Тя е светлина и зоркост на моите очи.
Вярата ми е усещане за Твоето всеприсъствие. Тя превива 
коленете ми до земята и издига ръцете ми към небето.
Вярата е докосване на душата ми до Теб. 
Тя кара сърцето ми да играе и гърлото ми да пее.
Когато лястовицата наближава, лястовичетата се
раздвижват в гнездото. Защото отдалеч усещат
майка си да иде.
Вярата е моето раздвижване, защото Ти идеш,
Майко моя.
Когато приятел ми пише писмо в далечния град,
мислейки за мен, аз напускам другите си мисли и
започвам да мисля за моя приятел.
Вярата е моята мисъл за Теб, която кара Теб,
Свръхчувствителния, да мислиш за мен.
Разлъчат ли лъва от лъвицата, замъгляват се очите
на лъва от мъка по лъвицата.
Вярата е моята мъка по Теб, когато Си далеч от мен,
Хубост моя!
Няма ли слънце, най-страшни бури шибат морето.
Вярата е уталожване на бурята в моята душа,
когато Твоята светлина я облива и умиротворява.
Очите ми казаха: не Го виждаме. А аз ги смирих
с думите: та вие сте създадени да виждате
не Него, а Неговото.
Ушите ми казаха: не Го чуваме. А аз ги вразумих с
думите: та вие сте създадени да чувате не Него,
а Неговото.
Нищо от сътвореното не може да види и чуе Него,
а само Неговото. Сътвореното вижда и чува 
сътвореното. Само роденото от Него може да го чуе.
Не може картината да види художника, но синът на 
художника може да види художника. Не може 
камбаната да чуе майстора на камбаната, но
щерката на майстора чува своя баща.
Окото не може да го види, защото така е сътворено - 
да не Го вижда. Ухото не може да Го чуе,
защото така е сътворено - да Го не чува. Но взорът
може да го види и слухът да Го чуе. 
Вярата ми Те вижда, Господи, както роденото вижда 
своя родител. Вярата ми Те вижда, Господи, 
както рожбата чува своя родител.
Бог в мен вижда и чува Бога в Теб. А Бог не се създава,
но се ражда.
Вярата е моето гмурване в дълбините на моята душа
и изплуването ми с Теб.
Вярата ми е едничкото сигурно мое знание.
Всичко друго е детинско събиране на шарен пясък от 
езерото.
Вярата ми е едничкото сигурно занимание на моя
живот. Истина, всичко друго е комедия на 
сетивата.
Като кажа: дай ми още вяра, аз мисля: дай ми още
Себе Си, Отче мой и Боже мой.