към своите близки.
Ако нямам любов, казва апостол Павел, тогава ще бъда мед звънтяща, звекащ кимвал (вж. 1 Кор. 13:1), т. е. празен човек, в чието сърце няма доброта към другите хора. Изпълнението на външните църковни предписания е необходимо, понеже те помагат на човека да мобилизира волята си, да победи своите слабости. Леним се да дойдем в храма, но, желаейки да изпълним предписанията на църковния устав, ние идваме в Църквата и стоим по време на богослужение, преодолявайки, може би, умората, някакъв вътрешен дискомфорт. Чрез това напрежение на своите сили ние се приближаваме към Господа, понеже се стараем да бъдем по-близо до Него. Точно така е и с поста. Бидейки сякаш външно предписание, той преследва една единствена цел - изменение на вътрешното състояние на човека, и, изпълнявайки тези външни предписания, ние можем да се сдобием с много.
Но при всичко това, ако нашият религиозен живот не се съпровожда с извършване на добри дела, ако в сърцето си не чувстваме любов и разположение към хората, ако проявяваме коравосърдечност и към ближните, и към далечните – значи ние повтаряме греха на фарисеите.
Целият Велик пост, собствено казано, е бил насочен към това, да ни помогне да разберем самите себе си, своите слабости, пороци, заблуждения. И на мнозина много се е удало. Посещавайки Божия храм, четейки Свещеното Писание, хранейки се само с постна храна, ние в значителна степен сме мобилизирали своите вътрешни сили за борба с греха.
А у някого, може, нищо не се е получило. Остават буквално няколко дни до празника на Светата Пасха и, ако някой още чувства присъствието на неразкаяния грях, тежест в сърцето, раздразнение, злоба, тогава е необходимо, поне в тези дни, да се постараем да изменим своята нагласа, да се проникнем от тази велика мисъл, която днес чрез Евангелието всеки може да усвои. Най-голямата заповед – това е да обичаш Бога, и втората подобна на нея е да възлюбиш ближния си. И да ни помага Господ, прониквайки се от дълбочината на смисъла, присъстващ в словото Божие, да възрастваме от сила в сила, побеждавайки отново своите слабости и пороци, и стремейки се да преобразуваме вътрешното състояние на своята душа в съответствие с Божия закон и Неговите заповеди. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.patriarchia.ru
цитирайЦелият Велик пост, собствено казано, е бил насочен към това, да ни помогне да разберем самите себе си, своите слабости, пороци, заблуждения. И на мнозина много се е удало. Посещавайки Божия храм, четейки Свещеното Писание, хранейки се само с постна храна, ние в значителна степен сме мобилизирали своите вътрешни сили за борба с греха.
А у някого, може, нищо не се е получило. Остават буквално няколко дни до празника на Светата Пасха и, ако някой още чувства присъствието на неразкаяния грях, тежест в сърцето, раздразнение, злоба, тогава е необходимо, поне в тези дни, да се постараем да изменим своята нагласа, да се проникнем от тази велика мисъл, която днес чрез Евангелието всеки може да усвои. Най-голямата заповед – това е да обичаш Бога, и втората подобна на нея е да възлюбиш ближния си. И да ни помага Господ, прониквайки се от дълбочината на смисъла, присъстващ в словото Божие, да възрастваме от сила в сила, побеждавайки отново своите слабости и пороци, и стремейки се да преобразуваме вътрешното състояние на своята душа в съответствие с Божия закон и Неговите заповеди. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.patriarchia.ru
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие