Бог е любов :: Преходът Последната болест, смъртта и после Пьотър Калиновски

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.11.2014 03:08 - Преходът Последната болест, смъртта и после Пьотър Калиновски

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.11.2014 03:11

Предговор От автора Встъпление 1. В ДНЕШНО ВРЕМЕ МЕДИЦИНСКАТА НАУКА ПРЕРАЗГЛЕЖДА ТРАДИЦИОННОТО СИ РАЗБИРАНЕ ЗА СМЪРТТА. Новите данни говорят за това, че смъртта не е край за живота на личността, а неин преход в други условия на съществуване. Мнозинството от хората на XX век знаят за смъртта много малко. Неизвестността плаши и хората се стараят да не мислят за смъртта, приемайки на вяра материалистичните теории. Материалистичните теории за живота и смъртта са остарели и се сменят с нови разбирания. Вселената е нещо повече от материя. Кой вярва и кой не вярва. Проявление на живота на духа. След смъртта на тялото животът продължава. 2. СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ЗА СМЪРТТА - НОВ, НО БЪРЗО ПРОГРЕСИРАЩ ОТРАСЪЛ ОТ МЕДИЦИНАТА. Нови данни. Клинична и органична смърт. Опити за съживяване на мъртви в древността. Съвременни методи за реанимация. Доктор Реймонд Муди и неговите наблюдения. Недоверие към новите изследвания и причините за него. К. Икскул. Цитати от СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ. Няколко случаи, описани в духовната и светска литература. 3. НАЧАЛО НА ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ. Излизане от тялото. Два стадия на възприятие. Аутоскопични възприятия. Животът продължава. Наблюдение "от страни". Опити за контакт с материалния свят. Пространство и време. Тъмният тунел. Появата на светлината. Трансцендентни възприятия. Светлината. Показване на миналото (Първи съд). Срещи с безтелесни същества. Какво видяха там. Възвръщане в тялото. Аутоскопични възприятия Трансцендентни възприятия 4. ДОКТОР МИХАИЛ САБОМ И НЕГОВИТЕ ОПИТИ. Няколко свидетелства за продължаване на живота след смъртта на тялото. Съмнения. Необичайност на описаното. "Да, това се случи, но това не може да бъде". Често ли се случва това? Трудности при събирането на материал. Новите знания се споделят неохотно. Неговото влияние върху характера и начина на живот. 5. НОВИ ДАННИ НА НАУКАТА ЗА СМЪРТТА. Тяхната оценка. Какво става ясно и какво не. Всички ли ще имат живот след гроба? Възприятията след прага: време и пространство, реалност на възприятията, трудност при разбирането. Функция и материя. Емоционални и ментални изменения на личността. Личността няма два живота, а един. 6. ОПИТИ ЗА ДРУГИ ОБЯСНЕНИЯ. МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО. Разум и мозък. 7. ВЯРА И НЕВЕРИЕ. Нашата мисъл е по-консервативна и ленива, отколкото смятаме. Новото се приема с нежелание. Вътрешни и външни причини за неверието. Удобството на привичното. Неприемане на абстрактното. Самодоволството на безсмислието. Страх от отговорността. Живот с чужд ум. Какво е това "учен". Религия и наука. Борба с религията в тоталитарните и в демократичните страни. За познаването на истината разсъжденията са недостатъчни, нужен е опит. Християнството за неверието. 8. ХРИСТИЯНСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА. Архиепископ Антоний Женевски. Професор архиепископ Лука Войно-Ясенецки. Още две свидетелства. За смисъла на живота и смъртта. Два пътя. Възможностите на душата са ограничени. * * * ПРЕХОДЪТ * * * 9. КАКВО Е СМЪРТ. ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА СМЪРТТА. Отсъствие на научно определение за смъртта. Ние имаме един, а не два живота; животът на земята и след смъртта - непрекъснат процес. Веднага след преминаването. Християнството и науката за началото на живота след смъртта. Първият съд. 10. СВ. ПИСАНИЕ И ХРИСТИЯНСКИТЕ ФИЛОСОФИ ЗА ЖИВОТА В ЗАДГРОБНИЯ СВЯТ. Пълнотата на жизнения опит се достига в двата периода от живота на душата - на земята и след смъртта на тялото. 11. НИЕ НЕ ПОЗНАВАМЕ СМЪРТТА. ДВЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ СМЪРТТА. СТРАХ ОТ СМЪРТТА. Съвременната цивилизация се стреми да не забелязва смъртта. Терминалната болест. Успокоителните лекарства. Доктор Елизабет Кюблер-Рос и нейния метод за изучаване на терминалната болест. Може ли да се разговаря с болните за смъртта. Самотата на смъртно болния. Пътят за приемане на неизбежното, пет стадия. 12. СМИСЪЛЪТ НА ПРЕДСМЪРТНИТЕ СТРАДАНИЯ. ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА СТРАДАНИЯТА И ЗА ЖИВОТА НА ДУШАТА. Терминалната болест променя характера на човека. "Смъртта - последен стадий на израстването". 13. СТРАХ ОТ СМЪРТТА И СТРАХ ОТ БОГА. Страх от смъртта и неговата неизбежност. От какво се страхуваме? Смъртта на праведниците и на грешниците. 14. ДИАГНОЗА РАК И ДИАГНОЗА НЕИЗЛЕЧИМ РАК. Времето на кризиса. Депресия или преодоляване? Няколко свидетелства. Терминалната болест: страдания, съблазни. Помощ от Господа. Феноменът на "приемането". Начинът на живот на терминално болния. Молитвата на войника. Молитви. 15. СМЪРТТА НЕ Е МОМЕНТ, А ПРОЦЕС, ЗАЕМАЩ ИЗВЕСТНО, ПОНЯКОГА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ВРЕМЕ. Признаци за смъртта на тялото. Трудно е да се констатира рано смъртта. Изрязване на сърце за присаждане. Тибетската Книга на мъртвите. Умирането. Постепенност на прехода. Възприятия при умирането. Духовното зрение. Душата напуска земния живот по-рано, отколкото умира тялото. Винаги ли е нужно да се задържа прехода? Безболезненост на прехода. Първите възприятия на душата в задгробния свят. Изменения в емоционалната сфера. Разбирането не идва веднага. "Аз"-ът гледа себе си. Богословието за живота на душата. 16. ЗА СКОРОПОСТИЖНАТА СМЪРТ. Как се умира по-леко - скоропостижно или след болест. Причини за смъртта. Вътрешни причини за смъртта. Предчувствие или желание? Смисълът на смъртта. Защо и кога? Страх от смъртта и предчувствие за смъртта. 17. СМЪРТТА НА ДЕЦАТА. ДЕЦАТА ЗНАЯТ, ЧЕ УМИРАТ. Епизоди на излизане на душата от тялото. При прехода децата не са самотни. Има ли смисъл в смъртта на детето. Мъката на родителите. Изкореняване на мъката. 18. ГРИЖИ ЗА НЕИЗЛЕЧИМО БОЛНИЯ. Къде да умре - в болница или вкъщи? С какво може да му се помогне? За какво да се разговаря с безнадеждно болния? Молитви 19. РОДНИНИТЕ НА УМРЕЛИЯ. МЪКАТА ОТ ЗАГУБАТА. Опасността от силна мъка. Изживяването на мъката. След смъртта на близък, роднините трябва да се погрижат за много неща Молитви ЗАКЛЮЧЕНИЕ. ДУША И ТЯЛО Основни източници

Целият живот на човека, личен и обществен, е основан на вярата в бъзсмъртието на душата. Това е най-висша идея, без която нито човекът, нито народът биха могли да съществуват.
Ф. М. Достоевски

Аз съм съвършено спокоен при мисълта за смъртта, защото съм твърдо убеден, че нашият дух е същество, чиято природа остава неразрушима и което ще действа непрекъснато и вечно.
Й. В. Гьоте