(Слово на Благовещение на Пресвета Богородица)

В какво се състоят правата на радост и как да встъпим в тях? Влез в Царството Христово през вратите на покаянието; като влезеш вътре, премини  попрището на правдата; като преминеш попрището, ще встъпиш в областта на мира, зад която и ще те посрещне несмущаваната от нищо и безкрайна радост.

Небесният благовестител Архангел Гавриил приветствал Пресвета Дева с радостно приветствие, като казал: радвай се, Благодатна. Като приела с тези думи и самото дело на радостта, Богоизбраната пее след това: и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой... В отговор на това и Светата Църква, като я нарича Съкровищница на радостта, й възпява:радвай се, Радосте наша!

От Владичицата Богородица, като наследство от майката за децата, радостта преминава във всички християни и станала тяхно неотменно наследство, което не може да им бъде отнето, до такава степен, че един Апостол в числото на заповедите поставя: винаги се радвайте (1 Сол. 5:16), а друг добавя към това още: смятайте го за голяма радост, братя мои, даже тогава, когато паднете в разни изкушения (Иак. 1:2).

В днешния радостен ден моля да си изясним, братя, в какво се състоят правата ни на радост и как да встъпим в тях.

Християните не може да не се радват. На тях са им дарувани от милостивия Господ такива преимущества, с които нищо на земята не може да се сравни, само мисълта за които трябва да развеселява сърцето и плътта им. Има немалко неща, които радват хората. Но на християнина се усвояват несравнимо по-висши от всички тях блага, които несравнимо повече трябва да веселят душата му.

Радват се хората, които се избавят от някаква беда и опасност. Но какви беди могат да се сравнят с онези, от които християнството избавя християнина. Ние сме били в плен на врага – и ето, изкупени сме чрез честната кръв на Господа. Били сме в оковите и тъмницата на греха и страстите – и ето, изведени сме на свобода, за да вършим добри дела. Били сме в болезнена разслабеност на ума и сърцето – и ето, получаваме изцелението на здравомислието и сме обучени на всякакви добри чувства. Били сме под гнева Му, като престъпници – и ето, отново сме приети в милостта на нашия Отец Небесен за помилване. Хората се радват, когато имат под ръка всичко, с което могат да удовлетворят нуждите и желанията си. Но има ли в света някой толкова богат, колкото богат е християнина с всичко, което му е необходимо за удовлетворяване на своите християнски потребности и стремежи?! Нужна му е светлината на знанието и разбирането – ето, той има истинното Божие слово, което може да умъдрява за всичко, има силата да го доведе и до приемането на небесното благодатно вътрешно просвещаване свише. Нужна му е непоколебимост на нравствените сили – всички Божествени сили, необходими за свят живот и благочестие, му се подават изобилно чрез Божествените Тайнства на Призовалия го. Нужно му е предпазващо и поучително ръководство – и то е приготвено за него в устроението на Светата Църква и, по-близо, в многостепенното и многочислено свещенство!

Хората се радват, когато имат благоприятна обстановка от страна на родителите, роднинството, другите взаимоотношения и на цялото течение на делата им. Но кой в света има такъв родител, както християните? – Техният Отец е Бог, към когото от дълбочината на движимото от духа сърце викат:  авва Отче! и от когото те са приели благодатта да се наричат и да бъдат Божии чеда (Иоан. 3:1-2). Кой има такова роднинство като християните! Сам нашият Господ и Спасител не се срамува да ги нарича Свои братя по човешко естество  и прави за тях родствено цялото небе, като казва чрез Апостола, че чрез вярата в Него те пристъпват към града на живия Бог, Небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели... и църквата на първородните, които са написани на небесата, и... към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство (Евр. 12:22-23). На кого делата протичат така благоприятно, както на християните, на които всичко съдейства към добро (Рим. 8:28), на които са провождани да служат за делата им духове служебни (срв. Евр. 1:14), на които ни косъм от главата им не пада без волята на Небесния отец (Лук. 21:18), и чийто път, освен ако те самите не поискат, нищо в света не може да смути – ни смърт, нито живот... ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар(Рим. 8:28-39). Хората се радват, когато без съмнение очакват, че скоро – тези дни, утре – ще получат нещо много ценно, скъпо за сърцето им. Но кои световни надежди и очаквания могат да се сравнят с надеждите и очакванията на християните? Вижте какво им е обещано? – Наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата (1 Петр. 1:4) за тях, такова наследство, за което грабнатият на третото небе и чулият там неизказани слова е свидетелствувал, че око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат (1 Кор. 2:9), получаването на което обаче е така истинно и несъмнено, че то е сякаш вече в ръцете им: всичко е ваше, казва Апостолът, било свят или живот, сегашно или бъдно, всичко е ваше. Вие пък сте Христови, а Христос е Божий (1 Кор. 3:22-23).

Като размишлява за всички тези извори на радост, така обилни, един свят отец не можел да гледа у никого скърбно и печално лице и към всички такива веднага се обръщал с укорни думи: не трябва, казвал той, по пътя на спасението да скърбят онези, които имат такива обещания. Нека да стенат езичниците, нека да плачат иудеите, нека да скърбят неверниците и еретиците, а вървящите по пътя на спасението трябва да се радват.

Ако мислещите за земното намират радост в земното, как ние, удостоените с толкова надежда, да не се радваме непрестанно, когато и Апостолът ни подканя винаги да се радваме, непрестанно да се молим, за всичко да благодарим?!

Така и следва да бъде при всички нас, но не у всички е така. Кой не би искал сърцето и плътта му да се радват на живия Бог (Пс. 83:3). Но кой има силата да застави сърцето да се радва, когато то не чувства радост? – Радостта, както и всяко друго чувство, не зависи от волята на човека. Може ли да усещаш ситост, когато не си сит? Насити се – и ще чувстваш ситост. Така е и с радостта. Постави себе си в радостно състояние – и ще се радваш. Затова християнството така тясно и родствено е свързано с радостта, че непременно поставя всеки, който е верен на заповедите му, в радостно състояние, така че думата „радвай се” може да се замени с думите „постави себе си в радостно състояние”, а това последното – с думите „изпълни онова, което изисква християнството”.

А какво означава то?

Ще ви го представя накратко. – Спомнете си, какво е донесъл Спасителят на земята? Той донесъл Царство – Приближи се Царството (Мат. 3:2) – проповядвал Иоан Предтеча. Първите думи на Спасителя били: приближи се царството (Мат. 4:17), и на апостолите, когато ги изпратил сред народа, Той заповядал навсякъде да възвестяват:  приближи се царството (Мат. 10:7).

Царството – това е нещо радостно, утешително, радостотворно. Но погледнете какво има в това Царство? – Ястие и питие ли? – Не. Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светия Дух (Рим. 14:17). Това е вътре. Как влизат в това Царство? – Само през вратата на покаянието. – Покайте се (Деян. 2:38), учили апостолите. И така, влез в Царството Христово през вратите на покаянието; като влезеш вътре, извърви там попрището на правдата; като преминеш това поприще, ще встъпиш в областта на мира, след която ще те посрещне и несмущаваната и несвършваща радост. Радостта е от мира, мирът е от правдата, правдата е от покаянието. Покаянието е семето и коренът, правдата е лозата, мирът е цветът, радостта е плодът. Ето го и цялото райско дърво на радостта, дървото, което трябва да бъде посято в земята на нашето сърце, да израстне и да принесе плод в духа ни. Ето ги и условията за достигането на радостта.

Какво изисква всичко това, мисля, че ви е известно, братя, знаете, че покаянието изисква да познаете греховете си, да ги оплачем, с твърдото намерение повече да не грешим. Известно е, че правдата изисква всяко дело да се върши само по ясна заповед, със съзнанието, че има Божия воля за него, или като се има за свидетелство Божието слово, и покаялият се веднага пристъпва към него, твърдо решен да не греши, или, което е същото, да се отклонява от злото и да върши добро. Знаете, че трудът да се върви по пътя на правдата, трудът на вършене на добро според заповедите, убива бушуващите в сърцето страсти и донася дръзновение пред Бога, произтичащо от съзнанието, че нито едно задължително дело не е пропуснато и нито едно не е извършено небрежно, а, напротив, всичко е извършвано без пропуски със страх и трепет. А това е същото, което изисква и с което се достига мирът, тоест вътрешното безметежно състояние, или безстрастието и спокойствието на съвестта, несмущавана от нищо, нито от отношенията ни към Бога, нито от отношенията ни към ближните. Знайте и, че който достигне това, не може да не се радва. Трудещият се по този начин работник подобава да вкуси от плода, а този плод са радостта и блаженството. Защото в такъв е това, което е обещал Спасителят: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Той е от числото на онези, за които Господ е молил: Да бъдат всички в нас едно. А където е блаженият Бог, там са всяка радост и блаженство.

Ето началото на какъв път е положено от Светото Благовещение! Ето какво поприще ни приканва да преминем Апостолът, когато казва: радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Филип. 4:4). Радостта се посочва в началото, макар в пълнота да се постига накрая, за да се събуждат с надеждата за нея силите и да се облекчават трудностите на пътя. И така, искате ли да се радвате – ето пътя на радостта! Покайте се, и след това изпълнете вяска правда; това ще ви доведе до Божия мир, превъзхождащ всеки разум; а от мира ще се роди радост неописана и неизказана! Всички други пътища са неистински и не водят към радост, а към призраци, които за момент увличат и омайват, а след това остават само по-голяма мъка.

По молитвите на Пречистата Владичица наша Богородица да дарува всички вие да достигнете до тази истинска радост единият блажен Бог, на Когото се покланяме в Троица. Амин.

25 март 1865 г.