Рече Господь: кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

От Матея (гл. 25, 31-46)

Неделята на Страшния Съд е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.
На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
Литургийни чтения
"Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа."
1Кор. 8:8-9:2    

Григорий Нелюбин

„Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако ние вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалитe в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:13).

Тези думи от посланията на апостол Павел до Солуняни ние чуваме всеки път на заупокойна служба. Но замисляме ли се над това за какво Църuвата толкова настойчиво и често ни напомня? Дей­ствително ли ние не скърбим при смърт, действително ли вярваме в обещаното възкресение?

За съжаление, не. Освен това, ние твърде често дотолкова се потапяме в светската суета, че забравяме за смъртта и просто не можем да си представим своето тяло лежащо в тъмния гроб. Ние обръщаме поразително малко внимание на единственото събитие, което неизбежно ще сполети всеки от нас – на телесната смърт. На какво се надяваме, когато виждаме лежащия в гроба свой брат, „безславен и безобразен”? Ние с поразително безгрижие се надяваме на младостта, на имуществото, на родителите. Но какво е нашата младост и красота? Днес я има, а утре не; нима не виждаме, че и „силните и младите умират”? Какво е богатството? Това е прах. Така нима ще се уподобим на богаташа, който се надявал на препълнените житници? Защото „каква полза за човека, ако той придобие цял свят, а повреди на душата си?”... Може би, ние се надяваме на родителите, на съпруга или на съпругата, на децата, мислейки, че те ще могат да ни обезпечат достоен живот? „Но не е ли плод на крайно неверие да мислиш, че мъжът или синът ще те защити, а не Бог? – пита свети Йоан Златоуст. – Как не ти идва на ум, че с това оскърбяваш Бога?”.

От това е видно, колко неразумно, колко лекомислено се отнасяме към великата тайна на смъртта. Величието и ужасът на тази тайна се съдържа в това, че след телесната смърт душата продължава да живее. Но няма ли този живот да бъде по-лош от най- лютата смърт? И как отегченият от греховете човек ще очаква бъдещия праведен съд Божи? Свети Йоан Златоуст сравнява това състояние с ужаса, който обхваща душата на човека, воден на смъртно наказание, и увещава: „Да не започнем да се успокояваме, че това няма скоро да настъпи. Да потреперим, умолявам ви, и да се побоим така, сякаш това сега става, нали ако това неминуемо трябва да бъде, тогава забавянето никак не ще ни помогне”.

И така, трябва да избягваме злото, за да не навлечем върху себе си Божия гняв. Обаче „не всеки, недостоен за наказание, е достоен вече и за чест; също както не всеки, недостоен за чест, е достоен вече и за наказание” – говори свети Григорий Богослов. Затова ние следва да се стремим и към това с дела да засвидетелстваме своята вяра и да достигнем Царството Божие.

Какво можем да направим, за да имаме живот вечен? Да погледнем какво се казва за това в Новия Завет. Отговаряйки на този въпрос на хора плътски и неподготвени за разбиране на Божествената мъдрост, нашият Господ Иисус Христос казвал, че следва да спазват заповедите, да обичат Бога с цялото си сърце и ближния, както самия себе си. Преподавайки най-възвишено учение за Царството Небесно, Спасителят твърди, че вечен живот може да с постигне само в Него, с вяра в Него и с причастяване с Неговото Тяло и Кръв: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”. В тези думи от Евангелието от Йоан се съдържа и същността на спасението: Бог е пратил Своя Син, допуснал Той да страда и да бъде убит, но смъртта не могла да удържи Истинският Жив и Той възкръснал. Ние пък, вярвайки в Христа и причастявайки се с Неговото Тяло и Кръв, придобиваме за себе си нетление и вечен живот.

Нека се грижим никога да не угасва в нас съзнанието за най-великия Божествен дар –вечния живот – и с това да се утешаваме в скърбите за смъртта на нашите близки, молейки се за тях с упование на Божията милост. Помнейки пък за собствената си смърт, да не бъдем немарливи: да се утвърдим във вярата в Христа – в камък „изпитан, крайъгълен, скъпоценен, крепко утвърден”. И тогава няма да бъдат страшни за нас всички сили на ада. Да ни укрепи Господ на този път, по молитвите на Пречистата Своя Майка и на всички светии. Амин.

-----------

*Оригиналното заглавие е: „Рассуждение о смерти в связи с Мясопустной родительской субботой”

Превод: Прот. Йоан Карамихалев