Постинг
25.08.2016 05:53 -
Старецът Паисий за изповедта
Един млад човек отишъл да види Стареца. Бях пристигнал когато той звънеше на вратата, и чаках зад него.
След малко о. Паисий отвори вратата и се приближи до оградата.
- Какво има, какво ви води насам? - попита Старецът.
- Отче, бих искал да ви видя и да се посъветвам с вас.
- Изповядахте ли се? Имате ли свой духовник?
- Не, отче, нямам духовник и не съм се изповядал.
- Тогава е по-добре да отидете да се изповядате и тогава да дойдете при мен.
- Защо не сега, отче?
- Ще Ви обясня, за да ме разберете. Умът Ви е смутен и объркан от греховете, които сте извършили; и поради
това не можете да разберете състоянието, в което се намирате. Ето защо няма да успеете да ми дадете
ясна представа за своя проблем. Но ако се изповядате, умът Ви ще се очисти и Вие ще видите нещата по
съвсем друг начин.
- Отче, може би аз съм объркан и не съм в състояние да Ви разкажа какво точно не е в ред при мен, но Вие
сам ще можете да разберете същността на проблема ми и да ми кажете какво да правя.
- Слушайте, дори и да успея да видя с известна яснота какво не е в ред, то си остава вътре във Вас. Тъй като
умът Ви е затормозен, Вие нито ще разберете, нито ще запомните това, което ще Ви кажа. Ако се изповядате,
тогава и двамата ще бъдем настроени на една и съща духовна “честота” и ще можем да общуваме. Така че
отидете при духовник и се изповядайте, и ще ви чакам да дойдете.
Отче, защо трябва да се изповядвам, след като отново ще извърша същите грехове?
А Старецът му казал:
- През войната, когато някой войник е ранен в крака, той отива при лекаря да излекува раната му, за да може
да продължи да воюва. Но ако той каже: “Защо трябва лекарят да лекува раната ми, като може да ме ранят
отново?” Тогава раната ще остане отворена и открита за бактериите; ще се инфектира и не е изключено
войникът да умре от кръвоизлив. Същото става и с изповедта. Трябва да се изповядате, а ако пак сгрешите,
отново ще се изповядате, докато не се научите да не падате и да стоите здраво на краката си.
След малко о. Паисий отвори вратата и се приближи до оградата.
- Какво има, какво ви води насам? - попита Старецът.
- Отче, бих искал да ви видя и да се посъветвам с вас.
- Изповядахте ли се? Имате ли свой духовник?
- Не, отче, нямам духовник и не съм се изповядал.
- Тогава е по-добре да отидете да се изповядате и тогава да дойдете при мен.
- Защо не сега, отче?
- Ще Ви обясня, за да ме разберете. Умът Ви е смутен и объркан от греховете, които сте извършили; и поради
това не можете да разберете състоянието, в което се намирате. Ето защо няма да успеете да ми дадете
ясна представа за своя проблем. Но ако се изповядате, умът Ви ще се очисти и Вие ще видите нещата по
съвсем друг начин.
- Отче, може би аз съм объркан и не съм в състояние да Ви разкажа какво точно не е в ред при мен, но Вие
сам ще можете да разберете същността на проблема ми и да ми кажете какво да правя.
- Слушайте, дори и да успея да видя с известна яснота какво не е в ред, то си остава вътре във Вас. Тъй като
умът Ви е затормозен, Вие нито ще разберете, нито ще запомните това, което ще Ви кажа. Ако се изповядате,
тогава и двамата ще бъдем настроени на една и съща духовна “честота” и ще можем да общуваме. Така че
отидете при духовник и се изповядайте, и ще ви чакам да дойдете.
Отче, защо трябва да се изповядвам, след като отново ще извърша същите грехове?
А Старецът му казал:
- През войната, когато някой войник е ранен в крака, той отива при лекаря да излекува раната му, за да може
да продължи да воюва. Но ако той каже: “Защо трябва лекарят да лекува раната ми, като може да ме ранят
отново?” Тогава раната ще остане отворена и открита за бактериите; ще се инфектира и не е изключено
войникът да умре от кръвоизлив. Същото става и с изповедта. Трябва да се изповядате, а ако пак сгрешите,
отново ще се изповядате, докато не се научите да не падате и да стоите здраво на краката си.
Следващ постинг
Предишен постинг
І Съборно послание на Св.Йоан Богослов
[1:1] Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
[1:2] (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
[1:3] което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.
[1:4] И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.
[1:5] И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
[1:6] Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;
[1:7] ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
[1:8] Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
[1:9] Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
[1:10] Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.
цитирай[1:1] Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
[1:2] (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
[1:3] което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.
[1:4] И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.
[1:5] И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
[1:6] Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;
[1:7] ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
[1:8] Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
[1:9] Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
[1:10] Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие