Глава тринадесета

                За израстването в дълбочина

                Външните способи те насочват към битката, която се извършва в твоите дълбини. Когато човек чисти лук, той отделя обвивка след обвивка, докато накрая достигне сърцевината, от която растението тръгва към светлината. Там, в дълбината, в твоята вътрешна стая, ти виждаш небесната горница, защото и едната, и другата са едно и също, по думите на Исак Сириец.

                Сега, след като с усилен труд си влязъл в дълбините на твоята душа, ти ще добиеш представа както за своето истинско лице, така и за това, което св. Исихий Йерусалимски оприличава на безрадостните лица на етиопците, а Макарий Египетски сравнява с „пълзяща змия, която гнезди и уязвява сърцето на твоята душа“. Затова, ако си убил тази змия – казва той – ще можеш да се хвалиш с чистотата си пред Бога, но ако не си, ще трябва да се смириш като нищия грешник и да се молиш на Господа, заради всичко, което се таи в теб.

                Как можем да положим начало, след като никога не сме слизали в сърцето си? Ние стоим отвън, но нека хлопаме по дверите му с поста и молитвата, както е заповядал Господ: Хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7). Защото да се хлопа, означава да се действа. И ако пребъдем в словото Господне, в нищетата, в смиреномъдрието и във всички заповеди, които Евангелието изисква, ден и нощ удряйки в духовната Господня врата, то ние ще можем да придобием исканото. Чрез тази врата може да се избави всеки, който иска да се спаси от тъмнината. Той ще получи духовната свобода и възможността да придобие Христа, небесния Цар – казва св. Макарий.

                Тито Колиандер