„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно;

всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.“

(1 Кор. 6:12)

С благословение на Обителта на Светия великомъченик и целител Пантелеймон на Света Гора Атон

Превод от сръбски: Татяна Филева

Източник: www.svetosavlje.org

„Голямо е мъчителството (тиранията) на навика, и то до такава степен, че се превръща в естествена потребност”, казва свети Йоан Златоуст. В днешно време злоупотребата с тютюна силно се е разпространила в нашето православно отечество. Пушат всички съсловия; пушат и по домовете, и на улиците, вече не се стесняват да пушат и жените, дори и малките деца. Днес пушенето се смята за съвсем невинно удоволствие. Но така ли е всъщност?

Такова успешно и всеобщо разпространение на този навик, такова страстно разположение към него в наше време се забелязва и у малките деца – което само по себе си също е знак за греховен и вреден обичай. Добродетелните навици не се възприемат така лесно, не привличат всичко и всеки, защотопомислите на човешкото сърце са зло още от младините му (Бит. 8:21).

„В пушенето на тютюн няма нито грях, нито добродетел”, казват обикновено неговите привърженици, оставайки напълно убедени в безвредността и безгрешността на злоупотребата с тютюна. Но нима съществува нещо средно между греха и добродетелта? Между доброто и злото? Това отрича и природният закон, и човешкият разум. Ако в това няма нито полза, нито добро, тогава то е нещо безполезно, безсмислено, празно; а празното и безполезно разпиляване на даденото ни кратко, скъпо време – нима това не е голямо зло, голяма вреда? Според учението на житейската (светска) мъдрост времето е нашият главен капитал в земния живот; според словото Божие времето е талант, поверен на човека за придобиване на вечен живот. За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден(Мат. 12:36), ни казва Синът Божи, нашият Изкупител и Съдия. А колко повече ще се изисква от всеки от нас за празните дела! А пушенето не само е празно, тоест безполезно, но и очевидно вредно, греховно дело, което действа разрушително на нашия телесен състав и притъпява нашите умствени способности. Дело, което е напълно противно на Божия Закон, на Христовото учение, като злоупотреба с творението; а за всяка неумереност християнинът бива бичуван от укорите на собствената съвест.

Колко много от онези, които днес свободно нарушават светите пости, установени от вселенските събори, оправдават своето непослушание към светата Църква с това, че постът причинява вреда на здравето им, което трябва да се пази като дар Божи. Впрочем, очевидно е, че тези думи не произлизат от страх да не се съгреши, а служат за прикриване на чревоугодието. По отношение на прекалената зависимост от тютюна, никой от неговите любители не прилага подобно правило, въпреки че злото, произлизащо от него, е повече от очевидно.

Първо накратко ще разгледаме вредата на този навик за нашето тяло. Това растение по своите свойства принадлежи към същия род, към който принадлежат татулът и други растения, които са силни упойващи средства; по силата на своята отрова тютюнът е най-вреден от всички подобни растения. Научните изследователи са открили в него най-силната отрова, така нареченият никотин, и много опити са доказали ужасната сила на тази отрова. Във Франция много престъпници са използвали никотина за бързото умъртвяване на своите жертви. Изсушеният тютюн, приготвен за пушене, губи от своята сила, но и разтворът, направен от обикновен тютюн за пушене, представлява толкова силно средство, че успешно се използва за премахване на мазоли, брадавици и други подобни. При пушене тютюневият дим неизбежно, в по-голяма или по-малка степен, прониква във вътрешността на човека, където се наслагва. Вследствие на това обикновено се появяват вътрешни язви, болести в носа и гърлото, а пушенето често предизвиква и хроничен световъртеж и повръщане; много лекари също така са доказали, че пушенето изсушава гърдите, създава условия за туберкулоза, отслабва зрението. Страстните пушачи от собствен опит познават споменатата вреда от пушенето, въпреки че често не я признават, а други се съгласят с това и сами виждат какво зло им причинява тютюнът, но вече не могат да спрат. Вредността на тютюна най-ясно се вижда върху работнииците в тютюневите фабрики, дори и върху живеещите в съседство с тях; и едните, и другите страдат от постоянна болнавост и главоболие. Въпреки това обосноваването на вредата от тази злоупотреба за телесното здраве не е нашата главна цел, затова ще се ограничим с казаното за нея дотук и ще разгледаме грозния навик на пушенето от неговата нравствена (морална) страна. Тъжно е да се види как понякога много бедни хора, едва свързващи двата края, разпиляват и тези свои с мъка изкарани, кървави пари за тютюн, излагайки така и себе си, и своето семейство на намаляване и на без това оскъдните средства за живеене. Наред с това ще споменем как някои наивно вярват в измамната хранителност на тютюна въз основа на това, че той наистина намалява апетита на своите страстни любители, в което отново се вижда неговата крайна зловредност. Онези, които страдат от страст към тютюна, също се стремят да убедят и другите, и самите себе си, че не постъпват така поради сляпа зависимост, а по определени причини и по необходимост; ето, по подобен начин се оправдават и пияниците, и други, които са се предали на някакъв порочен навик.

В наше време се случва така, че онези, които наричат себе си християни, определят посещаването на Божия храм като „ненужно губене на време”; не намират възможност да са помолят на Господа сутрин и вечер, какъвто обичай и задължение имат истинските чеда на Църквата. При това те надълго и нашироко разискват въпроса за труда и безделието, а сами губят по цели часове за безсмислено пушене и наслаждаване на тютюна, обяснявайки това изключително с навика. Нерядко може да се чуе и мнението, че само старообрядците смятат тютюна за грях, докато Православната Църква уж не го забранява; а някои като доказателство за това мнение изтъкват, че има и свещеници, които пушат. Такива разсъждения и доказателства нямат никакво основание. На нашата света Църква наистина е чужда практиката да анатемосва всяко нововъведение само защото е нововъведение и защото не го е имало по времето на нашите предци; Църквата никога не анатемосва и не забранява нищо, което служи за полезна и разумна цел. Но прекалената употреба, без никаква нужда – това вече е наслаждаване на нещо, което Църквата отвека е забранявала и забранява. Да си спомним за църковния номоканон, който нарежда така: „Който изпие вода неумерено и повърне от това, такъв да бъде отлъчен от свето Причастие за 40 дни и да прави по 100 поклона за допуснатото невъздържание”. А позоваването на свещениците, които пушат, като отделен и самостоятелен случай, не доказва нищо; и между свещениците могат да се срещнат хора с човешки слабости и немощи: нима в това може да се види някакво църковно правило? Ако християнинът се осъжда, както е казано по-горе, и за невинната невъздържаност по отношение на водата, толкова повече той е задължен и пред Църквата, и пред Господа да отговаря за греховната и пагубна склонност към тютюна, пиянството, хазарта, злословието, злобата, гордостта, суетата, скъперничеството, сребролюбието, леността, блуда. Навикът или свързаността с която и да било такава страст представлява в човека християнин вътрешно, сърдечно идолопоклонство. За да ни избави от тази душевна беда, Божието слово ни предупреждава и ни съветва да нямаме пристрастие към земните неща, защото то, вселило се в нашето сърце, може изцяло да ни заладее и да прогони от нас любовта към Господа и спасителния страх Божи. Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца (1 Йоан 2:15) – ни казва възлюбеният Христов ученик Йоан Богослов. Голямо страдание за нас е, че сме свикнали да обръщаме повече внимание и да вярваме на своето ограничено човешко разсъждение и своите пристрастни възгледи, отколкото на Божието слово. А Господ, вразумявайки ни, казва: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан 8:12). А свети цар и пророк Давид се моли: Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми(Пс. 17:29). Христовият светител Тихон Задонски пише следното в своите прекрасни съчинения: „Християни! Това, което е огледалото за синовете на този век, същото да бъде за вас Евангелието и непорочният живот на Христос. Те поглеждат в огледалото, привеждат в ред своето тяло и почистват петната от лицето си. Да направим същото и ние! Христос, Синът Божи ни е дал за пример Себе Си и Своя свят живот: Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих (Йоан 13:15). – Следователно, да поставим и ние пред душевните си очи това чисто огледало и да погледнем в него: съобразен ли е нашият живот с Христовия живот? Поглеждай често в чистото огледало на непорочния живот на Христос и очиствай пороците, прилепили се към душата ти, с покаяние и сърдечно съкрушение, и с цялата си сила подражавай на Него, за да бъдеш съобразен с Него. А на днешните християни не подражавай: техният живот до голяма степен е противен на живота на Христос, а не съобразен с него.Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос (Фил. 2:5)”. – (Из книгата на свети Тихон „Духовно съкровище”). – По-нататък светителят продължава да ни напътства: „Ние имаме не само чувство, но и разум. Можем да разсъдим: кое е добро и кое – зло, кое е полезно и кое – вредно. Имаме светото слово Божие: всичко, което правят хората, да поставим пред Свещеното Писание, като пред чисто огледало, и да погледнем в него – хората правят или съобразното с него, или противното на него. Макар и целият свят да прави онова, което е угодно на Бога и душеполезно за тебе, и целият свят няма да се застъпи за тебе пред Божия съд. Там няма да кажеш: ето, този и този правеше това и това. А само ще чуеш от Съдията: защо не си правил онова, което Аз ти наредих? – Следователно, бъди в света като Лот в Содом, където всички беззаконствали, но той не ги осъждал, а само правел онова, което било угодно на светата Божия воля. И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното (Кол. 3:1-2). Малко по-горе в същата книга Христовият светител казва: „С най-голямо внимание послушай, душо моя, тези думи: Ето, ония, които се отдалечават от Тебе, загиват (Пс. 72:27). Пази се и ти да не се отдалечиш от живота, да не бъдеш в смъртта; пази се да не се отдалечиш от Светлината, да не останеш в тъмнина. Ще бъде мъртъв този, който се отдалечава от живота, и ще бъде в тъмнина онзи, който се отдалечава от Светлината”. Така ни убеждава да внимаваме в словото Божие нашият руски светилник, новият чудотворец свети Тихон Задонски. Онзи, който иска да спаси душата си, трябва да размисля за това и да се посъветва с Евангелието: оправдава ли то нашата злоупотреба с творението против Божията любов? Защото ако християнинът, който се труди за своето спасение, обърне внимание на думите на Господ Иисус Христос: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37) – той ясно и недвусмислено разбира душевната вреда от злоупотребата с тютюн. Ако, както казват Божиите думи, е душепагубно да обичаме повече от Бога дори и онези, които ни е заповядано да обичаме – тогава какво да кажем за наслаждаването на творението повече, отколкото на Бога? Защото който е поробен от някакъв греховен навик, този навик става за него бог, защото той се сеща само за него и се наслаждава само на него – Бог вече е изоставен, Бог за него е нещо второстепенно. В Божията заповед ни е казано да Го обичаме с цялото си сърце, с цялата си мисъл, а онзи, който има какъвто и да било греховен навик, той се наслаждава само на него, обича само него, сеща се само за него и мисли само за него. Който е имал нещастието да привикне към блуд или към пиянство, или към играене на карти, или към пушене, той се сеща за това повече, отколкото за Бога, този навик става за него бог; такъв човек прави себе си роб на своя навик или страст – той го владее и мъчи. Именно такова е пристрастието и към тютюна: този глупав навик не дава нито час спокойствие на човека, който е привикнал към него. Именно в това е грехът, че той повече се сеща за тютюна, отколкото за Бога; такъв принася на тютюна жертва, като на идол на своето сърце – а Бог е забравен.

Има и много грозни случаи: някои не се причастяват със светите Христови Тайни само защото не искат нито един ден да се въздържат от тютюна! Това не е ли идолопоклонство? Наистина, такива, ако не оставят своята доброволна заблуда, няма да видят Божието Лице и вечния живот. Това може ясно да се види от строгите и категорични думи на Господа, изречени в светото Евангелие: Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми! Това казва Господ в Своята притча за поканените на царската вечеря на онези, които от пренебрежение са се отказали от царския призив (Лук. 14:24). Тези думи действително могат да се приложат към оскърбителите, които смятат за нещо малко или незначително причастяването на човека-грешник с Пресветите Тайни на Тялото и Кръвта Христови. От какъв дар се лишава такъв човек! Какво престъпно нехайство проявява по отношение на непостижимата Божия любов към падналото човечество! О, нека се опомни преди края такъв презрител на Христовата любов, която на всеки от нас се открива в това спасително, най-свято тайнство! „В каквото те заваря, в това и ще те съдя”, казва Господ. А свети апостол Павел, или по-точно казано – Дух Свети чрез Апостола – свидетелства следното: Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? (Евр. 10:28-29). – Когато Христос Господ идва в нашето сърце чрез Пречистите Тайни на Своите Тяло и Кръв, и чрез това ни дарява опрощение на греховете и Своето най-сладко, благодатно съединение с нас – тогава Той не показва ли към всеки от нас, грешните, още по-голямо снизхождение и самопонизяване от онова, което е показал, когато благоволил заради нашето спасение да се роди във витлеемската пещера за добитъка и когато Небесният Цар бил поставен в ясла за животни? Но нашето грехолюбиво сърце, преизпълнено с всякакви страсти, мерзко пред Неговите пресвети очи, е много по-недостойно да приеме Него, отколкото онези ясли и пещерата за добитъка. По време на земния живот на Господа хората са се чудели на Неговото крайно снизхождение и милосърдие, когато влизал в домовете на най-големите грешници, които са били презирани от всички. Той не ги презирал, влизал в домовете им и дори споделял вечерята с тях, търсейки обръщането и спасението на душите им. Също такова, и дори много по-голямо, снизхождение и милосърдие показва Господ и сега, когато посещава нашето порочно, грехолюбиво сърце, по-лошо от онези места, в които са пребивавали грешниците. Впрочем, тези грешници толкова са ценели посещението на Спасителя, че още в същия момент от големи грешници са се превръщали в Негови най-ревностни последователи. А ние дори и доброволно се отричаме от това Негово най-висше и най-блажено посещение, отричаме се именно заради своето пристрастие към вредния навик!… Защото Моят народ беше поробен за това, че не познаваше Господа, говори свети пророк Исаия (Ис. 5:13 – слав.) от името на Бога за еврейския народ, който по онова време на пръв поглед имал истинна вяра, но бил поробен, тоест изпълнявал е много езически обичаи в своя живот. По времето на пророк Исаия евреите са били хладни към своята вяра, към изучаването на словото Божие; затова са се предавали на много езически пороци, понякога незабележимо и за самите тях, и така беззаконните обичаи са поробвали сърцето им. Причината за това душепагубно зло е била именно в това, че те са оставили Господния закон и не са внимавали в словото Божие. В днешно време също така силно е охладняло усърдието за изучаване на словото Божие и четене на Свещеното Писание; повечето от днешните християни съвсем са занемарили това. А словото Божие е светлина и живот за нас; то е единственият източник за познаване на истината и доброто. И тъй като съвсем сме изоставили Господния закон и Свещеното Писание, изоставили сме молитвата, от това следва, че всеки обичай, напълно противен на Христовото учение, безпрепятствено ни поробва, пленява нашия ум и сърце – задето не познаваха Господа, както се изразява светият пророк.

Ще цитираме още няколко реда от съчиненията на свети Тихон Задонски, руския Златоуст: „Сляп съм, както и други, без Твоята благодат и просвещенние – казва светителят – моят грях ме е заслепил; поради това Твоята доброта, която човеколюбиво се погрижи, както за всички, така и за мен, недостойния; за просвещението, както на всички, така и на мен, Ти си ни изпратил Своето свято слово чрез Твоите избрани раби и служители. Тя ми свети, както свещта свети на седящите в тъмнина, и ми показва ползата и вредата, доброто и злото, добродетелта и греха, истината и лъжата, угодното и неугодното на Тебе, вярата и неверието; и така прогонва моята слепота и просвещава разума ми:Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми(Пс. 118:105). (Из книгата „Духовно съкровище”). „От задържането в който и да било грях се създава пристрастност към греха. Страстолюбието е вътрешно и душевно идолослужение: защото онези, които робуват на страстите, ги почитат и им се покланят вътре в сърцето си като на идоли. Така за онези, които угаждат и робуват на стомаха, бог е коремът (Фил. 3:19); лакомията на лакомника е негово идолослужение (Еф. 5:5; Кол. 3:5); по същия начин трябва да разбираме и другите страсти. Всякой, който прави грях (съзнателно),роб е на греха (Йоан 8:34). – От когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19). Защото за грехолюбивия човек грехът, на който робува, е като идол; неговото грехолюбиво сърце е като мерзък жертвеник, на който той принася жертва като в капище: защото грехът се намира в сърцето. Вместо телци, овни и други животни, той принася в жертва своята воля, своето най-охотно послушание; и така колкото пъти се съгласи да извърши греха, към който се е пристрастил, толкова пъти се отрича от Христос в сърцето си; и колкото пъти извърши греха на дело, толкова пъти принася жертва на този идол. Колко мерзко и окаяно е пристрастието към греха! Затова и свети Йоан Златоуст в Шеста беседа върху Послание до Римляни казва: „Различни са видовете идолопоклонство: един почита мамона (богатството) като бог, друг по същия начин почита корема, друг някаква друга страст, още по-люта. Ти не им принасяш волове като елините (езичниците), а правиш нещо още по-лошо: заколваш душата си”. (Из книгата: „За истинското християнство”).

На онзи, който се грижи за своето спасение и иска да се изправи от такова окаяно състояние, предлагаме и молим да послуша следния съвет, който даваме в името на нашата взаимна християнска любов в Господа: да прекрати, с Божия помощ, своя душевреден навик да пуши тютюн; да се реши на това още сега – докато Божията благодат докосва сърцето му и го подтиква към спасително покаяние. Въпреки че силата на навика е толкова голяма, че понякога изглежда невъзможно да бъде победена, това все пак не е така: ако човек придобие искрено желание и решимост, и ако се моли за Божията помощ, тогава бързо ще я победи. Като доказателство за това тук ще приведем разказа на един свещеник: „Един от моите многобройни енориаши Т. К. – пише свещеникът – жестоко пиянстваше и постоянно пушеше. При такъв живот, тъй като беше и семеен човек, той беше стигнал до крайна бедност и несрета, въпреки че умееше да прави всичко, беше внимателен и образован. Затова винаги се опитвах да му повлияя с убеждение. Веднъж на всички мои наставления гореспоменатият ми отговори следното: „Батюшка, повярвайте ми, самия мен ме е срам и ми е жал, че не изпълнявам вашите съвети, които са ми от полза, чак ме е срам да се срещна с вас и да ви погледна в очите. Но ето, въпреки всички мои слабости, ще се постарая да послушам вашия добър съвет и с Божия помощ се надявам да оставя ракията, но пушенето няма да мога. Души ме в гърдите. При предишната ми служба, в конюшнята, конете няколко пъти силно ме удряха в гърдите и сега постоянно кашлям от това. При тази болест пушенето ми е едно голямо облекчение, особено сутрин, когато трябва да изкарам тази слуз, която се е събрала в гърдите, и ми е много по-леко, когато запаля. При това и лекарите ме съветват постоянно да пуша”. Въпреки тези негови мисли и съветите на лекарите, аз все едно го убеждавах да остави ракията и тютюна. Между другото, мислех си, дано Бог ти даде да оставиш поне пиянството. И какво стана? Не след дълго чувам, а след това и се убеждавам, че Т. К. съвсем е престанал да пие. Мина месец, мина още един, мина цяла година. На празника на Светлото Христово Възкресение, когато по обичая обхождах всички с молитва и светия Кръст, забелязах, че в неговата къща, като у добър стопанин, всичко е както трябва, в най-добър ред. С оглед на това, и спомняйки си някогашното му бедствено положение, не можех да не му обърна внимание на това, на самия него и на цялото семейство. При това реших да напомня на Т. К., че той има още един голям недостатък, още един явен грях. Но той, вече разбрал моята мисъл, отговори: „Батюшка, благодаря ви от цяло сърце за пастирското наставление, за добрия ви съвет. С Божия помощ вече отдавна оставих и цигарите”. – „А, ти преди ме убеждаваше, че не можеш да оставиш пушенето; че то ти помага за болните ти гърди?” – „Ах, батюшка, сега напълно ви вярвам, всичко това е само наша заблуда, измама, голям грях и дяволско изкушение. Вече се убедих в това; сега вече никой не може да ме разубеди”. „А как се чувстваш сега – попитах го – когато се въздържаш от пушенето?” „Батюшка, не мога да ви изкажа своята радост и в същото време благодарност за това. Сега, както и по-рано ми говорехте, не само се чувствам по-добре, откакто оставих пушенето (макар и с голямо усилие), но от това се оправиха и гърдите ми, вече нямам никаква кашлица, нито задушаване, които при онова пагубно пушене така страшно ме безпояха и мъчеха. О, Боже мой, вярвате ли ми, батюшка, че сега съм изцяло като новороден и духом, и тялом, с всесилната Божия помощ и вашата пастирска грижа”. Сега този мой енориаш е сред най-добрите, усърдно посещава всички богослужения в светия Божи храм, въпреки че преди съвсем не беше така. Между другото, подобни случаи в моята енория имаше много; преди седем години имаше много малко хора, които не пушеха, а сега, с Божия помощ, почти всички смятат пушенето за грях и лично нещастие” (Брошура „За вредата от тютюна” на свещеник Алексий Бичковски. Одеса, 1880).

Употребата на тютюна като лекарство не би била грях, но няма никакви сигурни доказателства за неговите лековити свойства, освен свидетелството на самите страстни пушачи, но техните думи, като пристрастни, не биха могли да се вземат под внимание. А след това, ако той започне да се употребява от искрено желание за лично добро, е много лесно да се стане пристрастен към него и по-нататък да се употребява без мяра, не за някаква полза, а от греховна пристрастност, недопустима за християнството. Като заключение на всичко, казано дотук, нека да си спомним неоспоримите думи на Господа: Без Мене не можете да вършите нищо (Йоан 15:5). Всеки наш труд, усилие и старание без Божията помощ, без Неговото благодатно сътрудничество, ще бъде напразен и безплоден. Затова в нашите усилия и старания над себе си и своето изправяне, трябва на първо място да викаме към Господа, от цялата си душа и сърце да се обръщаме към Неговата всемогъща помощ и сила, със смиреното съзнание за своята немощ, за своята духовна слабост. От нашето молитвено общение с Господа ще дойде цялата наша сила, целият ни успех. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод (Йоан 15:4, 5), казва сам Господ. Нашите духовни сили са твърде слаби за преодоляването на каквито и да било зли, греховни навици, вкоренени в нас. Твърде непостоянно и променливо в нас е дори и самото желание или стремеж към доброто. Нашият житейски опит непрестанно потвърждава това. Макар и в днешния свят да се употребява изразът „сила на волята”, този израз е чужд на евангелския дух и на учението на светата Църква. Безсмислеността и лъжливостта на този светски израз са известни на всеки, който е запознат със светото Евангелие и примерите в него. Нима е лъжел Господа свети апостол Петър на Тайната вечеря, когато с такава пламенност, с такава решителност Му е засвидетелствал: Ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе (Мат. 26:35). Нима това не е било казано с пълна искреност, от дълбините на едно любещо и предано сърце? И въпреки това само няколко часа по-късно става така, че този апостол оплаква трикратното си отричане от своя предан обичан Божествен Учител!… Затова, който иска, нека се надява на своята „силна воля”, но ние не признаваме това; за нас единственото упование е в Божията сила – Христос (1 Кор. 1:24). Към Него зовем заедно със светата Църква: „Ти си моя крепост, Господи! Ти си моя сила! Ти си мой Бог, Ти си моя радост” (Ирмос на 8-ми глас).

Да се върнем още веднъж към богомъдрите поучения на свети Тихон Задонски: „Всеки наш труд и подвиг, както за доброто, така и против греха, няма сила без Божията помощ: защото ние сме крайно повредени и немощни. Затова и нашият Спасител ни е казал: Без Мене не можете да вършите нищо(Йоан 15:5). Затова от Него трябва да измолваме сила и крепкост за всяко добро и против всеки грях”. „Каквото е лодката в реката, това е и човекът в живота. Виждаме, че лодката сама плува надолу и по течението на реката, а нагоре и срещу течението съвсем не може да плува; и когато е необходимо да плува нагоре, са необходими силни гребци или платно и попътен вятър, който да го движи. Така е и с човека: по своята плът, по своя нрав и страсти, както и по своята зла воля, като повреден, живее и угодно, и леко, както лодката сама плува по реката. Но да живеем против своята воля и да я побеждаваме, покорявайки я на Божията воля, да се противим и да се подвизаваме против страстите, като ги разпъваме и умъртвяваме, и така да живеем по християнски и благочестиво – за самите нас е толкова неудобно и невъзможно, както за лодката сама, без гребци и платно, да плува срещу течението на реката. При всички случаи е необходимо да ни помага свръхестествената сила и като лодка срещу течението да ни движи и укрепява срещу стремежите на страстите. Всичко това върши Божията благодат, живееща в човека; с нея човек може всичко, а без нея не може нищо. Следователно ние имаме нужда от Божията благодат по всяко време, всеки час и всяка минута. Божията благодат е животът на нашите души. Без Божията благодат душата не може да бъде жива. Затова ни е заповядано да се молим – да търсим, да искаме, да чукаме” (Из книгата „Духовно съкровище”). Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира (Мат. 7:7), казва Господ. Но за да искаме така напрегнато и искрено да се избавим от своята душевна беда, от пагубните навици и страсти, необходимо е да ги видим в себе си, да ги оценим и да разберем тяхната вредност и цялата тежест на греха на пристрастяването към тях. Само тогава желанието ще бъде искрено, а молитвата и собственият труд са необходимо условие за Божията помощ. Господ помага само на онези, които с всички сили търсят Неговата помощ, но и сами не се предават на своите страсти. Окаяната самонадеяност е неразумна и безполезна; впрочем, няма полза да се надяваме и на Божията помощ, ако доброволно се задържаме в греха и съзнателно се отдаваме на греховните навици – това оскърбява Господа.