---------------------
О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение!
Сто години били нужни за да бъде направен Ноевият ковчег
(вж. Бит. 5:32 и нататък).
Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време?
Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят. Ной казвал: “Вижте, ще има потоп!
Покайте се!” Другите му се подигравали. Казвали си: “Клетки някакви прави” - и си вършели тяхното. И сега, ако рече Бог, за две минути може да разтърси целия свят и да го принуди да се промени, всички да станат вярващи и даже “супер” вярващи! Как ли? Лека-полека ще завърти копчето на земетресението от 5-а степен по скалата на Рихтер на 6-а... на 7-а... На 8-а степен, когато жилищните блокове ще се люлеят като пияни,единият блок ще започне да бута другия. При 10-а степен всички ще кажат: “Съгрешихме! Молим Те, спаси
ни”. Други пък може да кажат: “Ще станем монаси”! Щом обаче свърши земетресението, докато все още сградите се клатят по малко, но вече са спрели да падат, отново ще хукнат по веселби.
Защото обръщането им няма да е от истинско покаяние, но просто ще кажат така, за да се избавят от злото.

- Отче, когато се случва някое стихийно бедствие поради Божия гняв, ако праведните се помолят, няма ли да бъдат послушани?

- Знаеш ли какво става всъщност?
Светът не се покайва, затова Бог не чува праведниците. Друго е, когато разгневяваме Бога и осъзнаваме вината си - тогава Бог се умилостивява и ни помага. Но когато човек не признава в себе си, че разгневява Бога и продължава да си върши своето, тогава как да чуе Бог молитвите на праведните?
-
Съгрешил ли е човек, той трябва да осъзнае, че е съгрешил, за да му прости Бог. Освен това, когато духовни хора сторят някое прегрешение, за тях няма смекчаващи вината обстоятелства. “О наших гресех и о людских неведениях” се казва в една молитва .
Простъпките на горките светски хора се считат като дела на незнание, но когато се извършват от духовните хора, те са грехове.
Затова ако духовни хора извършат някоя простъпка, за тях това е тежко прегрешение. За светските хора има смекчаващи вината обстоятелства. Тази година, когато Света Гора бе обхваната от пожар през август ,беше нещо страшно!

Пристигнаха всички специалисти по пожарите, но никой не можеше да направи нищо.
Всички само наблюдаваха огъня. А самолетите само повече го разпалваха. В един манастир бяха направили специални защитни пояси за противопожарна сигурност, но огънят влезе в него, прескачайки от архондарика- от там, откъдето не очакваха. 
Петнадесет дни горя Света Гора. На петнадесетия ден огънят сам угасна. 
А някои си казваха: “Защо Света Богородица не угася пожара?” Стигнахме дотам да хулим Божието име. След шест дни пламна пожар на друго място на Света Гора, но заваля дъжд и го угаси веднага.
Не проумяват ли,че единият пожар угасна, а другият не гаснеше?
Някои, без да разбират, че действат духовните закони, се молят с болка, но не биват чувани, защото това вече е Божий гняв. Други пък не се молят, не правят дори и една броеница, защото са съгласни със справедливия Божий гняв, който има за цел да вразуми хората. Бог да просвети повече нас, монасите, защото повечето сме неразумни девици и светилниците ни имат вода и малко елей на фитила. Мирските хора от нас чакат да им осветяваме пътя, за да не се препъват!
Да молим Бога да дава на света покаяние, за да избегнем справедливия Божий гняв. Бъдещият Божий гняв с нищо не може да бъде уталожен, освен единствено с покаяние и пазене на Неговите заповеди.

Св. Паисий от Света Гора

----------------------
-----------------------------
Смирението е противоположно на самоувереността.
Може ли да бъдеш така самоуверен, ако качествата на твоя ум са ти дарени от Бога и в един миг могат да бъдат взети от теб и предадени на друг? Ако всички теории и системи могат да рухнат в един ден, как можеш да се държиш за тях?
Избери благодатта, придобий я и тя ще те пази от гибелното дихание на времето, защото в нея се пази самата вечност. Нима можеш да бъдеш така самодоволен и надут от тщеславие, подобно на балон, ако смъртта грабне твоя живот подобно на свиреп вятър, хващайки те за гърлото в леглото или на работата ти или когато си на път, или когато си на почивка?
Може ли да се кичиш със своето богатство, което може да изчезне в един миг, или да се хвалиш със своя горделив ум, който може да те подведе в най-неочаквания момент?
Нищо така не ни е необходимо на всички нас, както смирението и нищо така не е нежелано, както самодоволството, препятстващо развитието на духовните способности на човека.
Да се смириш – значи да се успокоиш от страстите и помислите, убиващи душата. Да се успокоиш – значи да обърнеш своето внимание навътре с помощта на молитвата. Умът, обърнат навътре, неизбежно ще намери в своето смирило се сърце незалязващото духовно Слънце – Христа и ще остане там завинаги, отхвърляйки самодоволството и намирайки в Бога източника на вечния Живот.
-----------
Исихазм ру

Божието милосърдие е по-голямо от всичките ни грехове.
Старецът Тадей Витовнишки