Бог е любов :: "Добрите помисли

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.02.2016 16:27 - "Добрите помисли - лек против шума"

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 431 Коментари: 0 Гласове:

---------------------
Тъй като съвременните хора за съжаление
използват шумни средства, за да си свършат и най-
незначителните работи, ако човек се озове за известно време на някое шумно място, ще трябва да се стреми да има в ума си добри помисли. Не можеш да кажеш: “Не използвай този уред, не използвай онази машина,защото вдигат шум”, но веднага привеждай в ума си някой добър помисъл. Например чуваш пръскачка и си мислиш, че прелита хеликоптер.
Ти си помисли: “Можеше сега някоя сестра да е болна и щеше да дойде хеликоптер да я отведе в болницата.
Как щяхме да сме разстроени тогава!
Но сега, слава Богу, всички сме добре”.
Тук са нужни ум и будност, изкуството да създадеш добър помисъл. Слушаш например шума на бетонобъркачката или на ескалатора и т.н. Кажи си: “Слава Тебе Боже, че няма бомбардировка, че не се рушат домове. Има мир и хората строят къщи”.

- А когато, отче, не си добре с нервите?
- Какво значи да не си добре с нервите?
Може би не си добре с помислите си?
Най-доброто от всичко е добрият помисъл.
Един човек си бе построил къща на тихо място.
По-късно от едната страна на къщата му построили гараж, от другата прекарали шосе, а от третата издигнали увеселителен център.

До среднощ гърмяла музика.
Горкият не можел да спи, слагал си тампони в ушите, започнал да взема и хапчета.
Близо бил да полудее.
Дойде и ме намери. “Отче, казва ми, така и така, не можем да намерим спокойствие.
Какво да направя?
Мисля да построя друга къща”.
“Положи в ума си добър помисъл, казвам му.
Мисли си, че ако започне война и в гаража произвеждаха танкове, от другата страна беше болницата и линейките докарваха ранените, а на теб ти кажеха: “Ти стой тук, гарантираме за сигурността на живота ти, няма да те закачаме.

Можеш да излизаш свободно от дома си, но в рамките на тия сгради, защото само там няма да падне снаряд” или “стой си вкъщи и никой няма да те притеснява”.
Малко ли щеше да е това за теб?
Нямаше ли да го сметнеш за особено благословение?
Затова сега си кажи: “Слава Тебе Боже, няма война, народът си е добре и си върши работата.
В гаража вместо танкове, хората си поправят автомобилите.
Слава Богу, няма болница, ранени и т.н. Не преминават танкове, а автомобилите и хората бързат да си свършат работата”.

Ако по този начин вложиш в ума си добър помисъл, по-късно ще славиш Бога за това”. Разбра горкият, че цялата основа е в правилното отношение към случващото се и си отиде успокоен.
Лека-полека се справи посредством добрите помисли, захвърли хапчетата и си спеше без никакво затруднение. Виждаш ли с един добър помисъл как се поправя човек?

Веднъж пътувах с автобуса и кондукторът беше усилил доста радиото. Неколцина вярващи младежи му казаха, че в автобуса пътува и монах и настоятелно му правеха знаци да го спре. Веднъж-дваж, онзи нищо:още повече го усили: “Оставете го, казах им, не ми пречи, държи исон на песнопенията ми”. В мисълта си казвах: “Ако, пази Боже, станеше някоя катастрофа малко по-надолу и се наложеше в нашия автобус да настанят ранените, един със счупен крак, друг със счупена глава, как бих издържал тази гледка? Слава Тебе Боже, хората са добре, та дори и пеят”! Така си пътувах добре и си пеех.

Нека ви кажа и един друг пример, за да видите как човек може да се справи във всяко положение само с един добър помисъл! Бях в Иерусалим с един познат. Там имаше някакъв празник. Празнуваха и постоянно викаха: “а лала... ах!” Земята се тресеше! “Хвалите его в кимвалех восклицания”! (вж. Пс. 105:5). Не можеше да разбереш какво викаха! Цяла нощ крещяха. Познатият ми се ядоса, излезе на прозореца, не мигна изобщо.

Аз с един добър помисъл, който положих в ума си, спах като малко дете. Спомних си излизането на евреите от Египет (вж. Изх. 13:15) и чувствах умиление.
Така и вие, винаги с добри помисли посрещайте всичко.
Например някъде се блъсне врата.
Кажете си:“Ако, да пази Бог, се случеше нещо на някоя сестра, ако си удари и счупи крака, щях ли да мога да спя?
Сега вратата се блъсна, сигурно сестрата има някаква работа”.
Ако обаче започнете да съдите и си кажете:“Блъсна вратата, невнимателна е! На какво прилича това!”, после как ще намерите покой?! От момента, в който приемете такива помисли, дангалакът ще започне да ви бунтува. Или пък някоя сестра може през нощта да чува звъна на будилниците. Веднъж звъни един примерно, след малко звъни пак същият. Ако си помисли: “Тази душица се е преуморила и не може да стане. По-добре да си беше починала половин час повече и после да си извърши килийното правило”, тогава няма нито да се обезпокои, нито да се подразни, че се е събудила.
Ако обаче помисли за себе си, че се е събудила от звъна на часовника, може да си каже: “Ама какво става тук?
Не може човек да има малко спокойствие!”
Затова колкото помага един добър помисъл, не помага никакъв друг духовен подвиг.
---------------------
Св. Паисий от Света Гора