Когато ние, православните, говорим за вярата с протестант, от негова страна можем да чуем най-различни въпроси. И за иконите, и за кръщаването на младенци, и за почитането на светиите и т. н. Но има един въпрос, който самите те никога не засягат, въпреки че именно той е най-важният и в него се крие коренното различие между нас. Този въпрос е учението за Църквата.

Какво е Христовата Църква? Всеки протестант веднага ще каже, че деноминацията, към която принадлежи в последно време, е и Христовата Църква. Тогава следва въпросът: кога се е появила вашата деноминация? Диапазонът на отговорите ще бъде от миналата година до началото на Реформацията. Чудесно, но къде е била Христовата Църква до това време?

Много протестанти изповядват следния възглед за църковната история: имало е апостолски времена и тогава Църквата е била апостолска. А след това, може би от ІІ век нататък, се появили изкривявания в учението на Църквата. Мнозина направо казват, че Църквата е изгубила апостолското вероучение, тъй като е привнесла всякакви лъжливи практики и идеи в неговата чистота. Дори могат да кажат, че „истинската Църква била унищожена от езичеството”[1]. И ето, като се започне от ХVІ век, тоест от времето на Реформацията, именно те, протестантите, уж са върнали това чисто апостолско учение. Но тези от ХVІ век са „старите” протестанти: лутерани, калвинисти. А „новите”, като баптисти, адвентисти, петдесетници, са възникнали в още по-късно време.

Тъй като протестантите, както е известно, обичат да казват, че именно те и само тяхната деноминация по своята вяра точно следва Библията, то ние ще разглеждаме техните възгледи за Църквата именно през призмата на Свещеното Писание. Ще изследваме съответства ли на Библията тази протестантска идея за изчезналата Църква.

Господ Иисус Христос е казал: Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят(Мат. 16:18). Тоест Господ обещава, че силите на злото няма да победят Църквата, включително и чрез изопачени, неправилни учения за вярата. Тя винаги ще остане същата славна Църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но е света и непорочна (Еф. 5:27), Божи дом… стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15), каквато я изобразяват апостолите в Писанието.

И разбира се, ако повярваме на протестантите, че създадената от Христос Църква се е осквернила от езически практики, изгубила е истината и се е отклонила в заблуди, в такъв случай трябва да кажем, че портите на ада са надделели над Църквата. И така да обявим Господ Иисус Христос за лъжец, показвайки, че Той е обещал, но не е изпълнил Своето обещание.

Има и друго обещание, което Господ е дал. Той е казал: И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20). Господ не само обещава, че Църквата сама по себе си ще бъде устойчива: Той също така обещава, че Сам ще бъде със Своята Църква през всички дни до свършека на света. Тук, както виждаме, няма нито дума за това, че Господ смята да направи пауза от ІІ до ХVІ век. Или, още по-малко, след ХІХ век.

Уверенията на протестантите, че Църквата уж е изчезнала за цели петстотин години, пряко противоречат на казаното в Библията.

И апостол Павел от своя страна пише, че на Бога ще се отдава слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века (Еф. 3:21). Тоест, създадената от Христос и разпространена чрез апостолите Църква ще съществува през всички следващи поколения и ще прославя Бога. Уверенията на протестантите в това, че тази Църква уж е изчезнала за цели петстотин години, пряко противоречат на тези библейски думи.

Също така си заслужава да напомним, че Христос е обещал на апостолите да даде Дух Свети и е казал: А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина (Йоан. 16:13), ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Йоан. 14:26). Кога е дошъл при апостолите Дух Свети, ние знаем – в деня на Петдесетница – който се смята и за рождения ден на Църквата. Тоест, Господ дава Дух Свети, и Дух Свети запазва Църквата. Запазва я от изопачавания и отклоняване от истината. Затова апостол Павел и нарича Църквата стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15).

 Защото Духът на истината я наставлява, и Сам Христос, Който е Истина (Йоан. 14:6), невидимо пребивава в нея. Отделният човек или дори група хора, разбира се, могат да се отклонят в заблуда, и винаги е било така. Още апостолите са предупреждавали за това (вж.: 2 Петр. 2:1; Гал. 1:6-9). Но цялата Църква да се отклони в заблуда – това е невъзможно, тъй като то ще означава, че тя е престанала да съществува.

Ако Истинната Църква през ІV век вече не е съществувала, това лишава от авторитет и Библията, която е била съставена и съхранена от тази историческа Църква.