-------------------------
Здравейте, искам да се изповядам, 
но до сега не съм го правил. 
Можете ли да ми кажете какво представлява точно изповедта, чел съм че има няколко вида въпроси:
1. Очистване на сърцето по десетте Божи заповеди.
2. Въпросник за изповед по Новозаветните блаженства.
3. Въпросник за изповед по т.н. "смъртни грехове".
Също така съм чел, че е добре преди изповед да напиша на лист всичко, което се сещам за да го кажа, за да не забравя нещо, когато се изповядвам.
Ако забравя нещо мога ли да го изповядам на следваща изповед при друг свещеник.
Възможно ли е да се изповяда човек за няколко минути при условие, че го прави за първи път. Например свещеникът да му зададе няколко въпроса без изповядващия се да каже всичките си грехове, за които се сеща.
Трябва ли да се изповядват греховете преди кръщението. Аз съм кръстен преди 15 години, но от тогава не съм ходил редовно на църква. Ходя от няколко месеца, ако може да се каже, редовно.
Благодаря Ви за отговора
Имам молба, ако е възможно да отговорите по-скоро на въпросите ми, ако не Ви пречи това. 
---------------
Отец Стоян Бербатов: 
Здравей,
Бих си позволил да ти препоръчам едно по-различно отношение към изповедта, което не е основано на баналното разбиране на това тайнство като разпит пред разсилен. 
Ето и някои отговори на подобни въпроси: 
Как човек да изпитва себе си?
Защо усещам болка от изповядани грехове?
Как един човек намира духовния си отец?
Има нещо, което според мен е актуално и най-често се практикува в живота на Православната Църква в света. Тази практика има своите положителни и отрицателни страни и се състои в това, че във всяка поместна Църква има един, двама или повече духовници, най-вече монаси в зряла или преклонна възраст, които имат богат молитвен живот, минали са през много изпитания, умеят да проникват в дълбочината на човешката душа и тези духовници, наричани „старци”, се смятат от християните за най-добрите изповедници и затова мнозина желаят и се изповядват при тях. Те са нещо като образец на мъдрост и духовност, жив пример за святост и добродетелност. Доколкото съм чел в книгите и доколкото мога да споделя моя опит на изповядващ се, бих казал, че най-важното, а то естествено е и най-ценното и истинско, което дават старците на своите духовни чеда по време на изповед, е преди всичко любовта си и след това усещането за пренастройка, пренасочване на ума и безкомпромисна увереност по пътя ти към спасението. Християнинът не трябва да е унил, отчаян и съсипан. Колкото и да сме грешни, не трябва да забравяме, че Христос умря заради точно тези наши грехове. Това е и смисълът на изповедта – свещеникът да ти открие катастрофалните за човека последици на греха, да те предразположи да „излееш” душата си пред Бога, да открие в разговора си с тебе особеностите на твоя характер, които волно или неволно стават причина за определени твои греховни състояния, и да ти посочи пътя, по който постепенно да се очистваш от греховните си наклонности, т.е. пътя ти към съвършенство.
Това, разбира се, не е всичко, което може да се напише за старците, но мисля, че и то е достатъчно, за да се види разликата с идеята за изповедта като разпит и последващо налагане на оправдателна или наказателна присъда. Ясно е, че не всички християни се изповядват пред някой „старец”; има много други духовници в Църквата, които умело наставляват и ръководят човешките души. Но примерът и авторитетът на „старчеството” са образецът за подражание и това се е утвърдило като неписано правило в Църквата. 
Споменах и за негативните страни на „старчествотото”, които най-вече се изразяват в това, че някои духовници се самообявяват за старци и изневерявайки на принципа на смирението, се обграждат с известен брой свои верни духовни чеда, на които внушават, че те са абсолютно безгрешни авторитети по всички въпроси. С голяма болка на сърцето трябва да ти кажа, че у нас има двама-трима духовници от този род и те чрез своите последователи, често и доста агресивно, се опитват да налагат своите разбирания за живота в Църквата, включително и схващането си за изповедта само като признаване на греховете и насаждане на страх от безмилостно наказание, ако си изпуснал някое „грехче”.
Препоръчвам ти да се пазиш от такива старци и да си потърсиш изповедник, който ще ти бъде и добър приятел и духовен наставник. Не бива да подхождаш законнически към изповедта. Тя е велико тайнство, второ Кръщение, както казват светите отци, защото пак и пак ни умива и очиства от сквернотата на този свят.
Бог да благослови. 
---------------
Отец Стоян.
Свещеник Стоян Бербатов 
Православие.бг