ГЛАВА 23.

1. Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си 2. и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, 3. затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: 4. връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; 5. и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си; 6. обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, 7. и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю! 8. А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя; 9. и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; 10. и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. 11. Но по-големият между вас да ви бъде слуга; 12. защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат. 13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. 14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. 15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. 16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. 17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? 18. Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? 20. И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; 21. и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; 22. и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него. 23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! 25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. 26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. 27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; 28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. 29. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните 30. и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; 31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; 32. допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! 33. Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената? 34. Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, 35. за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника. 36. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род. 37. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! 38. Ето, оставя се вам домът ви пуст. 39. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне! * Превръзки на челото и ръцете с думи от закона.

 

 

ГЛАВА 24.

1. И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. 2. А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3. И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? 4. А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; 5. защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. 6. Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. 7. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; 8. а всичко това е начало на болки. 9. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. 10. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; 11. много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; 12. и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; 13. а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. 14. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. 15. И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), 16. тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 17. който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; 18. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 19. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 20. Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; 21. защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. 22. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни. 23. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; 24. защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 25. Ето, казах ви отнапред. 26. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; 27. защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28. защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. 29. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; 30. тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; 31. и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. 32. От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 33. тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. 34. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 35. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 36. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; 37. но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; 38. защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, 39. и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; 40. тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят; 41. две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят. 42. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. 43. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 44. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. 45. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? 46. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; 47. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. 48. Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, - 49. па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, - 50. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, 51. и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

ГЛАВА 25.

1. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; 2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. 3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; 5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. 7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; 8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. 9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. 10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. 11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! 12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. 13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.	Притча за 10-те девици  Велики вторник
14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!	Притча за талантите на тримата слуги Тълкувание Бл.Теофилакт
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. 34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; 35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. 37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? 38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? 39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? 40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. 41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.	Божият съд Неделя на Страшния Съд

 

 

 

В този ден се чeтат фрагменти от Евангелието, които са посветени на особените поучения на Господа и Спасителя (Мат. 22:15 - 23:39). Влизайки в Иерусалим в навечерието на Своите страдания, Той всяка вечер се уединявал със Своите ученици - апостолите, а денем посещавал храма и проповядвал. И словата на Спасителя в това време били изпълнени с особена сила – Той изобличавал греховете на книжниците и фарисеите така, както никога по-рано, и проповядвал за идването на Царството Божие, за последните времена и за съда.


И всяко от словата на Спасителя има пряко отношение към живота на всеки човек независимо от това, в каква страна и в какво време той живее. Нали това, което било казано тогава в Иерусалим се отнасяло не само до книжниците и фарисеите, не само към тогавашното юдейско общество. Ако това е било така, тогава до нас не биха дошли тези слова. Всичко, което има временно, преходно значение, се загубва в историята. Но казаното от Спасителя е дошло до нас, хората, живеещи в XXI век, именно защото в тези слова е запечатана вечната Божествена истина.


Това, което ние чухме днес в Евангелското четиво, също има непосредствено отношение към всички нас. Господ осъжда лицемерието на книжниците и фарисеите, т. е. на същите тези хора, които считали себе си за светии, в най-голяма степен угодили на Бога. Тези хора старателно изпълнявали всички външни предписания, свързани с ветхозаветната религия, и се гордеели с това, разчитайки, че именно външните предписания и тяхното изпълнение спасяват човека.
Съвсем неслучайно в същото Евангелско повествование, където Господ осъжда фарисеите за тяхното лицемерие, е и отговорът на въпроса коя от заповедите е най-голяма. Господ не говори за това, което се почитало сред фарисеите за най-значимо. Той говори за това, което е било забравено от тях, както и от много други хора. Той казва, че най-голямата заповед е любовта към Бога и втората подобна на нея е любовта към ближния.

Навярно, тези думи били малко разбираеми за тези, които заобикаляли Спасителя, защото всичко това така се разминавало с начина на живот на религиозните хора, посещаващи храма, които, следвайки своите учители, насочвали цялото си внимание към външната, ритуална страна на религиозния живот.


Минали хилядолетия, но това, в което Господ изобличавал фарисеите, продължава да съществува, в това число сред вярващите хора. Понякога, опитвайки се да изпълняват външните предписания, свързани с богослужението, с постите, ние забравяме за най-главното - за това, че в резултат на молитвите, в резултат на посещението в Божия храм, в резултат на поста ние трябва вътрешно да се изменим, да станем по-близо до Бога, да се научим по-добре да виждаме и разбираме скърбите на хората около нас; и ако не ни достигат сили да обичаме ближния, както ни говори за това Господ, тогава, по крайна мяра, да проявяваме доброта към своите близки.


Ако нямам любов, казва апостол Павел, тогава ще бъда мед звънтяща, звекащ кимвал (вж. 1 Кор. 13:1), т. е. празен човек, в чието сърце няма доброта към другите хора. Изпълнението на външните църковни предписания е необходимо, понеже те помагат на човека да мобилизира волята си, да победи своите слабости. Леним се да дойдем в храма, но, желаейки да изпълним предписанията на църковния устав, ние идваме в Църквата и стоим по време на богослужение, преодолявайки, може би, умората, някакъв вътрешен дискомфорт. Чрез това напрежение на своите сили ние се приближаваме към Господа, понеже се стараем да бъдем по-близо до Него. Точно така е и с поста. Бидейки сякаш външно предписание, той преследва една единствена цел - изменение на вътрешното състояние на човека, и, изпълнявайки тези външни предписания, ние можем да се сдобием с много.

Но при всичко това, ако нашият религиозен живот не се съпровожда с извършване на добри дела, ако в сърцето си не чувстваме любов и разположение към хората, ако проявяваме коравосърдечност и към ближните, и към далечните – значи ние повтаряме греха на фарисеите.


Целият Велик пост, собствено казано, е бил насочен към това, да ни помогне да разберем самите себе си, своите слабости, пороци, заблуждения. И на мнозина много се е удало. Посещавайки Божия храм, четейки Свещеното Писание, хранейки се само с постна храна, ние в значителна степен сме мобилизирали своите вътрешни сили за борба с греха.


А у някого, може, нищо не се е получило. Остават буквално няколко дни до празника на Светата Пасха и, ако някой още чувства присъствието на неразкаяния грях, тежест в сърцето, раздразнение, злоба, тогава е необходимо, поне в тези дни, да се постараем да изменим своята нагласа, да се проникнем от тази велика мисъл, която днес чрез Евангелието всеки може да усвои. Най-голямата заповед – това е да обичаш Бога, и втората подобна на нея е да възлюбиш ближния си. И да ни помага Господ, прониквайки се от дълбочината на смисъла, присъстващ в словото Божие, да възрастваме от сила в сила, побеждавайки отново своите слабости и пороци, и стремейки се да преобразуваме вътрешното състояние на своята душа в съответствие с Божия закон и Неговите заповеди. Амин.


Превод: Прот. Йоан Карамихалев




Източник: www.patriarchia.ru