Напразно, братко, с ключове в ръка
към своите съкровища поглеждаш
и взори неспокойни все така
с безумна жад над тях тревожно свеждаш.

Това, което с толкоз дива стръв
и с толкоз алчност досега си сбирал,
не чувстваш ли – то пие твойта кръв
и твоята душа без жал обира!

Виж, мебелите червеят яде.
Молецът там ти дрехите поврежда.
Ръждата в мрака тайно те краде
и подкопава твоята надежда.

А помниш ли? – Ти даваше преди
троха любов на бедните дечица.
И пълни бяха твоите гърди
със радостта на майката-вдовица!

Защо си ти десница вече свил?
Как щастието не можа да схванеш!
Ако имотът ти е скъп и мил,
раздавай го! Така богат ще станеш!

Че иде сетният крадец – смъртта
и ще ти каже: “Всичко туй е мое!”
Тогаз ще разбереш ти мъдростта:
Туй само, що раздал си, то е твое!