Бог е любов :: КНИГА ЗА РОДОСЛОВИЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА, СИН ДАВИДОВ, СИН АВРААМОВ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.12.2015 20:47 - КНИГА ЗА РОДОСЛОВИЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА, СИН ДАВИДОВ, СИН АВРААМОВ

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 756 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2015 20:53

КНИГА ЗА РОДОСЛОВИЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА,
СИН ДАВИДОВ, СИН АВРААМОВ
---------------------
1.
Помните ли наставлението, което недавна ви дадохме, като ви молихме да слушате Всичко, което ще се гоВори, с дълбоко мълчание и с благоговейна тишина? Днес ние трябВа да встъпим в сВещеното преддВерие, поради което аз Ви напомням за това настаВление.
Ако на иудеите, когато трябВало да се приближат до горящата планина, до огъня, тъмнината, мрака и бурята, или по-добре да се каже, даже и да не се приближат, а да Виждат и слушат Всичко отдалече, било запоВядано преди три дни да се Въздържат от общуВане с жени и да почистят дрехите си; ако и сами те, както и Моисей, се намирали В страх и трепет, колко поВече трябВа ние да покажем Висша мъдрост, когато ни предстои да чуем такиВа Велики слоВа, като не стоим далеч от димящата планина, а се ВъзкачВаме на самото небе; ние трябВа не да си почистим дрехите, а да очистим облеклото на душата си и да се осВободим от Всяка мирска грижа. Вие ще Видите не мрак, не дим, не буря, а самия Цар, Който седи Върху трона на неизразимата си слаВа, стоящите при него ангели и архангели, и събранията на сВети- ите заедно с безбройните хиляди небесни ВойнстВа. ТакъВ е Божият град, В който се намира църкВата на пърВородените, праВедните духоВе, тържестВуВащото събрание на ангелите, кръВта на изкуплението, чрез което е Всичко съединено - небето Възприело земното, а земята небесното, настанал отдаВна очакВаният мир за ангелите и сВетиите. В този град се разВяВа бляскаВото и слаВно знаме на кръста; там е печалбата на Христа, начатките на нашето естестВо, придобиВките на нашия Цар. За Всичко тоВа ние ще узнаем с точност от евангелията. И ако ти ще ВърВиш след нас с нужното спокойстВие, ще можем да те разведем навсякъде и да ти покажем де се намира прикованата (на кръста) смърт, де е сразен грехът, де са многобройните и дивни паметници на тази война, на тази битка. Ще видиш там и свързания мъчител, съпровождан от тълпата на пленниците, и крепостта, от която по-рано този гнъсен демон произвеждал навсякъде своите нападения; ще видиш убежищата и пещерите на разбойника, вече открити и разорени, за- щото и там Царят е влизал.
Да не се изморяваш, обични слушателю!
Ти не можеш да се наслушаш до насита, ако някой ти разказва за обикновена война, за трофеи и победи, и нито храната, нито питието ще предпочетеш пред такъв разказ. Ако такъв един разказ е приятен на тебе, много повече ще ти бъде моят. И наистина, помисли, колко велико е това, което ще чуеш: как Бог, като напуснал небето и царския трон, слязъл на земята и в самия ад, как Той водил война, как дяволът се борил с Бога, и не с един открит Бог, а с Бог, скрил се под покривката на човешката плът. А, което е още по-чудно, ти ще видиш, как смъртта е победена чрез смъртта, как клетвата е премахната чрез клетвата, как жестокостта на дявола е сломена чрез същото средство, чрез което той придобил своята сила. И така, да бъдем будни и да не се предаваме на дрямка! Аз вече виждам как се отварят пред нас вратата. Да влезем, с пълен ред и трепет. Ето ние сега влизаме в самото преддверие. Какво е пък това преддверие? - „Книга за родословието на Иисуса Христа, Син Давидов, син Авраамов.1 Какво говориш ти? Обещал се беше да говориш за Божия Син, а споменаваш за Давида, за човека, който се появил в света след безбройни родове, и него наричаш отец и прародител? - Почакай, не се стреми да узнаеш всичко наведнъж, а постепенно едно след друго. Ето ти стоиш още В преддверието, при самия праг; защо пък бързаш към сВетилището? Ти още не си разгледал добре всичко отВън. И аз сега още не ти гоВоря за пърВото - небесно рождение, по-праВо казано, не гоВоря даже и за Второто - земното, защото и то е неизяснимо и неизразимо. За тоВа по-рано от мене ти е гоВорил и пророк Исаия, именно когато, като предсказВал страданията на Господа и НегоВата Велика грижа за Вселената, поразен от тоВа, кой бил Той и какВо станал, и къде слязъл, гръмко и ясно Възкликнал: „Рода Му кой ще обясниР“

2.

И така, ние сега гоВорим не за оноВа, небесно рождение, а за тоВа, ниското, земно рождение, което има хиляди сВидетели. Пък и за него ние ще гоВорим дотолкоВа, доколкото то ни е достъпно според получената от СВ. Дух благодат. И тоВа рождение не може да се предстаВи с Всичката ясност, понеже и то е пълно с тайнстВеност. И тъй, като слушаш за тоВа рождение, не мисли, че слушаш за нещо малоВажно, но напрегни Всичкото си Внимание и потрепери, щом като чуеш, че Бог дошъл на земята. То било тъй необикноВено и чудно, че и ангелите, като образуВали хВалебен хор, Въздали за него слаВа от целия мир; и пророците преди много Време се учудВали на тоВа, че Бог „се яви на земята и живя между людете112. И наистина, необикноВено чудно е да се слуша, че неизразимият, неизяснимият и непостижим Бог, раВен на Отца, дошъл чрез деВическа утроба, благоВолил да се роди от жена и да има за прадеди ДаВида и АВраама. Защо ти гоВоря за ДаВида и АВраама? Много по-чудно е тоВа, че е имал за прадеди тези жени, за които аз споменах по-рано. Като чуеш тоВа, ободри се и не подозирай нищо унизително; напротиВ, удиВляВай се особено на тоВа, че Синът на безначалния Отец, истинният Син,благоВолил да се нарече син на ДаВида, за да те напраВи син Божий, благоВолил да има за сВой отец раб, щото ти, рабът, да имаш за отец Господа. Виждаш какВо благоВестие се даВа още от самото начало! Ако пък ти се съмняВаш В сВоето богосиноВстВо, уВери се В него, като чуеш, какВо е станало с Него. За Бога, според чоВешкия разум, е много по-трудно да стане чоВек, отколкото чоВек да стане син Божий. И тъй, когато чуеш, че Син Божий е син ДаВидоВ и АВраамоВ, не се Вече съмняВай, че и ти, син АВраамоВ, ще бъдеш син Божий. Той не би унижил Себе си напразно и без цел до такаВа степен, ако не би пожелал да ни ВъзВиси. Той се родил по плът, щото ти да се родиш по дух; родил се от жена, щото ти да престанеш да бъдеш син на жена. Ето защо и НегоВото рождение е било дВояко - от една страна, било подобно на нашето, а от друга - преВишаВало нашето. Като се родил от жена, с тоВа се уподобил на нас; с тоВа пък, че се родил не от кръВ, не от желанието на мъжа или на плътта, а от СВ. Дух, Той пред ВъзВестил преВишаВащото ни бъдещо рождение, което Той пожелал да ни даде чрез СВ. Дух. ТакоВа пък било и Всичко останало. ТакоВа било например кръщението. И В него имало нещо Велико и нещо ноВо: кръщението на пророка указВа на Великото, а слизането на СВ. Дух означаВа ноВото. Подобно на тоВа, както, когато някой, като застане между дВама, стоящи отделно, протяга дВете си ръце и ги съединяВа, точно така напраВил и Син Божий, като съединил Ветхия заВет с ноВия, Божеското естестВо с чоВешкото, СВоето с нашето. Виждаш ли блясъка на Божия град? Виждаш ли с какъВ блясък те огря при самия Вход? Виждаш ли, как бързо ти показа Царя В ноВия образ, като че ли ВъВ Военния лагер? И тука, на земята, царят неВинаги се яВяВа В сВоето Величие, а често пъти, като снима порфирата и диадемата, облича се В дрехата на простия Воин. Но земният цар праВи тоВа с цел, щото, като стане изВестен, да не приВлече към себе си неприятеля. Небесният пък Цар, напротиВ, с цел, щото, като стане известен, да не застави врага да бяга от борбата с Него и да не смути Своите, за- щото Той желае да спасява, а не да плаши. Ето защо евангелистът го нарекъл веднага със съответното име „Иисус“. Името „Иисус“ не е гръцко; Той се нарича Иисус на еврейски, което на гръцки език значи Спасител (т.е. Изкупител); Спасител пък Той се нарича, за- щото е спасил Своя народ.

3.

Виждаш ли как евангелистът приковава вниманието на слушателя, как той, като говори с обикновени думи, открил с тях на всички ни това, което стои по-високо от всяка надежда? И двете споменати имена били добре известни на иудеите. Тъй като събитията, които трябвало да се извършат, били чудни, самите им имена се предшествали от предобрази, за да се отстрани по такъв начин от по-рано всеки повод към ропот за нововъведение. Така наследникът на Моисея, който въвел народа в обетованата земя, се нарича Иисус. Виждаш ли предобраза? Разгледай сега и действителността. Онзи въвел избрания народ в обетованата земя, този - на небето и при небесните блага; онзи след смъртта на Моисея, този след премахването на закона; онзи - като вожд, този - като Цар. Но за да не би ти, като чуеш името „Иисус“, да изпаднеш поради сходството на имената в заблуждение, евангелистът добавя: „Иисуса Христа, Син Давидов“. Онзи Иисус не бил син Давидов, а произхождал от друго коляно. Но защо Матей нарича своето евангелие „книга на родословието на Иисуса Христа“, когато то съдържа не само едното родословие, но и цялото домостро- ителство? - Заради това, че рождението на Христа съставя главното в цялото домостроителство, явява се като начало и корен на всички дарувани нам блага. Подобно на това, както Моисей нарича първия свой труд книга на битието на небето и земята, макар да поВестВуВа В нея не само за небето и земята, но и за тоВа, което се намира между тях, така и евангелистът нарекъл сВоята книга според глаВното В делата, изВършени (за нашето спасение). ДейстВително, от Всичко най-чудно, по-Високо от Всяка надежда и очакВане, е тоВа, че Бог станал чоВек; след като тоВа станало, Всичко следВащо е и понятно, и естестВено.
Но защо еВангелистът не е казал отначало „син АВраамоВ“ и след него Вече „син ДаВидоВ“? - Разбира се, не заради тоВа, както мислят някои, че искал да изложи родослоВието по Възходяща линия, защото тогаВа той би постъпил също така, както и Лука, а той постъпВа обратно. И тъй, защо той споменал отначало за ДаВида? - Заради тоВа, че той бил В устата на Всички, както по знаменитостта на негоВите деяния, така и по Времето; той умрял много по-късно от АВра- ама. Макар Бог и да бил дал обещания и на дВамата, но за обещанието, дадено на АВраама, като дреВно, малко се гоВорило, а обещанието, дадено на ДаВида, като не- даВнашно и ноВо, се поВтаряло от Всички. Сами иуде- ите казВат: „Не е ли казано В Писанието, че Христос ще дойде от ДаВидоВото семе и от градеца Витлеем, отдето беше ДаВид“?1 И никой не го наричал син АВра- амоВ, а Всички го именуВали син ДаВидоВ, защото и по Времето на жиВота, както Вече споменах, и по значението на царуВането, ДаВид стоял поВече В паметта на Всички. Ето защо и Всички царе, които жиВели след ДаВида, които били особено уВажаВани, били наричани с негоВото име не само от иудеите, но и от самаго Бога. Тъй, Иезекиил и други пророци казВат, че при тях ще дойде и ще Възкръсне ДаВид, като разбират не умрелия ДаВид, а подражаВащите на негоВите добродетели. Бог казВа (напротиВ) на Иезекия: „Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб ДаВида.“
На Соломона Той казВал, че заради ДаВида не разделил царстВото при неговия жиВот. СлаВата на този мъж била велика и пред Бога, и пред човеците.
Ето защо и евангелистът започва непосредствено родословието с най-знаменития, а след това вече споменува и за най-древния прародител - Авраама. Той намира, че за иудеите е излишно да се възвежда родословието по-нататък. Тези двама мъже будели особено удивление; единият като пророк и цар, другият като патриарх и пророк.
Но отде се вижда, ще запиташ ти, че Христос произлиза от Давида? Ако Той не произлизал от мъж, а само от една жена, родословието пък на Св. Дева у евангелиста не е указано, как можем ние да знаем, че Христос бил потомък на Давида? Тук има два въпроса: защо не се дава родословието на майката и защо именно се споменава за Иосифа, който нямал никакво участие в рождението? На вид последното е излишно, а първото би се изисквало. Кое трябва да бъде по-рано разрешено? - Въпросът за произхода на Св. Дева от Давида. И тъй, отде ние можем да знаем, че тя произлизала от Давида? Слушай: Бог заповядал на Гавриила да иде при „една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома“ и отечеството на Давида2. Какво по-ясно искаш от това, когато слушаш, че девицата била от дома и отечеството на Давида?
-----------------

ТЪЛКУВАНИЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАТЕЯ
св.Йоан Златоуст

---------------------
/Продължение/
Но отде се вижда, ще запиташ ти, че Христос произлиза от Давида?
Ако Той не произлизал от мъж, а само от една жена, родословието пък на Св. Дева у евангелиста не е указано, как можем ние да знаем, че Христос бил потомък на Давида?
Тук има два въпроса: защо не се дава родословието на майката и защо именно се споменава за Иосифа, който нямал никакво участие в рождението? На вид последното е излишно, а първото би се изисквало. Кое трябва да бъде по-рано разрешено? - Въпросът за произхода на Св. Дева от Давида. И тъй, отде ние можем да знаем, че тя произлизала от Давида? Слушай: Бог заповядал на Гавриила да иде при „една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома“ и отечеството на Давида2. Какво по-ясно искаш от това, когато слушаш, че девицата била от дома и отечеството на Давида?
4.

Оттук е ясно, че и Иосиф произхождал от същия род, защото имало закон, който заповядвал да се взима жена не от друго, а от своето коляно. Патриарх Иаков пък предсказал, че Христос ще произлезе от Иудиното коляно, като казва: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от креслата му, докле не дойде Помирителят, и Нему ще се покоряват народите.“3 Това пророчество, ще възразиш ти, действително показва, че Христос бил от Иудиното коляно; но че Той произлизал и от ДаВидоВия род, тоВа още не се Вижда. Нима В Иудиното коляно не е имало никакъВ друг род, осВен ДаВидоВият? Не, имало е и много други родоВе, и поради тоВа могло е чоВек да принадлежи на Иудиното коляно, но да не произлиза от ДаВидоВия род. За да не би ти да изтъкнеш тоВа, евангелистът разрешаВа тВоето съмнение, като казВа, че Христос бил от дома и отечестВото на ДаВида. Ако желаеш да се убедиш В тоВа по друг начин, ние няма да се затрудним да приВедем и друго доказателстВо.
У иудеите не се разрешаВало да се Взима жена не само от друго коляно, но и от друг род или фамилия. Поради тоВа, ако приложим думите: от дома и отечеството на ДаВида към СВ. ДеВа, Въпросът трябВа да се счита доказан; приложим ли го към Иосифа, казаното за него ще се отнася и за СВ. ДеВа. Ако Иосиф бил от дома и отечестВото на ДаВида, би Взел жена не от друг род, а от същия, от който и сам той произхождал.
Но какВо има, ще кажеш ти, ако той е нарушил закона?
Евангелистът обаче е изпреВарил и тоВа Възражение, като засВидетелстВал, че Иосиф бил праВеден, тъй че, като знаеш негоВата добродетел, можеш да бъдеш уВерен и В тоВа, че той не би нарушил закона. Като бил тъй кротък и чужд на страстта, че даже и по подозрение не желаел да подхВърля на наказание СВ. ДеВа, нима би нарушил той закона заради плътско удоВолстВие?
Като стоял по-Високо от закона (да я остаВи и именно да я остаВи тайно, било сВойстВено на чоВек, който стоял по-Високо от закона), нима би напраВил той нещо Въпреки закона, и при тоВа без ВсякакВа уВажителна причина?
И тъй, от казаното стаВа ясно, че СВ. ДеВа произлизала от ДаВидоВия род. Сега трябВа да се изясни защо еВангелистът изложил не нейното родослоВие, а тоВа на Иосифа. Коя е била причината? У иудеите нямало обичай да се Води родослоВието по женска линия.
Поради тоВа евангелистът, от една страна, за да запази обичая и да не се окаже още при самото начало негоВ нарушител, а от друга - да ни покаже и произхода на Св. Дева, като премълчал за нейните прадеди, изложил родословието на Иосифа. Ако той би изложил родословието на Св. Дева, това би се счело за новаторство; ако ли пък би премълчал за Иосифа, ние не бихме знаели прадедите на Св. Дева.
И тъй, за да бихме знаели коя била Мария, отде произлизала, и заедно с това, за да не се наруши обичаят, евангелистът изложил родословието на нейния обручник и показал, че той произлизал от дома на Давида. Щом пък това е доказано, с това се доказва също, че и Св. Дева била от същия род, защото този праведник, както казах по-горе, не би допуснал да си вземе жена от друг род.
Може обаче да се посочи друга причина, по-тайнствена, поради която било премълчано за прадедите на Св. Дева; но сега няма време за нейното разкриване, защото и без това вече много се говори. И тъй, като завършваме тук изследването на въпросите, нека се постараем сега да запомним с точност това, което ни се обясни, а именно: защо отначало се споменава за Давида, защо евангелистът нарекъл своята книга „книга на родословието“, защо прибавил: „на Иисуса Христа“, в какво рождението на Иисуса Христа било сходно с нашето и в какво не сходно, как се доказва произходът на Мария от Давида, защо е изложено родословието на Иосифа и е премълчано за прадедите на Св. Дева.
Ако вие запомните всичко това, ще възбудите у нас голямо усърдие за по-нататъшни изяснения, ако пък се отнесете небрежно и забравите, тогава и у нас ще има по-малка охота за изясняване на останалото. Известно е, че и земеделецът неохотно се заема с нов посев, ако посятото преди това е загинало в земята. И тъй, моля ви да се занимавате с казаното от мене.
От такива занятия произлиза велико и спасително благо за душата. Като се грижим за такиВа занятия, ние можем да угодим на Бога, и нашите уста, като ги упражняваме в духовни беседи, ще бъдат чисти от укорителни, срамни и ругателни слова. Ние ще бъдем страшни и за демоните, когато въоръжим езика си с такива беседи; ще привлечем върху себе си в по-голяма мярка и Божията благодат; ще стане по-проницате- лен и нашият взор. Бог ни е дал и очи, и уста, и слух заради това, щото всички наши членове да Му служат, за да говорим угодното Нему, за да вършим угодното Нему, за да Му пеем непрестанни хвалебни песни, за да Му възнасяме благодарения и по такъв начин да очистваме своята съвест. Както тялото, като диша чист въздух, става по-здраво, така и душата, като се поддържа с такива занятия, става по-мъдра.
/ ПРОДЪЛЖАВА/
Св. Иоан Златоуст
ТЪЛКУВАНИЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАТЕЯ

Нагоре