Ще изгрее звезда от Иакова

и ще се издигне човек от Израиля

(Числ. 24:17 ­ слав.).

Благослови, отче!

Чувате ли, благочестиви християни? Когато пророкувал за Иисус Христос, Валаам казал и за звездата, която щяла да се появи по време на Христовото рождество, и рекъл: “Ще изгрее звезда от Иакова и ще се роди човек от Израиля”. И когато евреите, като дошли от Египет, завзели много палестинска земя, цар Валак се уплашил от тях и изпратил Валаам да ги прокълне, та да не идват в неговата земя. А Валаам, като отишъл, не проклел евреите, а ги благословил и им пророкувал за онази звезда, пророчество, което всички тогавашни звездобройци изучавали и си го предавали един на друг. И постоянно гледали за онази звезда и щом тя се родила и тримата източни царе я видели, те веднага взели дарове и тръгнали след звездата, за да стигнат до Христа и да Му се поклонят. Но когато звездата изчезнала край Иерусалим, те влезли при самия Ирод и му казали всичко, и когато пак излезли от Иерусалим, звездата пак им се явила и ги завела при самото Дете. И като му се поклонили и Го дарили със злато, ливан и смирна, тогава Божий ангел им се явил насън и им казал да не се връщат при Ирод, а да си тръгнат по друг път, а на Иосиф казал да бяга с Младенеца, както ще чуете сега от днешното Евангелие.

От Матей, зачало 4

А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: “от Египет повиках Сина Си”. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели от две години и надолу според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: “глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма”. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде,  засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

Тълкувание

Благочестиви християни! Виждате ли как Бог привлякъл звездобройците към вярата чрез звездата и като пристигнали в Иерусалим, научили от пророческите книги, че Христос ще се роди във Витлеем, както казали учените евреи на Ирод, когато ги попитал. И след като се поклонили на Младенеца, си тръгнали по друг път, както им поръчал ангелът, и като пристигнали в родината си, проповядвали славното Христово рождество по цялата източна страна и укорявали иродовото мъчителско беснеене. Вижте как Бог се надсмива над враговете Си, за да осъзнаят безумието си. Някога Той се надсмял над фараона чрез евреите, когато ги извел от Египет, така, както сега над Ирод чрез тримата влъхви (звездобройци). Защото и двамата са били детеубийци: фараонът хвърлял еврейските деца в реката Нил, Ирод изклал витлеемските деца. Защото Ирод, който бил смутен заради Христовото раждане, като видял, че останал излъган от влъхвите, които не се върнали да му съобщят къде е Христос, а си тръгнали по друг път, се разгневил много и заповядал да избият всички малки деца до двегодишна възраст в цялата витлеемска държава, за да погуби и Христа. Но напразно се мъчил Ирод да убие Христа, защото, докато Ирод се накани да изколи децата, ангел Божий предупредил Иосиф и той побягнал с Христа към Египет. Виждате ли сега ясно, защо Бог поверил Мария на Иосиф? Бог знаел всичко, което щяло да стане и затова му я поверил, за да се грижи за нея. Преди това Иосиф много се съмнявал в Мария, като я гледал непразна, но като родила и като видял толкова много ангели над Витлеемската пещера да пеят толкова сладко и да славят Бога, тогава напълно се убедил, че това било от Светия Дух, както и от това, че сега му казал да є послугува със страх и уважение, и не му рекъл: “Вземи детето си и жена си”, а казал: “Вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, защото Ирод побесня от гняв и ще търси Христа да Го убие”. Християни! Вижте как Сам Бог бяга от гнева, за да ни научи да не бъдем горделиви и да не се хвърляме сами в беда, а да се пазим от гнева. И с това бягство Христос искал да убеди света, че наистина, а не призрачно, е станал човек. Христос бяга, защото, ако стоеше, Ирод щеше да Го убие и човешкото спасение щеше да се осуети, или пък ако Ирод не успееше да Го убие, тогава еретиците щяха да кажат, че Христос е приел призрачно тяло, както после и без това казваха. Затова бягаше Христос, та нито да навреди на човешкото спасение, нито да даде на еретиците повод за съмнение. И отиде в Египет, за да просвети и него и да го очисти от идолските мръсотии. Две най-тъмни и мръсни страни имало на света: Вавилон и Египет, които Бог просветил: Вавилон ­ с поклонението на звездобройците, а Египет ­ със Своето бягство. Вижте Иродовата глупост, вижте безумието и злонравието му ­ мъчи се да победи Бога и се чуди как да погуби Христа, а изобщо не съобразил, че ако Младенецът (Христос) не е от Бога, няма защо да се бои от Него, ако ли пък е от Бога, то не ще може да Го убие. Защото, докато Ирод се накани, Иосиф избягал в Египет и останал там до Иродовата смърт, за да се сбъдне пророчеството на Осия, което казва: от Египет повиках Сина Си (Ос. 11:1). Евреите твърдят, че това е казано за тяхното излизане от Египет, но това не е истина, защото тогава те са били идополоклонници, а не синове. А това е казано за Христос, Който бягал в Египет като човек, и Бог Го повикал оттам чрез ангел. А Ирод напразно посякъл толкова много невинни дечица, които получили от Бога голяма слава; защото всеки, който се мъчи заради правдата, получава такава слава. И така, след като Ирод погубил толкова много деца, по цял Витлеем настанал голям плач и писък за децата, които вече били отишли да почиват в Божиите ръце. Бог знаеше, че ще стане това детеубийство, защото за него бе пророкувано и от пророците, които са казали: “Настана плач в Рама, когато Рахил оплакваше чедата си”. Рама е едно високо място в Палестина, а Рахил нарича Витлеем, където била погребана Рахил.

Когато Ирод избил децата, тогава Бог и на него му скъсил живота, защото, като го прихванала една люта треска, краката му отекли, срамните му членове изгнили и умрял смрадно и гнусно. Но понеже знаел, че всички хора ще се радват като умре, заповядал на сестра си Соломония и на зет си Александър да съберат всички богати евреи от Иерусалим, да ги затворят и щом издъхне, да ги посекат, за да настане голям плач и да не се радват за неговата смърт. И така, щом Ирод умрял, ангел Божий съобщил на Иосиф в Египет да заведе Христа в Израилевата земя, за да не порасне Христос в Египет и за да не би после евреите да кажат, че Той се е научил в Египет на магии и затова прави чудеса. И когато Иосиф се върнал с Христа, се уплашил от Архелай, който царувал на бащиното си място, защото и той бил зъл като баща си Ирод. Затова Иосиф отишъл с Христа в галилейския град Назарет, както му явил Бог насън; защото там не знаели много за Христовото раждане. И така се сбъднало пророчеството на Исаия и Даниил, които казали, че Той ще се нарече Назорей, тоест свят. Христос и преди това бил в този град; защото, когато влъхвите Му се поклонили и си тръгнали, Христос излязъл от Витлеем и отишъл в Назарет, откъдето го донесли на четиридесетия ден в Светая Светих и Го посрещнал Симеон и пак се върнал в Назарет, откъдето после побягнал към Египет1.

Поучение

Благочестиви християни! Ето, живи бяхме да се поклоним и тази година на Христа, Който станал Дете, за да ни избави от детинския ум и неверието, та да не се покажем неблагодарни за Неговото рождество като безумния Ирод, а за слава Божия да изоставим всяка неправда и чистосърдечно да славим Бога и да Му благодарим за това, че не се погнуси от нас, а слезе от небето и ни избави от ръцете на дявола. И при положение, че Бог се смири толкова много заради нас, то помислете колко повече трябва да сме смирени, търпеливи и послушни един към друг ние, както Сам Христос бе послушен към Бога дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Защото смирението,  покорността и послушението са нещо много добро, за което апостол Павел казва: “Братя, покорявайте се един другиму със страх Божий. Жените ­ на мъжете, чедата на родителите, младите ­ на възрастните, слугите ­ на господарите, хората от простолюдието ­ на началниците, първосвещениците, свещениците, царските служители и на всеки човек, защото така иска Божията воля” (вж. Еф. 5:21, 22; 6:1, 5; Кол. 3:18, 20, 22; Рим. 13:1). И така да празнуваме светите Божии празници с голяма чистота, а не с гордост, ядене, пиянство и свирни, което е омразно пред Бога. И да не гледаме да ядем и да пием без мярка, а да дадем и на гладните сиромаси, за да бъде и нашето празнуване приятно на Бога. Защото този, у когото няма смирение, любов и милост, трудно ще види Божието лице. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.