Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2014 23:03 - Какво чудо е да си човек - Православието като философия на живота- Преподобни Иустин Попович
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 3119 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03.2014 08:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво чудо е да си човек, и то двояко чудо: да бъдеш човек в такава огромна и загадъчна вселена. Вие не чувствате ли това? Не го ли виждате? Представете си, че до този момент не сте съществували и сега в тази ваша младежка възраст, с това ваше съзнание, с тези ваши усещания, с тези сетива, изведнъж някой ви изведе от небитието в битие и ви спусне в тая зала. Как бихте се почувствали? Погледнете, навсякъде около вас е светлина. Какво бихте помислили за нея? Няма съмнение, за вас тя би била нещо необикновено, фантастично, истинска драматична изненада. Ами цветовете, толкова цветове около вас - какво бихте си помислили за тях? Та и те са всеки за себе си и всички заедно нещо чудно, фантастично, много драматично. Ако пък се разгледате един друг! Какво бихте помислили за себе си и за другите около вас? Чудни, необикновени, фантастични създания: всичко е изненада след изненада, чудо след чудо! Излезете ли от тази зала на улицата, вижте: над вас дълбоко, безкрайно, синьо небе, около вас вървят хора, фучат автомобили, преминават трамваи, подскачат деца, кретат старци... Как бихте се чувствали и какво бихте помислили за всичко това? Изненада след изненада, нали? Чудо след чудо, нали? Пък и още слънцето пламти над вас, полека клони на запад и изчезва и виж, мрак покрива всичко; а от тъмносините небеса нахлуват рой звезди... Какво е всичко това? Чудо след чудо... безброй чудеса... Вече сте уморени от тях; а нещо се разлива у вас, смалява самосъзнанието ви, стеснява самоусещането и вие потъвате в някакъв мрак, в някаква тъма, нещо като че ли ви тегли към несъществуващото. Бихте викали за помощ, но безпомощни, вече не усещате себе си като себе си, като живо същество.,. Сънят ви е овладял... Сънят? Какво е това сън? Не е ли връщане в небитието? Но виж, ти си се пробудил от съня. 
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf
image




 




Гласувай:
1



1. sourteardrop - Какво чудо е да си човек - Православието като философия на живота- Преподобни Иустин Попович
29.03.2014 23:12
Сънят ви е овладял... Сънят? Какво е това
сън? Не е ли връщане в небитието? Но виж, ти си се пробудил от съня. Отново си се втурнал в битието,
от небитието в битието. И ти идва наум: щом човек може да спи и сънува, не е ли той самият от същото
естество, от което е и сънят?
Приятели, вгледайте се в човешкото око... Какъв любознателен немирник е то, неуморно лети от предмет
на предмет, от цвят на цвят. А мисълта? Още по-голям немирник и от окото; непрестанно в движение, във
вихър, в полет, в полет към...? Мисълта - какво чудо! Да мислиш? О, това е такова изкуство; несъмнено:
изкуство над изкуствата. А чувството? То е такава чудотворна работилница, най-чудната във всички светове...
Обърнете внимание на мисълта: как възниква у вас, как се ражда, как идва? Откъде идва тя: от непрогледни
мрачини или от някакви светли дълбини? Мисълта, това е най-тайнственият непознат в теб. А чувството? -
друг непознат, не по-малко тайнствен от първия. А инстинктът? Той е някакъв мрак в мене, който бяга от всяка
светлина; хваща те, тегли те в някакви дълбини, в някаква непрогледна тъмнина. Къде най-много присъства
човек, къде го има най-много: в мислите, в чувствата или в инстинктите? По всичко личи: най-малко в тялото
(тоест в инстинкта - б. пр. ), повече в мислите, най-много в чувствата.
цитирай
2. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:18
Да можеш да мислиш, това е чудо, нали? Да можеш да чувстваш, това е друго чудо, нали? Да можеш да
виждаш, това е трето чудо, нали? Да можеш да чуваш, това е четвърто чудо, нали? Впрочем, кое е това,
което да не е чудно у човека и в света около него? Ако човек поне малко сериозно се вгледа в света около
себе си и света в себе си, не може да избяга от налагащите се факти, които всички заедно се събират в една
мисъл и в едно чувство: този свят и като цяло, и в единичното е безкрайно чудо за всяко мислещо същество
и преди всичко за човека. Иска или не, човек е като жив фотоапарат, който, заснемайки света и със сетивата,
и със сърцето и с душата, с цялото същество, усеща, че светът е не само непрекъснат, но и безкраен филм
с драматични чудеса.
А ние? Ние сме изгубили това усещане за света, понеже от малки постепенно сме привикнали към този
свят, към явленията му. А всъщност няма нищо по-фантастично от действителността, от нашата земна
действителност. Моля ви, вгледайте се само в нищожното цветче на теменужката или в мъничкото оченце
на лястовицата. Нима по своето устройство не са нещо по-фантастично от всичко, което хората могат да
си представят? И най-фантастичният роман на Жул Верн не е приблизително тъй фантастичен, както едно
мъничко цветче, а какво остава за целия свят...
Колкото повече човек размишлява върху този загадъчен и интересен свят, толкова повече го преследва
мисълта - действителността на този свят е по-фантастична от всичко най-фантастично и по-загадъчна отКакво чудо е да си човек
2
всичко най-загадъчно. И най-богатата човешка фантазия, макар и повдигната на квадрилионна степен, не
би могла да си представи по-фантастичен и загадъчен свят от този, в който ние, хората, живеем.
цитирай
3. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:19
Представете си, че този свят не съществува. И някое надсветовно Същество по своята всемогъща воля и
необяснимо желание ви определи да създадете свят по свой замисъл. При това ви се оставя пълна свобода и
на идеите, и на действията. Най-висшето Същество би ви снабдило с материала, необходим за създаването
на света. Дали бихте се решили да бъдете архитект на такъв свят? Какво бихте поставили като основа,
какво бихте избрали като материал, какво бихте определили като цел? Какви създания бихте измислили,
в каква среда и атмосфера бихте ги поставили? Дали на някои бихте дали мисли и чувства, или вместо
мисли и чувства бихте им дали нещо друго? Може би в някои бихте внесли тъга, болка, сълзи, любов? Колко
сетива например бихте дали на същество, което би приличало на човек? Не бихте ли сгрешили, ако му
дадете по-малък брой сетива, отколкото има човек; и още повече да сгрешите, ако му дадете повече? А
какво би станало, ако вместо едно сърце бихте му поставили в гърдите десет? Когато детайлно изготвите и
подробно разработите плана на своя свят, сигурни ли сте, че не сте пропуснали нещо основно? О, сигурни
сте, сигурни сте и вие, и аз, че ще пропуснете нещо, поради което вашият свят би се разрушил още преди
да бъде завършен.

цитирай
4. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:21
Да бъдем конкретни: вие най-напред бихте поставили на вашия свят основи. Ала на какво бихте поставили
тях самите? Вижте, нашата планета стои във въздуха като на основи! А въздухът “стои” в безвъздушното
пространство! А безвъздушното пространство на някакви невидими частици, които науката нарича атоми.
А атомите на електрони. А електроните на фотони. А фотоните на нематериален етер! А нематериалният
етер на нещо още по-нематериално и невидимо! И така до безкрай. Така човешката логика и чрез науката, и
чрез философията, и чрез изкуството жадно с хваща от по-малката загадка за по-голямата, потъва от една
невидимост в друга, докато потъне неизвестно къде! Нe осъждайте поради това човешката логика. Та тя по
самата си природа не е в състояние да си представи края на онова, което е невидимо, а това означава на
онова, което е безкрайно. И нашата логика, и нашата планета, и нашият космос, всичко това е заобиколено
с безброй невидимости и с безмерни безкрайности. Всички наши знания за света и човека, всички наши
предсказания за тях се обобщават в едно знание и едно предсказание. Това знание, това пророчество гласи:
този свят се крепи и съществува върху невидими неща, които нямат нито брой, нито край...
Да! На вас се предлага божествена чест: да бъдете творец и архитект на нов свят. Имате ли за това
достатъчно въображение, достатъчно ум, достатъчно сърцатост, достатъчно сила? Ето една подробност: за
мълнията трябва да съедините огън и вода. Това е парадокс, нали? Но няма как, върху такива парадокси
почива този свят. Те са тук, навсякъде около нас, без значение, че ние, хората, ние, бедните бозайничета,
почти нищо не разбираме от всичко това. Нали наше бозайническо величество има право да се сърди, че не
са ни питали, когато са сътворявали такъв свят? Но, ето, удава ви се случай да получите удовлетворение,
моля, създайте свят по ваша идея и план.
цитирай
5. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:24
Ако за вашата човешка сила е трудно да създаде вселена, тогава от големия космически свят слезте в нашия
по-малък земен свят. Може би ще успеете да станете архитект на един такъв мъничък свят. Защото нашият
земен свят в сравнение с вселената е не просто по-малък, а е безкрайно по-малък, до невидимост по-малък.
Великият съвременен астроном, професор в Кеймбриджския университет Джеймс Джинс твърди, че нашата
планета спрямо вселената е като “милионна част на пясъчно зърно спрямо цялото количество пясък на
всички морски крайбрежия на целия свят” 1
.
Вгледайте се обаче сериозно и в този наш тъй мъничък земен свят. И тук за вас всичко е твърде тайнствено
и твърде загадъчно. Във всичко се крие нещо необикновено и от всичко струи нещо невидимо. И човек не
може да се отърве от натрапващия се въпрос: но кое е най-важното на този свят? И ако човек сериозно
до самоотверженост е размишлявал за това, трябва да отговори: в този видим свят най-важно е онова,
което е невидимо, неосезаемо, незабележимо. Ето, радият е най-страховитата сила, но сила невидима.
Гравитационното привличане държи и поддържа в чуден порядък безбройни слънчеви системи, но и то е
невидимо. И клетият homo sapiens с тъга или с неудоволствие признава: основа на всичко видимо е нещо
невидимо. Всяка видима твар със своите най-вътрешни нерви е свързана с нещо невидимо... О, кажете
1
The Mysterious Universe, p. 3, Cambridge, 1937.Какво чудо е да си човек
3
ми как се извършва преходът от видимото към невидимото?
цитирай
6. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:28
И още, как става преходът от невидимото към
видимото? Как невидимите фотони, праелектрони и електрони се сгъстяват и създават този видим, този
осезаем, този материален свят? Всичко, което е видимо в света, е безкрайно по-малко от онова, което
е невидимо в света и около него. “Проучванията на астрономите показват, че небесните тела - планети,
комети, звезди - които почиват в материалния етер, са само кажи-речи едно малко, едва забележимо
материално островче в космоса. Материята, както са показали изследванията на немския астроном Рим,
е само изключение във всемира. Отношението на материалната маса на всички небесни тела спрямо
цялото пространство във всемира е еднакво на отношението, което съществува между главичките на
дванадесет топлийки и цялата територия на германската държава. Материята следователно е изключение
и в космическото пространство, както е изключение и в атома” 2
.
Хабл счита, че обемът на космоса възлиза на около 380000000000000 билион, билион, билион, билиона
кубически мили 3
. Джеймс Джинс вярва, че в тази вселена има толкова звезди, колкото са песъчинките
по всички крайбрежия на Земята. Но това в сравнение с общия обем е като капчица от проливен дъжд,
който би валял цял ден над Лондон. “А не бива да забравяме при това, казва Джеймс, че една средна
звезда е около един милион пъти по-голяма от Земята” 4
. Масата на Слънцето според Едингтон е
2000000000000000000000000000 тона 5
, а цялото количество материя във вселената възлиза на 11000
милиона, милиона, милиона слънца 6
. И въпреки всичко това огромно количество материя заема само
един много малък дял от непрогледното пространство на вселената. Човек би помислил, казва Джеймс,
че пространство, което съдържа толкова огромен брой звезди, би било страхотно претъпкано. Напротив,
космическото пространство е по-празно, отколкото можем да си представим. Да предположим, че само три
мушици живеят в цяла Европа; дори и в тоя случай въздухът на Европа би бил по-пренаселен с мушици,
отколкото космическото
цитирай
7. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:30
отколкото космическото пространство със звезди, поне в ония дялове на космоса, които са ни познати 7
.
В последна сметка: невидимото е сърцевината на видимото, същината на видимото. Видимото не е нищо
друго, освен черупка около невидимото. Безбройни са формите, в които се облича невидимото. Облича се
и се преоблича. Видимо е слънцето, но невидима е силата, която го затопля. Видими са многобройните
съзвездия, но невидима е силата, която мъдро ги движи и води през безкрайните пространства, за да не
се сблъскват. Видим е магнитът, но силата му е невидима. Видима е земята, ала нейното притегляне е
невидимо. Видими са океаните, но невидима е силата, която ги възпира. Видим е славеят, но невидима
е жизнената сила, която го държи да съществува. Видими са много създания на земята, но невидима е
силата, която ги привежда към живот и ги поддържа в границите на живота. Видима е тревата, видимо е
растението, видимо е цветето, но невидима е силата, която от една и съща земя произвежда разновидни
треви, разнообразни цветя, различни плодове.
Така изглежда светът около човека. . А какво да кажем за самия човек? О, в него се разиграва най-интересното
и драматично съревнование между невидимото и видимото. Тук невидимото и видимото са се прегърнали в
силна пре-гръдка, прегръдка, която няма край нито на тоя, нито на оня свят. Вижте, човек жертва видимото си
тяло заради известни убеждения на своята съвест. А пък съвестта е нещо невидимо. Ако не е така, покажете
ми да я видя с очи. Човек отива на смърт заради някаква мисъл, заради някаква идея. А пък мисълта е нещо
невидимо, идеята е нещо невидимо. Ако не е така, покажете ми да ги видя с очите си. Майката със своето
тяло брани детето си, когато е в опасност и жертва видимото си тяло. Заради какво? Заради любовта. А пък
любовта е нещо невидимо. Ако не е така, нека майките ми покажат тази тяхна любов да я видя с очите си.
Какво е това мисъл, какво е това чувство, какво е това съвест, покажете ми да ги видя с очите си в тяхната
цитирай
8. sourteardrop - ---
29.03.2014 23:32
тяхната
самостоятелна и веществена очевидна действителност? Но вие не можете да ми ги покажете, понеже всичко
това по своята природа е невидимо.
Значи онова, което е най-важно в човека, е невидимо. И друго: всъщност човек живее с онова, което
е невидимо у него. Когато това невидимо напусне човека, тогава тялото умира. Ако не е така, тогава и
2
Киприян Керн, Материализъм и наука, с. 106-10 (“Християнско дело”, год. 1936, св. 2).
3
I. G. Crowther, An outline of the Universe, p. 20, 1938.
4
Звездите и тяхното въртене, с. 148; превел Ж. Силгич, Белград, 1938.
5
А. С. Едингтон, Звезди и атоми, стр. 16; Белград, 1938.
6
Дж. Джинс, оp. cit. с. 147.
7
Дж. Джинс, оp. cit. с. 148.Какво чудо е да си човек
4
мъртвецът, поне докато е на мъртвешкия одър, би могъл да изпълнява жизнени функции, тъй като има
същите сетива, същите физически части както живия човек. Само едно няма - няма душа в тялото, душа,
която държи тялото живо, душа, която чрез очите гледа, чрез ушите чува, чрез сетивата действа, чрез
мисълта умува. Тая невидима душа е и изворът на целия човешки живот. На вас може би не ви харесва, че
душата е невидима? Но и от тялото си какво виждаме? Само кожата, а всички главни жизнени функции -
функциите на нервите, сърцето, белия дроб, черния дроб, мозъка, всичко това е скрито от очите ни. В тялото
ни се извършват невидими чудеса. Затова гениална е мисълта за човека на известния биолог д-р Алексис
Карел във вече знаменития му труд: ,,L’homme, cet inconnu”. Мисълта гласи: “Всеки от нас е само редица от
привидности, през която пътува непонятна реалност - la rйalitйe inconnaissable.” Човекът е наистина нещо,
което най-малко познаваме. Д-р Карел казва: “Трябва откровено да признаем: от всички науки, науката за
човешкото същество среща най-големи трудности”.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4289451
Постинги: 5188
Коментари: 2777
Гласове: 1163
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031