Девойка се беше пристрастила към хеви метъл музиката и беше спряла да идва на църква. Един ден дойде, облечена предизвикателно и кисела. Аз подходих приятелски към нея, заговорих за музиката с положителен интерес. Не започнах с думи като: “Майка ти ми каза, че си промиваш мозъка с рок музика”, а “Майка ти каза, че си рок фен. Предполагам, че това не са все същите рок музиканти, които ходех да слушам по концерти! Коя е най-добрата група сега?”

Майката, като видя момичето да разговаря спокойно и открито с монахиня, се приближи и каза: “А, добре. Разговаряш със сестрата. Сестро, ще щ кажеш за изповедта, нали? Мене не ще да ме слуша.”

Момичето, разбира се, замръзна и топлият контакт беше загубен. В опит да го възстановя отвърнах доста рязко: “Остави сега изповедта, тъкмо с радост си припомнях младите години!”

Но момичето вече не гледаше на мен като на човек, с когото имаше нещо общо, а като на “представител на Църквата” в съюз с майка щ.

Бях подготвена да чакам с години, преди да повдигна темата за изповедта.

Напомнянето на майката не ми даде нова информация, а и във всеки случай не трябваше да става пред момичето.

След намесата на майката всяко споменаване на изповед стана невъзможно в обозримо бъдеще. Щях да бъда приета като посланик на майката. Момичето не се върна в манастира ни. Да даде Бог тя да се върне в Църквата някъде другаде. Молим се дори за грешки, които са, по човешки казано, непоправими. За Бога всичко е възможно.