Някои протестанти разбират този проблем. И за да се защитят, те казват друго: да, разбира се, през всички векове е имало Църква. Но тя, тази истинска Църква, е била невидима. Състояла се е от отделни праведници, които формално са могли да се отнасят към различни християнски деноминации, могли са да се намират сред православните, несторианите, монофизитите, католиците и т. н., но в душата си са вярвали правилно (тоест, както съвременните протестанти), и ето, от всички тях се е състояла тази невидима Христова Църква. А след съответната година тя станала видима в лицето на нашата деноминация. Много протестанти могат да кажат, че Църквата и сега пребивава невидима, и всички „правилни” от гледна точка на даденото направление хора от други конфесии уж влизат в нея. И че именно за тази невидима Църква Христос е казал, че портите адови няма да й надделеят и че Той ще бъде с нея.
„Теорията за невидимата Църква” била създадена за обясняване на кризата на протестантизма и продължаващо му раздробяване на нови и нови деноминации.
Смело мога да предположа, че „теорията за невидимата Църква“ е била създадена и за това да обясни кризата на несъответствие между това, което днес се наблюдава в протестантския свят с неговото непрекъснато раздробяване на нови и нови деноминации, и това, което е било описано в книгата Деяния на светите Апостоли, където за Църквата се говори като за единен, цялостен организъм, единна реалност, единна структура, която може да си позволи да проведе апостолски Събор в Йерусалим и да пристъпи към изпълнението на решенията на този Събор (вж.: Деян. 15:6-31). В съвременния протестантски свят е просто немислимо да се проведе нещо подобно за всички деноминации. И самите протестанти признават това.
Съгласува ли се с Библията концепцията за „невидимата Църква“? Да си спомним думите на Господ Иисус Христос, с които Той посочва как да изобличим човека, ако е съгрешил. Той казва, че е необходимо да приведем свидетели. И ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17). Ето съвет, който Господ дава на всички християни, на всеки, който иска да бъде Негов ученик. И този съвет предполага, че Църквата винаги ще бъде видима. Църквата не е нещо аморфно, умозрително, неопределимо, невидимо. Не. Тя представлява нещо съвсем конкретно, видимо и ясно отличимо от всички други общества. Тя е общество със свой ред, който дава възможност да се обръщаме към нея за разрешаване на недоумения. И така е било винаги в Църквата. Както в древни времена се е състоял първият апостолски Събор, така и впоследствие всички спорни въпроси в Църквата са се решавали от Съборите. Съществувал е и църковен съд, който е осъществявал властта на Църквата да излиза със съждения, да „свързва и развързва“ (вж.: Мат. 18:18). Само към такава видима Църква можем да се обръщаме за разрешаване на тъжби. А към „невидимата Църква“ как ще се обърнеш? Това е все едно да изпратиш пострадалия от разбойници да се обърне към „невидим съд“, за който никой не знае къде се намира и от кого се състои.
На други места от Свещеното Писание виждаме същата реалност, например когато се казва, чеГоспод всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха (Деян. 2:47). Това е напълно конкретна, видима Църква. Хората са знаели, че ако искаш да станеш християнин, трябва да пристъпиш към това общество и да се кръстиш, трябва да бъдеш заедно с всички. И колко хубаво се описва пак там как всички християни постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите (Деян. 2:42). И всъщност именно поради това, че апостолската Църква била видима, било възможно да бъде гонена – в ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата (Деян. 8:1), и още необърналият се Савел прекомерно гонел Божията църква и я разорявал (Гал. 1:13). А как може да се подлага на гонение невидимата Църква?
Трябва да припомним и думите от Писанието за причастяването с Тялото и Кръвта Христови:колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Кор. 11:26). Тоест Евхаристията в Църквата ще се извършва от апостолските времена до Второто Пришествие на Христос включително, докле дойде Той. А преломяването на хляба, както се нарича Евхаристията в Писанието – е нещо, което се извършва видимо. И чашата, и виното, и хлябът, предложени за пресъществяване, и самото причастяване с Тялото и Кръвта Христови става по видим и осезаем начин. В „невидимата Църква“ това просто е невъзможно да се случи.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие