Днес Светата Църква почита светите отци от шестте Вселенски Събора. Що за хора са били ни е трудно да си представим. За техния живот и подвизи ние знаем само от книгите. Свети отци Църквата нарича светителите, които са били солта на земята. Тези велики хора били творци на каноните, службите и песнопенията, ревнители на истината и на чистотата на вероизповеданието.
Много учители на Църквата станали свещеномъченици, тъй като живели в епоха на люти гонения. Четейки житието на мнозина от тях, ни поразява необичайната твърдост във вярата. А техните съвременници се разпалвали от пламъка на тяхната ревност и любов към Бога. Въпреки всичките си достойнства, отците от Вселенските Събори били обикновени хора от плът и кръв, и най-главните им достойнства били вярата и любовта. Те живели и умирали с молитва на уста, прославяйки Бога. Благодарение на тяхното усърдие ни е оставено голямо съкровище – преданието на Църквата.
И за нас всички е много важно да запазим това съкровище, което не от този свят, то е оставено за нашето спасение от самия Бог. В нашия век на големите скорости и новите технологии хората са обзети от суета, която нарушава мира в душата и макар да няма явни гонения срещу Църквата, това ненормално преследване на земно благополучие и комфорт принася своите пагубни плодове.
Оттук и леността, и завистта, и ненавистта, оскъдяването на любовта. Въпреки това сега ние, съвременните християни, както някога нашите велики светители, трябва да бъдем солта на земята, за да я спасим от разложение. А ако солта загуби своите свойства, тогава какъв е смисълът от нея? Ако ние изгубим своите християнски качества, ако в нас охладнее любовта, ако ние не почитаме Свещеното Предание, тогава ние ще станем негодни и като, загубила своята сила сол, нас ще ни изхвърлят.
Нали ние не сме съчинявали свети молитви, не сме измислили каноните, не сме писали жития на светиите, не сме съставяли богослужения – всичко това е било направено преди нас и заради нашето спасение и добре би било да запазим всичко това и да не го разпилеем. За да не униваме и да укрепваме във вярата, Господ ни дава велика благодат в причастяването със Светите Христови Тайни, ние имаме постоянна възможност да посещаваме храма, да участваме в църковния живот.
Сферата на християнската дейност е огромна: колко болни, онеправдани, нищи, постоянно се нуждаят от нашата молитва, от нашето внимание, от нашата помощ. Най-главното е това, че всички тези бедни хора са нужни повече на нас, отколкото ние на тях, защото те са нашето спасение.
Когато ние служим на хората, тогава се упражняваме в делата на любов и с това служим на самия Бог. Евангелието гласи, че вярата без дела е мъртва и не трябва да забравяме, че всеки православен християнин е положил клетва пред Църквата по време на светото кръщение, чел е Символа на вярата, бил е с всичко съгласен.
Трябва да разберем, че християнството – това не е награда, а кръст, и ако ние пренесем своя кръст достойно, ако не посрамим своята вяра, тогава голяма ще е за нас наградата във вечността, която никой не ще може да ни отнеме, защото Царството Божие не е от този свят. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: Източник: www.pravoslavie.lv
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие