- Дядо, свещеникът при причастяването ми
гребна от светия потир само кръвта Христова,а от плътта нямаше частица. 
Важи ли причастието?

- Остави това сега, не ти е за умуване! – смъмри го старецът. – Светото причастие е Божие чудо, откъде знаеш, че не е имало всичко? Трябва да немеем пред светото причастие, то е огън! Понякога е достатъчно само едно докосване с лъжичката в устата и си причастен. 
Виждал си как причастяват малките деца!”.

За тайнството света Евхаристия напътстваше така: 
След взимането на свето причастие, когато дойде ред за нафората, се целува само кръстът. 
Ръката на свещеника не се целува. 
Може да се прекръстваш, но ръка не се целува. 
Същото важеше и за целуването на ръка за благословение. При тръгването от манастира след причастие дядото ни изпращаше до портата и казваше: „Хайде, тръгвайте, вие сте се причастили!”.

Казваше още: На жените по време на месечно неразположение се разрешава да взимат нафора, но без да целуват иконите и кръста, и без свето причастие.
-----------------------
9 юни -5 години от кончината на дядо Назарий
4 юни -Панихида