В Православието няма мъртви, защото в Евангелието е казано: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20:38). Затова много важно е да бъдем готови за прехода от временния живот към вечността, за да стане тя за нас вечно блаженство, а не вечно умиране в адски мъки

Светата Църква е установила особени дни за помен за починалите, та съборната молитва да помогне на преселилите се в другия свят, да покрие това, което те не са смогнали, или не са успели да направят във временния живот за спасение на своята душа.

Апостолът призовават: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов” (Гал. 6:2). Ние трябва да изпълняваме тези думи, не само по отношение на живите, но и по отношение на починалите. Нали временният живот и вечният са като два скачени съда. Когато наливаме вода в единия, на същото ниво тя се прелива и в другия. Затова нашата молитва, възнасяна за починалите, е за тях голямо благодеяние.

Дните за помен за починалите имат голяма полза и за нас, помагайки ни да не забравяме, че сме смъртни, за което говори и Словото Божие: „Във всичките си работи помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш” (Сир 7:39). Паметта за смъртта повече от всички други средства учи човека на отговорност за своите постъпки, показвайки ги в светлината на вечното възмездие.

Имайки памет за смъртта, ние ще се себепринуждаваме винаги да постъпваме по православному, независимо дали има свидетели на нашите постъпки или не, защото ние знаем, че редом с нас присъстват Ангелът Пазител и падналите демони, наблюдавайки всички наши действия, думи. Ангелите Пазители ще се стараят да ни нас оправдаят, представяйки пред Съда нашите добри дела, извършени тайно, а демоните – да ни обвинят, представяйки дела греховни, срамни.

Затова, когато мислим: „Ще направя това и това, все едно никой няма да види” – ние жестоко се мамим. Всичко вижда и всичко знае нашата съвест, колкото и да се опитваме да я заглушим с благовидни оправдания за неблаговидни постъпки. При изхода на душата от тялото всички тези възпоменания ще нахлуят в нас заедно с горчиви съжаления, че не сме се вслушали в гласа на съвестта, но тогава ще бъде вече късно. Нека се постараем, скъпи братя и сестри, да прекараме дните на живота си така, че да не се срамуваме на Страшния съд Христов. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

*Оригиналното заглавие е: Проповедь в Троицкую родительскую субботу