В една църковна песен четем:
“Архангел Гавриил в бели дрехи се яви светъл като мълния пред Христовия гроб, отвали камък от гроба, и голям страх обзе стражата Ти, и внезапно всички станаха като мъртви”. Като се съвзели, избягали в града: Наближавало утрото. Мироносиците вече отивали към гроба на Иисус - за да помажат тялото Му с аромати. За отбелязване е, че Майката на Иисус, която без никакво съмнение повече от всички била изпълнена с любов към Него, не взела участие в общата инициатива на другите жени. Слагайки в сърцето Си всички думи на Иисус за Самия Него, бидейки по-внимателна от другите към великите и чудни събития от живота Му от яслите до гроба, Тя, разбира се, се научила повече от другите да вярва на Неговите най-високи обещания и макар и не открито пред всички, но в дълбините на духа Си изповядвала: “Не може да бъде Моят Иисус да е умрял завинаги!”. От друга страна, за отбелязване е и това, че никъде в Свещеното Писание не се казва ясно, че Пресвета Богородица е видяла възкръсналия Господ. От времето на страданието на Спасителя почти до слизането на Светия Дух в Евангелието никъде дори не се споменава за Божията Майка. Става ясно само, че цялото неголямо общество е силно развълнувано: апостолите и жените ходят от едно място на друго; срещат се тук и там; разказват, съвещават се, недоумяват и се колебаят; убеждават се и отново искат да бъдат убеждавани. Сам Господ им се явява, ту насаме, ту, когато са заедно; уверява невярващите; позволява им да Го пипнат; яде заедно с тях и така нататък. С една дума, всички действат и вземат участие във великото събитие; а Тази, Която, според естествения ред, би трябвало първа да взема най-дейно участие в тези обстоятелства, остава незабелязана, докато сърцето Й, пронизано от меч при разпъването на Нейния Син и Господ, би трябвало да се изпълва сега с най-чиста радост.
А и църковните песнопения, и светите Отци посочват, че Тя е видяла Възкръсналия Господ и се е радвала за Него, дори повече, отколкото всички други вярващи. На кого, в действителност, би могла да принадлежи най-голямата радост по повод на възкресението на Господ, ако не на Тази, Която най-достойно от всички можела да я приеме?
Душата на Пречистата Дева, поразена по-дълбоко от всички от скръб при вида на страданията и на смъртта на Нейния Син, не се ли нуждаела повече от утешение?
Не била ли по-способна и да приеме това утешение? И в кого другиго, сред неголемия кръг избрани, ако не в Божията Майка, могла да бъде намерена съвкупност от добродетели и духовни съвършенства? И така, поради високото достойнство на Пресветата Дева, най-голямата радост по повод на възкресението на Спасителя принадлежала на Нея, принадлежала Й не само като на Майка на Възкръсналия, но и като на най-достойна в кръга от вярващи.
Евангелистите, разбира се, са имали важна причина, за да премълчат явяването на Възкръсналия Господ на Майка Си. И първо, вероятно за това не е имало воля на Самата Божия Майка, тъй като три от Евангелията са били написани още докато Тя е била жива; а Тя, каквато смирена била дотогава, такава останала и след възкресението на Господ. Второ, явяването на Възкръсналия Син на Майка Си тогава било несъмнено за всички, било напълно естествено и нямало никаква нужда да се разказва за него. Трето, свидетелството на Майката за възкръсналия Й Син, поради родствената връзка, не само не би доказвало истинността на възкресението, но би могло и да го подложи на съмнение. Мнозина Отци на Църквата са били на мнение, че Божията Майка не е и напускала гроба на възлюбения Си Син през целия съботен ден и първа видяла явяването на Ангела от небето, отвалянето на камъка, опустелия гроб, вцепеняването на стражите, повивките, пълни със смирна и алой и вече оставени настрана; видяла и Самия Възкръснал - преди Мария Магдалина, най-вероятно - преди всички. Но само възкръсналият Господ и Тя, преблагословената Му Майка, знаят кога точно е станало това явяване. По-нататък - може да се мисли, че Тя е била с апостолите и с жените мироносици и в Сионската горница, когато Господ се явил на всички ученици, събрани заедно както в деня на възкресението, така и седмица след това; може да се мисли, че Тя е била и край Тивериадско море по време на чудесния риболов, в който участвал и апостол Иоан, на когото Тя била поверена и който, разбира се, побързал да Я извести за явяването на Господ край морето.
Славянобългарски манастир
"Св. Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2006 г.
***Мнозина у нас обаче, спомняйки си известната песен “Ангел вопияше Благодатней”, напразно мислят, че архангел Гавриил е възвестил на Пресветата Дева възкресението на Господ; това мнение е напълно погрешно. Точният смисъл на тази песен е следният: (в момента на Благовещението) Ангелът казал на Благодатната: “Чиста Дево, радвай се”, и пак ще кажа (певецът, съставителят на тази песен): “Радвай се - Твоят Син възкръсна на третия ден от гроба”, и така нататък. Ако всичко това бе казано от Ангела на Божията Майка лично, то той не би имал никакъв повод да каже: “Хора, веселете се”, тъй като до скърбящата в уединение Майка не е имало никого, който да бъде приканван към веселие. Накрая, ако Сам Възкръсналият Й се е явил, то не е имало никаква нужда от явяването на Ангел.https://www.youtube.com/watch?v=IxvqhkTf-Eo
28 невероятни интериори, които всички би...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие