Иеромонах Серафим (Роуз)

12 август 1934 - 2 септември 1982

”Смъртта на Бога” като знак на времената* 

Поразителната фраза „Бог е мъртъв” е поетичен израз на днешното безверие. Много е казаното в тази фраза и то не може да бъде открито дори в по-прозаичните изрази на съвременния атеизъм и агностицизъм. Чрез нея е налице ярък контраст между една отминала епоха, когато хората са вярвали в Бога, организирали са живота си и са основавали институциите си, съобразявайки се с Него, и една нова епоха, за чийто жители се предполага, че това някога Всеосвещаващо слънце вече е затъмнено и животът и обществото трябва да поемат в друга посока.

Тази фраза, очевидно измислена от Ницше преди около век, дълго време е била използвана като изразяваща възгледите на една сравнително малка част от враговете на християнството, предимно„екзистенциалистите”. Неотдавна обаче тя произведе смут, след като беше приета от радикалните протестантски кръгове и сега вече е привлякла интереса на журналистиката и масмедиите. Очевидно в западното общество тази фраза като цяло намери широк отклик и общественият интерес към „смъртта на Бога” превърна това явление в един от знаците на времената.

За да разберем значението на този знак, трябва да знаем какъв е неговият исторически контекст. В самата си същност това е едно отрицание, реакция срещу светогледа на християнството, което не е от мира сего; това християнство, което акцентира върху аскетиката и"невидимата бран" срещу дявола и света, за да се придобие вечното блаженство чрез общението с Бога в Царството Небесно. Родоначалниците на новата философия обявиха християнския Бог за мъртъв и на Неговото място провъзгласиха човека за „бог”.  Този възглед не е нищо друго освен поредният ход в съвременната борба срещу християнството, чийто резултат днес е в практически повсеместното тържество на безверието.

Днешната полемика обаче има за своя основа едно ново и необичайно явление: сега безверниците са всъщност самите „християни”. В същото време това донякъде е логичната кулминация на един исторически процес, започнал на Запад с отпадането на Римската църква. Отделен за повече от девет века от Църквата Христова, западният християнски свят е разполагал само с един бързо изпаряващ се малък остатък от истинското християнство, запазено в Светото Православие.

Днес този процес е почти завършен и голям брой католици и протестанти трудно могат да се различат от безверниците - и ако те все още считат себе си за „християни”, то това е възможно, само защото за тях християнството се е превърнало в своята противоположност - светското безверие. Човек може да види в този феномен това, което един православен мислител е нарекъл„самоунищожение на християнството”. Това е християнство, подкопано отвътре от собствените си представители, които настояват то изцяло да се приспособи към света.

Паралелно с това ново "богословие" от скоро се наблюдава и друга странност, зачестила в „литургичния” живот на Запад. По-рано тази година голяма известност придоби така наречената „рокендрол”служба в храма на Old South Church в Бостън, като на присъстващите младежи е било разрешено да танцуват между редовете в църквата под звуците на тази шумна модерна музика. В католическите църкви„джаз месите” стават все по-често явление. Намерението на отговорните за тези явления е същото като това на новите радикални„богослови”: да направят религията „по-истинска” за съвременния човек.  По този начин те признават това, което е очевидно за православния наблюдател: че религиозният живот на Запад е до голяма степен мъртъв. Макар и неволно,  те разкриват и друго: че като не могат да направят разлика между църква и дискотека, между Христос и света, сами показват, че Бог наистина е мъртъв в техните сърца и единствено с помощта на някакви светски емоции могат да предизвикат отклик не само в „постхристиянските” си паства, но и в самите себе си.

Но в крайна сметка какво ни показва всичко това? Нашият Господ, пророкувайки за идването на антихриста, говори за мерзостта на запустението, която стои на свето място (Мат. 24:15), а св. Апостол Павел – за сина на погибелта, който ще седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог (2 Сол. 2:4) и това, според св. Иоан Златоуст, ще се случи „във всички църкви”. Нима този „християнски атеизъм”, тези богохулни „богослужения”, благосклонното приемане на такива непристойни и вулгарни прояви на места, които хората все още считат за свети, не подготвят пътя за този край и не ни ли дават дори възможността да го предвкусим?

Бог действително е мъртъв за западното християнство и неговите лидери наистина се подготвят за идването на Божия враг - антихриста. Но православните християни познават Живия Бог и живеят в спасителното ограждение на Неговата истинска Църква. И само докато вървим вярно и ревностно по пътя на непромененото Православиe, можем да постигнем спасение, а не в ослепителното„икуменическо” единение с новите безбожници, което е целта на православните модернисти.

The Orthodox Word, 1966, July-Aug.

Превод: Филип Бакърджиев

* Тази статия на о. Серафим е писана по времето, когато той е още Юджийн Роуз.

Над всички канони и устави е любовта. Ако мразиш дори и един човек – ти си отвратителен пред Бога. Трябва да обичаме всички. Но ако не можеш, поне им желай всичко добро. В последните времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата отваря вратата на Рая, смирението въвежда вътре, а любовта показва Бога.

В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на тези, които нямат добри дела. Само по делата може да се познае истинския християнин.
Не осъждай , съдия е самият Бог. Този, който осъжда е като изсъхнал житен клас, на когото главата му е винаги вдигната и който по тази причина винаги гледа на другите отгоре. Ако видиш убиец, или блудник, или пияница да се валя по земята, не осъждай никого, защото Бог им е отпуснал юздата, а държи твоята юзда в ръцете Си. Ако отпусне твоята, ще се окажеш в още по-лошо положение: можеш да паднеш в този грях, в който осъждаш другия, и да погинеш.

Първо лекува Бог, а след това лекарят, но този, който не благодари на лекаря, не благодари и на Бога. Трудещият се е достоен за наградата си. Умът и ръцете на лекаря вършат богоугодни дела.
За Бог не е важно какъв си: монах или мирянин. Най-важен е стремежът към Бога. Но кой може да постигне съвършенство? Обаче чрез стремежа човек се спасява. От монаха се изисква монашеското, а от мирянина – светското.
Ненавиждайте злото. Но човека, който прави зло, обичайте и съжалявайте. Може би този, който днес върши зло, утре с молитва, сълзи, пост и покаяние ще се очисти и ще стане подобен на ангелите – всичко е в Божията воля. Имало е много такива случаи.

Опитвай се да си устремен постоянно към Бога. Виждайки твоето усърдие, Господ ще ти даде всичко необходимо. Съгрешил ли си? Кай се незабавно.

Не Бог изоставя човека, а човек изоставя Бога. Ада е отчуждение от Бога.
Бог е безкрайна Любов, Доброта и Правда. Който обича добротата и правдата, той обича Бога и е възлюбен от Бог
като Негово собствено дете. Любовта е над всяко правило и закон.

Христос не е вървял по застлани пътеки. Живял е просто; лицемерието и разкоша са били отблъскващи за Него. Христос е носил само един хитон, ушит от Пресвета Богородица.

Съвестта е малък бог. Преди да си легнеш, направи си кратък отчет как си прекарал деня, какво си сторил, кога си съгрешил, какво е можело още да направиш. Бъди взискателен към себе си.

Един ден стареца отслужил Света Литургия. Няколко човека, които тъкмо излезли от Църквата замеряли едно куче с камъни. Отецът казал: “Щеше да е много по-добре за тях ако не се бяха причастили. Да храниш гълъбите и другите животни е дело на милост."

Егоизмът е противоположността на любовта. Егоистът никога не дава нищо от себе си, но иска всичко за себе си. И всичките богатства на света никога не биха били достатъчни за егоиста.

Заслужаваш ли Бог да се вслушва в молитвите ти? Господ чува молитвите ти само когато са придружени с добри дела. Ако молитвите ти не са съпроводени с дела на милост, тогава такава молитва е мъртва.Това е последното ми желание и воля: издигайте молитви нагоре за всеки; с молитвите си планини ще премествате. Обичайте се един други.

Когато се храниш размисляй за онези, които са в нужда, глад, жажда, страдание – по този начин ще се научиш как да приемаш благодатта.

Вяра и любов се придобиват със страдание.

Един послушник попитал светия старец Гавриил какво е постът. Тогава старецът започнал да изброява всички грехове, които послушника бил извършил през целия си живот. Младият мъж паднал и се разридал. Тогава изведнъж стареца сменил изражението си, усмихнал се на послушника и го подканил: “Хайде да хапнем!”. Той отвърнал, че не можел да яде, че се чувствал зле. Тогава архимандрит Гавриил казал: “Това е постът. Когато оплакваш греховете си, дори не се сещаш за ядене. Съгрешиш ли, кай се веднага!”

Смиреният човек е защитен от изкушения. Никой не може да влезе в царството Божие ако няма смирение. Смирението укротява дори най-свирепия лъв.

Източник: http://www.predanie/

„Докато човек не придобие смирение, не получава и награда за своите дела. Наградата се дава не за делата, а за смирението”
--------------------
(Св. Исаак Сириец)