В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Господа, братя и сестри, Светата Църква, а заедно с нея и ние с вас молитвено празнуваме деня в памет на великия светец – апостола, първомъченика и архидякона Стефан, който пострадал с мъченическа кончина на 27 декември 34 година и е първият мъченик и последовател на Христовите страдания. След като пострадал нашият Господ Иисус Христос, Когото той възлюбил от цялото си сърце, свети архидякон Стефан последвал Неговия подвиг.

Апостолите го избрали за служение, за да раздава на нуждаещите се прехрана и всичко необходимо. Той бил поставен на това служение заради своята мъдрост и добри качества. Свети архидякон Стефан не само изпълнявал това послушание: раздавал милостиня и всичко потребно, но и проповядвал Словото Божие, стараейки се да насажда в последователите Христови вярата в нашия Господ Иисус Христос. Той изобличавал невярващите, и с него встъпили в спор от синагогите на либертинците и киренейците, но те не могли да се противят на неговата мъдрост. С Божия угодник била благодатта Господня, която му съдействала и го укрепявала. Виждайки своето безсилие, те подучили негодни хора, които започнали да го клеветят, обвинявайки го, че говорил хулни думи против Бога, против Мойсей, и по такъв начин подбудили народа против него. Архидякон Стефан бил заловен и доведен в синедриона, където посред това убийствено сборище този мъжествен юноша стоял непоколебимо и твърдо. Той невъзмутимо се молел и всички видели, че лицето му било като лице на ангел. Благодатта, която се проявявала в него, изцелявала хората. По молитвите на свети архидякон Стефан се изцелявали болни, слепи, хроми. Чрез молитвата той се укрепявал с мъжество и, помнейки думите на нашия Господ Иисус Христос, не се боял от убиващите тялото, и се надявал на Божията помощ.

Тази дълбока вяра и непоколебима твърдост на духа били чути от Господа. Като погледнал към небето, праведният юноша видял Спасителя, стоящ отдясно на Бога. Той мъжествено изобличавал своите обвинители в това, че техните бащи убили пророците, които предвъзвестили яването на праведника – Господа нашего Иисуса Христа. Свети архидякон Стефан им говорил, че имат „необрязани сърца и уши” и винаги се противят на Светия Дух, че както техните бащи, така и те разпнали праведника - Господа нашего Иисуса Христа. Той вдигнал очите си към небето и видял Спасителя, стоящ отдясно на Бога Отца. Според тълкуванието на светите отци обикновено Спасителят седи отдясно на Бога, а Той стоял. Защо? Понеже именно в този момент светият първомъченик се нуждаел от благодатна помощи свише. Господ показал с това, че Той благоволи към тези, които възприема кръста и Го следват с този подвиг на мъченичество, и това, че Той със Своята благодат също е готов да помага на всички мъченици, които са Го последвали.

Неговите обвинители повече не могли да слушат неговите справедливи изобличения. Нахвърлили се върху него, те го извели извън град и между Елеонската планина и Йерусалим започнали да пребиват с камъни светия праведник архидякон Стефан. В това време недалеко стояла Божията Майка. Тя видяла мъченическата кончина на светеца се молила за него. Също както нейният Син, Спасителят наш Иисус Христос, се молил на небето, тя се молила на земята на свято място Господ да го укрепи и да му даде мъжество да довърши своя мъченически подвиг. Свети архидякон Стефан се молил за спасението и опрощението на своите врагове. Това е важен момент. Ако ние не се молим за своите врагове, тогава ни чака погибел. Ние губим благодатта на Светия Дух, а без благодатта на Светия Дух всеки човек е мъртъв за Царството Небесно, за вечността и за спасението. Архидякон Стефан постъпил така, както постъпил неговият Учител – нашият Спасител Иисус Христос, Който на кръста се молил Господ да прости на тези, които са Го разпнали. Той, братя и сестри, ни е оставил добър пример. Всеки от нас трябва да помни думите на Спасителя: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убия” (Мат. 10:28). Най-високият подвиг в Църквата е мъченическият подвиг. И много важно значение има молитвата за нашите врагове.



Най-важното е да не се озлобяваме, да прощаваме и да проявяваме милост, защото чрез това ние се уподобяваме на нашия Спасител, поставил началото на подвига, Иисус Христос. Преподобни Ефрем Сирин, свети Йоан Златоуст и други подвижници ни поучават, че когато се молим, преди молитвата за себе си, за своята душа, ние трябва да се молим за враговете, защото ако ние не правим това, няма да бъдем чути. Ако някой се моли за отмъщение на своите врагове, тогава с това вече се завръща от Новия Завет във Ветхия Завет, където се разрешавало да отмъстиш за себе си на враговете: „Око за око, зъб за зъб” (Изх. 21:24). В Новия Завет Господ ни призовава към по-възвишен подвиг – да простим на нашите врагове. По природа, разбира се, ние не можем да направим това, само с Божията помощ, със смирение, търпение и кротост ние можем да победим естественото движение на гнева, и по такъв начин да угодим на нашия Господ Иисус Христос и да почетем паметта на свети архидякон Стефан, и според степента на нашите сили да се сподобим да изпълним волята Божия за нас, блага и съвършена. Амин.

Автор: Йеромонах Геронтий

източник - http://www.pravmladeji.org/node/2387            

Свети архидякон Стефан се молил за спасението и опрощението на своите врагове. Това е важен момент. Ако ние не се молим за своите врагове, тогава ни чака погибел. Ние губим благодатта на Светия Дух, а без благодатта на Светия Дух всеки човек е мъртъв за Царството Небесно, за вечността и за спасението. Архидякон Стефан постъпил така, както постъпил неговият Учител – нашият Спасител Иисус Христос, Който на кръста се молил Господ да прости на тези, които са Го разпнали. Той, братя и сестри, ни е оставил добър пример. Всеки от нас трябва да помни думите на Спасителя: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убия” (Мат. 10:28). Най-високият подвиг в Църквата е мъченическият подвиг. И много важно значение има молитвата за нашите врагове.


Най-важното е да не се озлобяваме, да прощаваме и да проявяваме милост, защото чрез това ние се уподобяваме на нашия Спасител, поставил началото на подвига, Иисус Христос. Преподобни Ефрем Сирин, свети Йоан Златоуст и други подвижници ни поучават, че когато се молим, преди молитвата за себе си, за своята душа, ние трябва да се молим за враговете, защото ако ние не правим това, няма да бъдем чути. Ако някой се моли за отмъщение на своите врагове, тогава с това вече се завръща от Новия Завет във Ветхия Завет, където се разрешавало да отмъстиш за себе си на враговете: „Око за око, зъб за зъб” (Изх. 21:24). В Новия Завет Господ ни призовава към по-възвишен подвиг – да простим на нашите врагове. По природа, разбира се, ние не можем да направим това, само с Божията помощ, със смирение, търпение и кротост ние можем да победим естественото движение на гнева, и по такъв начин да угодим на нашия Господ Иисус Христос и да почетем паметта на свети архидякон Стефан, и според степента на нашите сили да се сподобим да изпълним волята Божия за нас, блага и съвършена. Амин.

Св. първомъченик и архидякон Стефан


Свети архидяконе Стефане, първи мъчениче и пръв в пътя на спасението след върховните апастоли, днес нашият духовен поглед е насочен към тебе. Ние знаем за тебе как ревностно си прегърнал Светото Евангелие и усърдно си го проповядвал със слова и дела. Твоята обич към Господа била известна на всички християни, а добротворството ти нямяло граница. Затова светите апостоли те избрали за пръв свой помощник в грижите за трапезите за бедните, болните и нещастните. Не е имало случай да дойде при тебе някой и да си отиде празени неутешен. Тебе Бог избрал като гранитен камък в строежа на първата християнска община и ти достойно изпълни Божиите планове. Обаче лъжливата фарисейска ревност и завистта на Божиите противници те постави на подсъдимата скамейка да отговаряш за своята вяра. Ти и тук не се посрами, изобличи Христовите убийци и след пламенната защита на своята реч видя Господа Иисуса да стои отдясно на Бога Отца и да ти поднася венец. Книжниците и фарисеите те обсипаха с камъни и те убиха. В предсмъртните страдания ти, вдъхновен от Дух Светий, можа да се молиш за своите мъчители като Господа на Кръста: "Боже, не зачитай им този грях!"
Ето, ние днес стоим коленоприклонно пред твоя образ и просим за себе си твоето застъпничество пред Бога. Защити сираците и вдовиците, подкрепи немощните и старците, излекувай нашите телесни и душевни недъзи. Погледни милостно и към твоите раби (имената), които търсят твоята закрила и ходатайство пред Бога. Запази ни от всяко зло и ни защити от видими и невидими врагове. Нека даденият ти от Бога мъченически венец послужи като всесилен покров над нас, та с твоите молитви да преминем тукашния живот спокойно в мир, единомислие и славословие на Отца и Сина и Светия Дух.
Амин!