Бог е любов :: Дрьзновението на праведните пред Бога

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.11.2013 08:09 - Дрьзновението на праведните пред Бога

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове:

Автор:Старецът Паисий Светогорец

- Отче, в писмото си до начинаещите пишете: „Въпреки че истинските монаси разбират, че вкусваното от тях в този живот е само част от райската радост и че в рая тя ще бъде по-голяма, при все това заради голямата си любов към ближния искат да поживеят на земята, за да помагат на хората с молитвата си, която подбужда Божията намеса и така светът бива облагодетелстван".
- Пиши: „Искат да живеят на земята, за да състрадават
на хората и да им помагат с молитви".
- Отче, в другия живот един истински монах няма ли пак
да помага на хората с молитвите си?
- И от другия живот ще помага с молитвите си, но няма
да страда, докато сега състрадава на хората, не прекарва радостно времето си „с весел израз и със светъл поглед!" Но колкото повече страда за ближния си, толкова по-голяма божествена утеха получава и това по някакъв начин е свидетелство за него, че другият получава помощ. Тази райска радост е божествената отплата за болката, която чувства за брата си.
- Значи, отче, светиите, които призоваваме да ни помогнат, не страдат заедно с нас?
- Там не съществува болка, дете мое! Нима ще страдат в
рая? Нали е казано: „Гдето няма болка, ни печал, ни въздишка". Освен това светиите имат предвид и божествената отплата, която ще получат хората, които страдат в този живот, и това ги кара да се радват. Та и Сам Бог, Който има такава любов, такава благост, как понася тази голяма човешка болка? Понася, защото има предвид божествената отплата, която очаква хората. Колкото повече страдат тук, толкова по-голяма небесна награда им се събира. Докато ние не виждаме това и
страдаме заедно със страдащите. Затова, когато някой вижда това и има предвид наградата, която ще получат, не страда толкова много.
- Отче, когато молим Бога да помогне на някой починал,
който не се нуждае, тази молитва напразно ли отива?
- Как ще отива напразно? Когато казваме: „Упокой едикой си", а той е на хубаво място в другия живот, той не ни се сърди; напротив, трогва се. Казва си: „Я виж, аз съм на хубаво място, а те се тревожат", при което се амбицира и още повече ни помага, молейки се Богу за нас. Но откъде можеш да знаеш в какво състояние се намира починалият? Естествено е първо да се молиш за тези, които знаеш, че с живота си са огорчили Бога и се молиш и за други подобни случаи, а след това се молиш за всички починали.