Стаята на душата ми не е проветрена, а Ти тропаш на вратата, Страшний Душе Светий. Почакай само миг, докато проветря стаята си от нечистите духове, и ще Ти отворя. Че сега и да Ти отворя, Ти няма да стъпиш в стая, пълна с тежък задух, и ще си тръгнеш от моя праг завинаги. Само един миг, моля Ти се, най-мили гостенино мой!

О, какъв срам, колко се разтегли този един миг! Още малко и целият ми живот на земята ще се побере в този миг. А Ти търпеливо чакаш на прага и се ослушваш за стъпките ми.

Дръзки са неканените гости при мен, дръзки и твърде намножени. Тръгна ли да отворя прозореца, те ми извиват ръцете назад. Ида ли към вратата, за да усетя Твоето животворно присъствие, те ми се увиват около нозете. Вързаха ме с навикване към техния гаден мирис, та зъзна от свежото и треперя от новото. Ах, само да не закъснея да Ти отворя вратата!

Но ето че дори и с цената на края на този робски живот аз ще Ти отворя широко всички прозорци, и щом влезеш, ще оживиш тази леш с Твоя животворен дъх, Твоята младежка сила, Твоята любовна роса.

Душе с мъжка сила, утринна ведрина, вечерна тишина; по-лек от съня, по-бърз от вятъра, по-свеж от росата, по-сладък от майчин глас, по-светъл от пламъка, по-свят от олтарите, по-силен от вселената, по-жив от живота – на Теб се моля и покланям: придружи ме на стръмния път към вечното блаженство на Троичното Божество.

Душе огнени, Който никога не се разлъчваш от Вечното Божество, пронижи моята душа, очисти я, освети я, намириши я с небесен тамян, засели се в нея и я направи Своя невеста, за да зазвучи в нея песента на Божията мъдрост и да се отвори окото на вечността.

Ти, Който рано раниш и никога не дремеш, научи ме да бдя будно и да чакам търпеливо.

***

Ти, Който сипваш от Своя свят елей в звездите и от безумни пожари правиш кандила пред Небесната Слава, сипи от Себе Си, моля Те, и в моята душа и от пожара на страстите ми направи кандило пред небесата.

Ти, Който ходиш безшумно по цветните поляни и пръскаш цветето с Твоята благодат, за да прозира през него не кръвта на земята, а Божията хубост, напръскай и моята душа с Твоята благодат, за да не се каже за нея: подула се е от земна кръв, – но: украсена с Божията хубост.

Ти, Който разбъркваш всяко пепелище и сееш живот, посей живот и в пепелта на тялото ми, за да живея и славя делата Ти.

Ти, Който укротяваш огън и вихрушка и от бесовете правиш слуги на Вишния, укроти гордостта ми и ме направи слуга на Вишния.

Ти, Който милуваш горските зверове, помилвай и мен, озверен от невежество.

Ти, Който оплождаш всяко живо семе; който витаеш във всяка утроба; който седиш в птичето яйце и майсториш ново чудо на живота, оплоди, моля Те, и невидимото семенце на доброто у мен и бди над него, докато не порасне.

Душе Страшни и Всемогъщи, който с присъствието Си правиш от разбойническите вертепи олтар на Небето и от тази страшна вселена храм на Бога, слез и у мен, моля Те, и направи от тая шепа пепел това, което Ти можеш и умееш.

Из книгата: Св. Николай Велимирович. Езерни молитви, София: Омофор, 2009.