Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени"(Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

 

Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.

 

Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

 

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

 

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

 

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Използваме случая да поздравим за именния му ден Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, като му пожелаваме по молитвите на светия Предтеча крепко душевно и телесно здраве, пастирска мъдрост и благодатно служение! На многая лета, Владико!

 

източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА, ХАМАТВИЛ 
(Ивановден)
---------------------

Вчера отпразнувахме един от най-древните християнски празници – Кръщение Господне или Богоявление, Днес пък, по стара църковна традиция, почитаме паметта на Кръстителя Господен – св. пророк Йоан Предтеча.

„Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове – разказва св. евангелист Марк. – И излизаха при него цялата Юдейска страна и Йеруса-лимци, и всички се кръщаваха от него в р. Йордан, като изповяд­ваха греховете си” (Марк 1:4-5).

Както знаем, кръщението е първото християнско тайнство, при което кръщаваният получава име и става член на Светата Църква. Думите „кръщение”, „кръщене”, „кръстник” са произ­водни на думата „кръст”. Но по времето на св. Йоан Кръстител още няма християнство, няма и Църква, а Иисус дори не е започнал спасителното си дело. Следователно не можем да говорим за Йоановия обряд като за кръщение в християнски смисъл.

Какво е извършвал тогава Предтечата в р. Йордан и правилно ли е да го наричаме кръщение?

Недоумението произлиза от неточния (свободния) превод от гръцки на старобългарски (църковнославянски). Някога, в старозаветно време, когато някой езичник е искал да приеме юдейската вяра, бил подлаган на „тевила”. Това е еврейска дума и означава „потапяне”, ,умиване”, „потапяне с умиване”. На гръцки думата тевила е преведена с „баптизма”, което означава същото – потапяне, умиване. На български думата баптизма (тевила) е преведена като „кръщение”, което не е точно. Кръще­нието е, както всички знаем и вече отбелязахме, християнско тайнство установено от Господ Иисус Христос след възкре­сението (вж. Мат. 28:19). А обрядът, с който езичниците са приемали юдейската вяра и който св. Йоан Предтеча извършва над покаялите се юдеи, е тевила или потапяне (с) умиване. Тъй че по-точно е да се каже, че Иисус Христос се е потопил и умил, или е бил потопен, умит от св. Йоан, а не кръстен; по-точно е празникът да се нарича Потапяне (умиване), а не Кръщение Господне. Но последното е добило популярност и така е останало до днес.

Трябва да отбележим обаче, че древните преводачи са имали основание да преведат еврейското тевила (на гръцки съответно баптизма) с българската дума кръщение. Защото между Йоано-вата тевила и нашето християнско кръщение има много сходни неща.

Св. Йоан Кръстител не случайно избира обреда потапяне и умиване във водата като символ на навлизането в месианското време. Водата е символ на живот и очищение, на възраждане. Както водата измива тялото, така покаянието очиства душата. При кръщението е почти същото: Кръщаваният, потопен и поръсен с осветената вода, получава опрощение на греховете си и се ражда духовно за нов живот в Христа. Ние не смятаме, че кръщението спасява само по себе си; нужни са и добри дела, християнски живот, за да бъде то действено. По същият начин св. Йоан Кръстител е предупреждавал, че само обредът на тевила не е достатъчен за опрощаване на греховете. Той изисква не само изповядване, но и искрено разкаяние, тоест оставяне на греховете; не само разкаяние, но и цялостна преоценка на досегашния живот и дълбока вътрешна промяна. „Сторете, прочее, плод достоен за покаяние – гърми гласът му. – И секи-рата лежи вече при корена на дърветата; защото всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат. 3:8,10).

Когато св. Йоан вижда да се приближават към него група фарисеи и садукеи, той се обръща безпощадно към тях: „Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? И не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму” (Мат. 3:7,9). (Тук има игра на думи: „банайя” и „абнайя” – синове и камъни). Да, сякаш говори пророкът, хората не са синове на завета по рождение, а чрез верността си към Господните запо­веди. Точно така както и ние не ставаме Христови ученици, християни, само заради вярата и кръщението си, а „ако любов имаме помежду си” (Йоан 13: 35).

От казаното до тук става ясно с колко богато съдържание е наситено прозвището на св. Йоан „предтеча”. Той не само „тича” пред идващия Месия, за да „изправя” пътя Му. С проповедта и делото си той успява дълбоко да развълнува душите на хората и да ги направи способни да приемат благовестието. Иоановото покайно измиване е не само предобраз на християнското кръ­щение, но и негов модел и образец.

Едва ли можем да си представим колко разнообразно и многопосочно е подготвителното дело на „Хаматвила” (евр.), на Кръстителя. Отдавна се носела сред еврейския народ мълвата за Месията, но единствен Витаварският проповедник възвести, че дните на Неговото явяване най-сетне са настъпили. Това създало у народа едно трепетно и вълнуващо очакване (вж. Лука 3:15), което нараствало с всеки изминал ден. Защото мнозина знаели, че Помазаникът дълго време ще се крие без да бъде разпознат. Какво ли удивление, каква ли радост и вълнение са предизвикали думите на пророка, че Христос иде подире му, че Той е вече сред тях!

Пророк, Предтеча, Хаматвил (Кръстител)! Какви ли чувства са бушували в душата му, когато до него се приближава Иисус, за да бъде потопен и умит в древната река? Както пише свещеник Александър Мен, „това е символична среща. Отшелникът във власеница, с почерняло от слънцето, изпито лице, с коси като лъвска грива въплъщава трънливия път на дохристиянската религия, а новото откровение носи Човекът, Който на пръв поглед външно по нищо не се отличава от всеки обикновен галилеец”. По-късно св. Йоан ще обясни на учениците си: „Видях Духът да слиза от небето като гълъб и остана върху Него. Аз Го не познавах; Оня, Който ме изпрати да кръщавам с вода, ми рече: „над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Свети. И аз видях и свидетел­ствувах, че Този е Син Божи” (Йоан 1:32-34).

Свидетелството е направено. Връзката между двата завета е осъществена. Оттук започва трудният път на Агнеца Божий -към трънения венец, към Голгота и към кръста.

Към Възкресението, към Спасението и към Царството Не­бесно. /7 януари 2005 г./
свещ.Ал.Лашков

 

""Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ""
(Матея 11:11) 

Киевски митрополит Владимир (Сабодан)

Със спасителното събитие на Богоявлението, или Кръщението Господне, което ние празнуваме в настоящите дни е неразривно свързано името на великия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан.
Всяка година в началото на лятото ние се радваме на празника рождение на Йоан Предтеча. В началото на есента ние скърбим по повод неговата мъченическа кончина –отсичането на неговата честна глава. В днешния ден светата Църква ни призовава молитвено да прославим великия Пророк и Кръстител Господен Йоан, нарекла този ден Събор на свети Йоан Предтеча.

Светият Пророк Йоан бил предвъзвестен с устата на пророк Исаия, предсказал, че той ще дойде да приготви пътя на идващия Господ (Ис.40,3-5). По свидетелството на светия евангелист Лука, рождението на Пророка и Кръстителя Йоан било възприето от всички заобикалящи го хора с радост и надежда на приближаващото се спасение (Лк. 1:57-79).

Да се вгледаме, братя и сестри, в лика на великия угодник - Предтечата и Кръстителя Йоан. За него Сам Христос казал, че от всички родени от жени на земята той е най- великият (Мат. 11:11). Той е суров подвижник. Животът му е непрестанен подвиг. Той носи само нужната дреха, покривайки своята голота с камилска кожа, препасана с широк пояс. Живее в пустинята. Храни се само с див мед и акриди (род скакалци). Той не пие вино. В подвига на отшелничеството се готви за велико дело – да приготви сърцата и умовете на хората за приемане на Христос Спасителя. Бог благоволил да избере за Предтеча на обещания Месия именно него - великия Пророк, силния духом подвижник, земния ангел, светилника на Светлината, утринната зора на незалязващото Слънце, гласът на викащия в пустинята, ангела в плът.

Предтечата Йоан с цялата си ревност проповядва покаяние, с пламенното си слово обръща умовете и сърцата на заблудилите се юдеи, изобличава за греховете и пороците както простите хора, така и силните на този свят, покаялите се кръщава във водите на Йордан.

Той, изобличителят на неправдата, мъченически пострадал за правдата. Църковната иконография в така наречения Дейсисен* чин изобразява Предтечата пръв, после Божията Майка, предстояща пред Христос Спасителя, Царя на Славата, в постоянна молитва за света и за хората. Той е последният пророк на Ветхия Завет и пръв пророк-мъченик на Новия Завет, най-близкият приятел на Христос. Църквата вярва в неговите молитви и прибягва към него.

Когато ние, вярващите, отбелязваме един или друг християнски празник, молитвено облажаваме един или друг Божи угодник, ние, естествено, не само му възнасяме хвала и прошения, но и се стараем - или, в крайна сметка, трябва да се стараем – да му подражаваме. Най-добрият дар за прославяния светия е нашият стремеж да подражаваме на неговите добродетели, да подражаваме на неговата вяра, надежда и любов. В какво пък, братя и сестри, можем да подражаваме на най-големия от всички родени от жени? Преди всичко, необходимо е да просим неговата молитвена помощ в делото на нашето усъвършенстване, вниквайки в живота, подвизите и светостта на великия Предтеча. Ние не можем да бъдем ангели в плът, тъй като сме твърде слаби и немощни хора. Но ние можем да се борим, както се борил той, живеейки в пустинята, със своите порочни мисли. Словото Божие казва, че от сърцето излизат злите помисли, убийства, прелюбодеяния, хули, лъжи, кражби (Мат.15:19) и т. н. Нека станем подражатели на Предтечата, ако ще се борим със своята гордост. Гордостта низвергнала ангелите от небето в преизподнята. Гордостта унижава и погубва всеки човек. Борейки се с гордостта, е необходимо да възпитаваме в себе си смирението на Предтечата, защото то възвишава и спасява човека. Подражавайки на великия Предтеча, е необходимо да въздържаме езика си, да молим Бога да постави стража на устата ни, та от нашите уста да не излиза ни дума на раздразнение, или осъждане, или порочно съждение, или проклятие.

На всяко човешко усилие към доброто и благочестието съдейства помощта на Божествената благодат и помощта на прославяните от Църквата свети угодници Божии. Нека молитвеното застъпничество и помощ на най-великия пророк Божи, Предтеча и Кръстител Господен Йоан ни помогне да отхвърлим делата на тъмнината и да се приобщим към делата на светлината, та достойно и праведно да славим трисветото име Божие и да облажаваме угодилите Му светии. Амин.

*От Дейсис – моление. Б. пр.



Превод: Прот. Йоан Карамихалев

Източник: www.kotovsk-istok.com