"Аз Съм вратата, който влезе през Мене ще се спаси"

- Геронда, кога става духовното разпадане на личността?
- Когато се заемеш със себе си, познаеш се и се смириш – тогава ще стане духовното разлагане на твоята личност, ще се освободи духовна енергия и ти ще полетиш в космоса. Само така може да се излезе в духовна орбита, в противен случай ще останеш на земна.
За човека няма никаква полза да познае целия свят, а да не познае собствения си. Ако в началото познае вътрешния си свят, т. е. своята личност, то след това лесно ще може да изучи не само земята, но и космоса. Когато човек познае себе си, тогава от само себе си става разлагане на неговата личност и той започва да се движи по духовна орбита, извън земното притегляне, извън притеглянето на света. Макар и да живее на земята като човек, той не изпитва притеглянето на греха и въобще на светските похоти.
- Ако в човека остане гордост, това означава ли, че в него няма правилно понятие за себе си?
- Да, още не е станало, духовното разпадане на неговата личност.
- Т. е. ние отново се връщаме към смирението?
- Разбира се! Човек, в който има гордост, не е познал себе си. Ако познае себе си, гордостта ще си отиде. Познанието – това е главното. Няма познание, затова няма и смирение. Когато човек в смирение познае себе си, тогава получава признание от хората.
- А ако има познание, но няма смирение?
- Тогава няма добро разположение, любочестие.
Свети Паисий Светогорец