Ние помним, че всеки от апостолите е призван от Самия Христос. „Повика при Себе Си, които Сам искаше” (Мк. 3:13) – ето ключовата формула за разбирането за това, защо бил призован този, а не друг. Но едва ли другите апостоли били призовани по по-удивителен начин, отколкото Матей.

Ние не знаем защо Христос повикал именно този, седящ зад своята маса, събирач на мита – митаря… Може би, той видял очите на Матей, може би, Сърцеведецът знаел как Матей би желал да приключи със своето отегчаващо занятие. Знаем само това, което съобщава евангелистът: „Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него”(Мат. 9:9).

Призоваването на митаря, т. е. на събирача на налози за хазната на ненавистния Рим, било голяма съблазън за околните, особено за така наречените „чисти” - фарисеите. Но това, което за тях било съблазън и абсурд, за нас е най-силното доказателство, че Христос дошъл при всички хора без изключение. Неговите обятия са разтворени за всеки!

”И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му. Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:10-13).

Това е от Евангелието от Матея. Защо именно у Матей се запазило това скъпоценно свидетелство за отвореността на Христос даже към падналите, даже към предателите (за каквито иудеите считали митарите)? Не затова ли, че автор на това Евангелие е сам Матей и за него тези думи на Христос и въобще Неговото отношение към хората били много скъпи?..

Ние не знаем със сигурност кой е автор на първото Евангелие, наричано у нас Евангелие от Матея. Самият Матей? Някой от неговите ученици? Несъмнено, сам апостол Матей нещо е писал. Св. Папий Йераполски, служил половин век по-късно там, където в свое време апостолствал Матей, оставил ето какво важно свидетелство: „Матей записал беседите на Иисуса по еврейски, превел ги както може”. Папий не познавал лично апостол Матей, но той, несъмнено, бил познат с по-старото поколение християни, лично познаващи Матей.

След седемдесет години подобно твърдение срещаме у църковния историк и свети отец Ириней Лионски. Той пише: „Матей издал за евреите на техния собствен език написано Евангелия в същото време, когато Петър и Павел благовествали в Рим и основавали Църквата”. Съгласно с това и други свидетелства на практически съвременници на ап. Матей, Църквата го нарекла евангелист. Несъмнено е, че, даже ако сам Матей и да не е написал Евангелие, то в книгата, надписана с неговото име и, възможно, написана от някого от неговите ученици, влезли много от неговите лични впечатления.

След Възнесение Христово Матей прекарал времето заедно с другите апостоли. В един от дните се раздал шум и в горницата, в която те се намирали всички заедно, нахлул вятър. Това бил Светият Дух, който изпълнил апостолите и ги укрепил за предстоящото им служение. Те се отправили на проповед.

Преданието говори, чe Матей обходил с Благовестието Сирия, Мидия, Персия и Партия, завършил своите проповеднически трудове с мъченическа кончина в Етиопия. Удивителен човек, за който, за съжаление, ние така малко знаем… Какво му било на душата? Душата на събирача на налози и практически предател на своя народ, когото повикал при Себе Си Иисус? Няма ли да хвърли светлина този малък разказ, който запазил и привел в своето Евангелие само Матей?

Веднъж апостолите били в лодка, а Иисус се молел сам на планината. „Корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?” (Мат. 14 гл.)

Епизод, изглеждащ много важен за Матей, като нещо, което не трябва да се изгуби, а трябва да се запази и предаде на другите като завещание: Ако те призовава Христос, захвърли всичко и върви към Него. И никога от нищо не се бой!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев