----------------------
Чедо мое, отбягвай от всичко лукаво и 
от всичко подобно нему. Не бъди гневлив, защото гневът води човека към убийство. Не бъди завистлив, нито свадлив, нито сприхав. Защото от всичко това се пораждат убийства. 
Чедо мое, не бъди похотлив, защото похотливостта влече човека към блудство, нито сквернословец, нито с лукаво и гордо око, защото от всичко това се пораждатпрелюбодеяния. Чедо мое, не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идолопоклонство.
Чедо мое, не ставай лъжлив, нито сребролюбец, нито пустославен, защото от всичко това се пораждат кражби.
Чедо мое, не ставай роптач, защото ще изпаднеш в богохулство, нито дързък, нито лукав, защото от всичко това се поражда богохулство. 
Но бъди кротък, защото кротките ще наследят земята. 
Бъди дълготърпелив и милостив, и незлобив, и спокоен, и благ и всякога с трепет пази словесата, които си чул. Не се превъзнасяй и душата ти да не бъде дръзка.
Душата ти да не се прилепва към човеци високомерни, но имай сношение с човеци справедливи и смирени. 
Каквото ти се случи, посрещай го като добро, знаейки че без Бог нищо не става.
----------------------------------
Дидахи (Дидахе) 
или Учение на Дванадесетте апостоли

Единственият човек, спасил се след корабокрушение, бил изхвърлен на необитаем остров. Той със всички сили се молел на Бог за спасение и всеки ден се вглеждал в хоризонта, но никой не плувал на помощ.
Измъчен, човекът, накрая построил от отломките на кораба колиба, за да защити от стихиите и запази немногото свои вещи. Но веднъж, бродейки в търсене на храна, се върнал и видял, че неговата колиба е обхваната от пламък и към небето се издига дим. Случило се най-страшното: човекът загубил всичко.
Обзет от мъка и отчаяние, той възкликнал: "Боже, защо?"
Рано сутринта на следващия ден го събудили звуците на приближаващ към острова кораб, бързащ на помощ.
-Как вие разбрахте, че аз съм тук?- попитал човекът своите спасители.
-Ние видяхме вашият сигнален огън,- отговорили те.
Колко е лесно да изпаднеш в отчаяние, когато дойде беда. Но не трябва да се отпускат ръце, нали Бог се грижи за нас, дори когато ни постигат болка и страдание. Затова трябва да помните всеки път, когато вашата колиба изгаря до край: може би, това е сигнален огън призоваващ Бога на помощ.
(Фомин А.В.„Лекарство от греха”)

Попитали един стар монах защо е станал християнин, след като има толкова други религии. Той отговорил:
„Аз съм много слаб човек. И ако ми стане трудно, конфуцианството ще ми каже: „Опитът е най- доброто знание“, индуизмът ще ми каже: „Сега тъжиш, но в следващото си прераждане ще си щастлив!“, ислямът ще ми каже: „Да бъде волята на Аллах“, но само Христос ми казва: „Хвани се за ръката Ми“.