Вместо предговор ...................................................................................................................................... ix ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ...
Вместо предговор Правилата на светата православна християнска Църква са една насъщна нужда колкото за църковния пастир, като духовен учител и като управник, толкова и за християнина. Те съдържат законите и наредбите на Църквата, основани на Христовото учение, разработени, изтълкувани и приети от светите апостоли, светите вселенски и поместни събори и от светите отци и учители на Църквата още от първите християнски векове. Известни са под името канони и са извор на законоположения не само за живота и управлението на света Съборна Апостолска Източна Църква, а са легнали - главно духът им - и в основата на държавните закони на всички християнски страни. Обаче въпреки голямата им важност и ценност, у нас те са достъпни само за едно малцинство: от тях, с незначителни изключения, се ползват само официално църковни учреждения и лица, понеже внесените отвън сборници на тези правила на църковнославянски и гръцки език са в твърде ограничен брой. Нуждата от по-широкото им разпространение се е усещала отдавна и затова още в първите години на освобождението на България се е предприело превеждането от църковнославянски и издаването им на български език, тъй като в класическия славянски - старобългарски език, поради неговите форми и строеж, има известни трудности и неясноти. С превода и издаването на правилата се заело младото още тогава по живот, едва що основано, Софийско свещеническо братство, което издало в една книжка само правилата на светите апостоли и спряло по-нататъшното издаване по липса на материални средства, както са ни разказвали съвременници. Но ако преди около петдесет години издаването на църковните правила на български е било чувствителна нужда, днес то се явява наложителна необходимост, тъй като това го изисква: 1) крайно нарасналата потребност да се утвърди благодатният дух на тия правила в съзнанието на българина християнин като ръководно начало в частния и обществения му живот; 2) по частно-църковното правораздаване, при което нуждата от по-широко църковно-правно осветление е еднаква и за съдията, и за заинтересованата страна, и за защитата, и 3) необходимостта от ръководство за изучаване на правилата в Богословския факултет в Софийския университет “Климент Охридски”. Водени от тази идея, ние, с волята Божия, предприехме трудната задача да преведем на български език правилата или каноните на светата православна Църква, а по-добре казано, да продължим прекъснатото дело на потрудилите се преди нас
Преводът направихме от руското издание на “Книга Правила” при сравнение със сръбския превод, ползвайки се и от знаменития труд на приснопаметния учен богослов и канонист Далматинския епископ д-р Никодим Милаш: “Правила с тумаченьима св. пр. ц”. Старахме се да спазваме точност в превода, почти до дословност. Допуснатата някъде свобода в това отношение се е наложила от необходимостта за улеснение. Не претендираме за съвършенство в работата си, трудността на която някъде може би се е оказала неотстъпчива пред усърдието. Пред правилата, както на светите апостоли, тъй и на светите събори - вселенски, поместни и на светите отци, даваме кратки исторически сведения, - нещо, което в чуждите официални сборници го няма. Това направихме за улеснение на ползващите се от правилата, а най-вече от желание да улесним изучаващите висшите богословски науки, които, вярваме, колкото се отнася до историческата част, ще се освободят до известна степен от правенето на справки в различните съчинения, и то предимно чужди, из които е разпръснат този материал. Сведенията за историята на Вселенските събори черпихме от намиращото се в библиотеката на Светия Синод на Българската Църква руско периодическо издание в шест тома: “Деяния вселенскихъ соборовъ” (изд. Казан. Дух. Академии 1910 г.). Дължим искрена признателност на Синодния главен секретар Негово Преосвещенство Стобийския епископ д-р Кирил за оказаното ни в случая съдействие при използването на тези източници за целта ни. Сведенията за историята на поместните събори и наВместо предговор x светите отци взехме от собственото наше издание “Православно църковно право” - София, 1904 г., превод от сръбското издание на eпископ д-р Никодим Милаш. Но участта на тоя наш труд сигурно щеше да е същата, каквато преди години бе участта на усилията на Софийското свещеническо братство, ако не беше се отзовала управата на Съюза на свещеническите братства, която, достойно оценявайки ползата и навременността за по-широко разпространение на правилата на светата православна Църква, се нагърби с напечатването и издаването им със съюзни средства, задоволявайки с това една належаща обществена нужда. От преводача

следва  -   

http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravila-1/book.pdf