В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно ви приветствам с празника Въведение в храма на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария! Този празник е установен от древни времена в Църквата като неотделима част от Свещеното Предание, което ни разказва как Пречистата Божия Майка била доведена от Своите родители в йерусалимския храм, как тя влязла в Светая Святих и как пребивавала там. Най-вероятно, в земния живот на Пречистата Божия Майка имало и много други събития, не по-малко знаменателни, може би, от влизането в Божия храм. Но именно това събитие имало толкова важно значение за първите християни - за осмисления от тях църковен живот, че те сметнали за правилно и необходимо общоцърковно да прославят това събитие от отроческия живот на Пречистата Божия Майка.

Безусловно, всеки празник е не само плащане данък на историята, но и съдържа дълбок смисъл, и огромно съдържание, което Църквата ни открива посредством църковните песнопения и осмислянето на празника. Днес ние си припомняме как Божията Майка влязла в храма и как, престъпила прага на храма, влизайки в Светая Светих, съединила в Себе Си Небесното и земното, открила пред Бога възможност да действа в този свят. Понеже с изпълнението на обета на светите родители за посвещаване на младата Отроковица на Бога започнала нейната спасителна мисия – тази мисия, която трябвало да бъде изпълнена с Рождеството на Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа. И днес ние можем да кажем: ако не е била тази крачка към храма, ако тя не бе извършила тази постъпка, ако родителите не бяха изпълнили дадената дума, тогава в историята на човечеството идването в света на Спасителя би могло да бъде отложено за неопределено време.

Днес, когато си припомняме това свещено събитие, ние трябва да се огледаме и около себе си. Ние често говорим, че Бог е отстъпил от нас, че в света стават такива неща, за които Бог просто си затваря очите, защото ако Той би видял това, което става, тогава върху земята биха се изсипали огън и сяра. И понякога укоряваме за това Самия Бог, Неговото велико правосъдие, забравяйки за Неговото милосърдие. Но Бог идва само там, само при този човек, който прави крачка насреща Му. Ако човек не прави тази крачка, ако той не престъпи прага на храма, ако родителите престанат да възпитават и принуждават към добро своите деца, в това число и във вярата Христова, тогава Бог никога няма да дойде в нашия живот. Той ще бъде редом, ще действа, но ще действа в другите хора и при други обстоятелства, а не в нашия живот… Когато възпоменаваме примера на Пречистата Божия Майка и нейните свети родители, тогава трябва непременно да си припомним и своя собствен живот – какво правим ние, за да действа Бог в нашия живот, та Неговата света воля да се изпълнява в нас, Неговата благодатна сила не само да пребива в нас, но и да действа чрез нас в този свят. Правим ли ние самите решаваща крачка към Бога, за да се приближим към Него и Той да влезе в нашия живот?

Тези и много други въпроси днес, особено в този ден, когато Църквата свързва Божието присъствие в човешкия живот с присъствието на човека в храма, ние трябва да поставим пред себе си и да отворим на тези въпроси не просто със съжаление, не просто с констатация на някакви факти, но да отговорим с действие. Преди всичко, като родители ние сме задължени да възпитаваме децата – пред лицето на своята съвест, пред лицето на отговорността пред Отечеството, пред Лицето Божие сме задължени да възпитаваме своите деца в добродетелта, която е неотменима от вярата Христова. И децата, следвайки примера на младата Отроковица Божията Майка, от ранните години на своя живот трябва да знаят, къде е входът в Божия храм, да влизат в него със своите отрочески нозе, а не да чакат този час, когато ще ги доведат в храма.

Това най-важно напомняне ни отправя в днешния ден светата Църква. И да даде Бог да имаме сили и мъжество да оценим своите неправилни постъпки и да ги изправим с помощта на Божията благодат, та нашият живот да бъде крачка към Бога, която ще ни съедини с Него неразривно и в този живот, и в бъдещия. Нека Божията благодат никога да не оскъдява във вашия живот и да укрепява всички трудещи се на нивата на Христовата Църква!

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно ви приветствам с празника Въведение в храма на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария! Този празник е установен от древни времена в Църквата като неотделима част от Свещеното Предание, което ни разказва как Пречистата Божия Майка била доведена от Своите родители в йерусалимския храм, как тя влязла в Светая Святих и как пребивавала там. Най-вероятно, в земния живот на Пречистата Божия Майка имало и много други събития, не по-малко знаменателни, може би, от влизането в Божия храм. Но именно това събитие имало толкова важно значение за първите християни - за осмисления от тях църковен живот, че те сметнали за правилно и необходимо общоцърковно да прославят това събитие от отроческия живот на Пречистата Божия Майка.

Безусловно, всеки празник е не само плащане данък на историята, но и съдържа дълбок смисъл, и огромно съдържание, което Църквата ни открива посредством църковните песнопения и осмислянето на празника. Днес ние си припомняме как Божията Майка влязла в храма и как, престъпила прага на храма, влизайки в Светая Светих, съединила в Себе Си Небесното и земното, открила пред Бога възможност да действа в този свят. Понеже с изпълнението на обета на светите родители за посвещаване на младата Отроковица на Бога започнала нейната спасителна мисия – тази мисия, която трябвало да бъде изпълнена с Рождеството на Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа. И днес ние можем да кажем: ако не е била тази крачка към храма, ако тя не бе извършила тази постъпка, ако родителите не бяха изпълнили дадената дума, тогава в историята на човечеството идването в света на Спасителя би могло да бъде отложено за неопределено време.

Днес, когато си припомняме това свещено събитие, ние трябва да се огледаме и около себе си. Ние често говорим, че Бог е отстъпил от нас, че в света стават такива неща, за които Бог просто си затваря очите, защото ако Той би видял това, което става, тогава върху земята биха се изсипали огън и сяра. И понякога укоряваме за това Самия Бог, Неговото велико правосъдие, забравяйки за Неговото милосърдие. Но Бог идва само там, само при този човек, който прави крачка насреща Му. Ако човек не прави тази крачка, ако той не престъпи прага на храма, ако родителите престанат да възпитават и принуждават към добро своите деца, в това число и във вярата Христова, тогава Бог никога няма да дойде в нашия живот. Той ще бъде редом, ще действа, но ще действа в другите хора и при други обстоятелства, а не в нашия живот… Когато възпоменаваме примера на Пречистата Божия Майка и нейните свети родители, тогава трябва непременно да си припомним и своя собствен живот – какво правим ние, за да действа Бог в нашия живот, та Неговата света воля да се изпълнява в нас, Неговата благодатна сила не само да пребива в нас, но и да действа чрез нас в този свят. Правим ли ние самите решаваща крачка към Бога, за да се приближим към Него и Той да влезе в нашия живот?

Тези и много други въпроси днес, особено в този ден, когато Църквата свързва Божието присъствие в човешкия живот с присъствието на човека в храма, ние трябва да поставим пред себе си и да отворим на тези въпроси не просто със съжаление, не просто с констатация на някакви факти, но да отговорим с действие. Преди всичко, като родители ние сме задължени да възпитаваме децата – пред лицето на своята съвест, пред лицето на отговорността пред Отечеството, пред Лицето Божие сме задължени да възпитаваме своите деца в добродетелта, която е неотменима от вярата Христова. И децата, следвайки примера на младата Отроковица Божията Майка, от ранните години на своя живот трябва да знаят, къде е входът в Божия храм, да влизат в него със своите отрочески нозе, а не да чакат този час, когато ще ги доведат в храма.

Това най-важно напомняне ни отправя в днешния ден светата Църква. И да даде Бог да имаме сили и мъжество да оценим своите неправилни постъпки и да ги изправим с помощта на Божията благодат, та нашият живот да бъде крачка към Бога, която ще ни съедини с Него неразривно и в този живот, и в бъдещия. Нека Божията благодат никога да не оскъдява във вашия живот и да укрепява всички трудещи се на нивата на Христовата Църква!

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев