Първата неделя следПетдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини.

Първо - да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.

Второ - да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с "венеца на славата", но са останали безименни и неизвестни за света.

И трето - да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух - в Царството на благодатта."Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци", казва св. апостол Павел.

Днес празнуваме всички светии, които със силата на Светия Дух вършеха и вършат чудеса, разпространяваха Евангелието на Спасението и с живота си доказаха, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги и че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията благодат и молитвени застъпници за нас пред престола на Всевишния.

Църквата Христова е създадена от Божия Син - Иисус Христос, осветена е от Светия Дух, изстрадана е и утвърдена от апостолите и от светиите. Тя стои здраво и твърдо през вековете, защото в нейните основи са вградени мъченичеството, подвигът и кръвта на хиляди и хиляди Христови последователи.

Спасителят иска от нас да не пазим само за себе си своята вяра, а да я изповядваме, за да се осъществи Евангелието на практика като универсално Богооткровено учение за всички народи през всички времена. Най-висока стойност има изповядването и признаването името Христово пред неверници, богохулници и богоборци. Христос възвести учението Си не за ангели и за съвършени същества, а за грешната човешка природа. Христос познава и силата на греха. Затова ни учи как да живеем - с вяра в Него, с изповед на името Му пред човеците и смирено спазване на Неговата свята воля.

Защото, които са първи по преценката на света, според Божията отсъда може да се окажат последни, а които наглед и по преценката на хората са последни, според Божия праведен съд ще бъдат първи.

Николай Хаджиев

Брой 12 за 1998 година

Вижте, братя и сестри, с тези думи Христос не забранява храната, но забранява да казваме: какво ще ядем? По примера на богатите, които още от вечерта мислят: какво ще закусваме утре? и отдават много сили и средства за приготвянето на изтънчени ястия. Тази грижа отслабва духа, води до забрава на духовното дело и пренебрегване на Бога. А онези, които се грижат за живота на своята душа, ще получат освен духовните блага, които търсят, и телесните. Защото Онзи, Който е дал по-висшето - душата и тялото, може да даде и нужното за тяхното съществуване.

И все пак много хора мислят, че Христовите заповеди са неизпълними. И наистина, как можеш да не се грижиш за утрешния ден? Как можеш да обичаш тези, които са ти направили зло? И възможно ли е човек да бъде съвършен като Небесния Отец, както иска Спасителят?А нима можем да допуснем, че Христос зле познава човешката природа или че като Творец не знае законите на нашия паднал свят? Невъзможно. Нима Той може да ни вмени в дълг неизпълнимото и да ни унижи с непосилни заповеди? "Игото Ми е благо", обаче казва Той. Как тогава да решим това противоречие?

Противоречие, братя и сестри, няма само ако осъзнаем с разума и сърцето си, че Христос не дойде да ни научи на нов морал, а ни остави Самия Себе Си."Невъзможното за човека е възможно за Бога... Пребъдвайте в Моята любов... Пребъдвайте в Мене и Аз във вас." Знаейки, че съвършеното упование на Бога и негриженето за земни блага е непосилно за хората, Спасителят присъединява към Себе Си верните, както клонките се съединяват с лозата, за да се разкрие и прояви в тях Неговата любов и Неговото упование в Отца. И ако преди Христа законът ни вменяваше в дълг нещо, за което не ни даваше сили, то сега благодатта ни дава онова, което ни вменява в дълг.

Значи всяка Христова заповед е немислима без участието в Неговата Тайна. Значи не можем да отделим християнската нравственост от църковната мистика, от тайнствата на Църквата. Само чрез тях, а най-вече чрез св. Причастие, ние немощните, като ставаме цяло с Христа, получаваме благодатта да ставаме подобни на Бога, към което сме и призвани от сътворение мира. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Брой 12 за 1998 година