Бог е любов :: Душата след смъртта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.10.2014 10:42 - Душата след смъртта - 5

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:

Глава четвърта
Виждане на "небето"

В "Живота след живота" д-р Моуди отбелязва, че анкетираните от него хора, съдейки по всичко, не са преживявали нищо от рода на 4митологическото изображение на бъдещето" и даже проявяват недоверие към обикновения образ на рая и ада и към цялата "Представа за наградата и наказанието в задгробния живот".
В "Размисли за живота след живота" обаче той посочва, че последните анкети са открили многобройни преживявания от "други сфери на съществуване, които може да се нарекат "райски". Един човек попаднал в "селска местност с ручейчета, трева, дървета и планини"; една жена, която се оказала в също толкова "прекрасно място", разказва: "в далечината... се виждаше град. Там имаше здания - отделни здания. Те блестяха и светеха. Хората там бяха щастливи. В града имаше искряща вода, фонтани... мисля, че може да бъде наречен "град на светлината".
В действителност това преживяване, съдейки по редица нови книги, е твърде общо. Споменатите по-горе протестантски автори вярват, че то (поне в случаите, когато образите в него са типично библейски) е християнско и трябва да се прави разлика между него и повечето други "следсмъртни" преживявания, които, според убеждението им, са бесовска измама. "Невярващите, изглежда, имат лъжлив опит от този тип, който в Библията се приписва именно от сатаната; вярващите преживяват доктринално правилно събития, които може да бъдат взети направо от Писанието" (Левит и Уолдън. "Имали живот след смъртта?"). Действително ли това е така, или опитът на вярващите и невярващите е всъщност много по-сходен, отколкото си представят тези автори?
Опитът на Бети Малц, която публикува книга за 28-минутното си пребиваване "извън тялото" по време на клинична смърт, се счита от тези автори за истинно християнски. След смъртта си тя веднага се оказала "вървяща на горе по един прелестен зелен хълм... Вървях по трева с такъв ярко зелен цвят, какъвто никога преди това не бях виждала". Придружавала я друга, "висока мъжка фигура в мъжки дрехи. помислих си - не е ли това ангел?... вляво от мен растяха пъстри цветя. Имаше и дървета, и храсти... Излязохме пред великолепна сребриста постройка. Приличаше на дворец, но без кули. Докато се приближавахме към него, чувах гласове. Бяха мелодични, хармонични, сливаха се в хор, и аз чух думата "Иисус"... Ангелът зави наляво и докосна с длан голяма врата, която до сега не бях забелязала. Вратата, висока около 4 метра, беше направена изцяло от огромен бисерен къс". когато вратата се отворила, "видях вътре нещо, което изглеждаше като улица със златист цвят, покрита със стъкло или вода. Жълтия й цвят беше ослепителен. Не мога да го опиша. Никого не виждах, но усещах Нечие присъствие. Внезапно разбрах, че тази светлина беше Иисус." Като получила разрешение да мине през вратата , тя си спомнила за баща си, който се молел за нея, вратата се затворила и тя се върнала надолу по хълма, при което видяла слънцето, изгряващо над обсипаната със скъпоценни камъни стена. Скоро то се превърнало в изгрева над града Тере-Хот, където тя се върнала в тялото си в болницата и всички възприели това като "чудо" (Бети Малц, "Моето мимолетно впечатление от вечността", Тексас).
отличава ли се в действителност това преживяване качествено от повечето, разказани от д-р Моуди? Наистина ли това е християнско виждане на небето? (Мисис Малц по вероизповедание е протестантка; след всичко преживяно вярата й укрепнала). Православния читател, разбира се, не е толкова уверен в това, колкото цитираните по-горе протестантски автори. Освен това, щом не научаваме от това преживяване как отива душата на Небето след смъртта и през какво преминава, преди да стигне дотам, в такъв случай то не изглежда да е особено различно от тези "светски" следсмъртни преживявания, за които сега често пишат. Освен "християнската" окраска, придадена му от вярващата протестантка (ангелът, химнът, присъствието на Иисус), тук има елементи, общи със "светските случаи: усещането на покой и мир (което тя описва като рязко контрастиращо с многомесечната й тежка болест), "светещото същество" (което и други идентифицират с Иисус), приближаването до някакви други сфери, намиращи се зад определена "граница". Освен това е малко странно, че тя е видяла изгрева на отвъдното слънце над украсените със скъпоценни камъни стени, ако това действително е било Небето... как трябва да се разбира това?
В някои нови книги се описва цяла поредица от аналогични преживявания, краткото разглеждане на които ще ни даде възможност много по-добре да разберем същината на нещата.
Една от книгите бе съставена наскоро от "християнски" (повечето протестантски) случаи на умирания и "следсмъртни" преживявания (Джон Майерс, "Гласове на прага на вечността", 1973). В един от описаните в книгата случаи една жена "умряла", била освободена от тялото си и отишла на някакво място, обилно залято от светлина, струяща от "прозорци на небето". "Това, което видях там, направи всички земни радости да избледнеят. исках да се присъединя към радостната детска тълпа, която пееше и лудуваше в ябълковата градина... По дърветата имаше едновременно и благоуханни цветове, и зрели червени плодове. Докато бях там и се наслаждавах на красотата, постепенно започнах да усещам Присъствието, присъствието на радостта, хармонията и съчувствието. Сърцето ми се стремеше към всичко това, за да стане част от тази красота." когато след 15-минутно състояние на "мъртвец" тя се върнала в тялото си, този, различен от нашия свят, бил за нея през останалото време на деня и целия следващ ден много по-реален от този, в който се върнала. Това преживяване е предизвикало привидна "духовна" радост, сравнима с изпитаната от мисис Малц, и също е внесло в живота на този жена ново измерение, но видяният от нея образ на "небето" е съвсем различен.
Ярко "следсмъртно" преживяване е имал лекарят от Вирджиния Джордж Ричи. Кратко съобщение за това е публикувано през 1963г. в "Хайдпост Мегъзин", а по-обширен вариант - във вид на книга - "Завръщане от утре". В този случай, след продължително отделяне от тялото си, обявено за мъртво, младия Джордж Ричи се върнал в стаичката, където лежало тялото му, и едва тогава разбрал, че е "мъртъв". При това стаята се изпълнила с обилна светлина, която той усещал като присъствие толкова утешително, толкова радостно и всепоглъщащо, че исках завинаги и изцяло да се отдам на съзерцанието му". След като видял "обратния филм" на живота си, в отговор на въпроса "Как използва времето си на земята?" той видял три видения. Първите две, изглежда, се отнасяли до "съвсем друг свят, заемащ същото пространство, което и нашата земя, и притежаващ много земни черти - улици и селска местност, университети, библиотеки, лаборатории". "От другия свят имах само мимолетно впечатление. Този път, както ми се стори, бяхме вече не на земята, а невероятно далече и без всякаква връзка с нея. И тук, макар и отдалече видях град - но град (ако може изобщо да се помисли такова нещо), построен от светлина... където стените, къщите, улиците като че ли излъчваха светлина, а по тях се движеха също такива ослепително ярки същества, както и този някой, който стоеше до мен. Това беше само мигновено видение, защото в следващия момент стените на малката стая се затвориха над мен, ослепителната светлина угасна и аз потънах в странен сън." Дотогава той нищо не бил чел за живота след смъртта, а след този случай станал активист на протестантската църква ("Гласове на прага на вечността").
Този потресаващ случай е станал в 1943г. и както се оказва, подобни случаи са характерни не само за "възкресенията" от последните няколко години. Протестантският пастор Нормън Винсент Пил съобщава за редица подобни случаи и отбелязва следното: "Халюцинации, сънища, видения - не вярвам в това. Твърде много години съм разпитвал хората, които са били на прага на "нещо" и са поглеждали от другата му страна, и те единодушно говореха за красота, светлина и мир, така, че не мога да имам каквито и да било съмнения" (Нормън Винсент Пил). В "Гласове на прага на вечността" са дадени многобройни примери от антологиите на 19 век за виденията на смъртното легло и предсмъртните преживявания и макар ни един от тях да не е толкова подробен, както някои от съвременните случаи, те дават достатъчно доказателства за значителното разпространение в онези времена на отвъдни явления и сцени, виждани от умиращите. в тези случаи хората, които се смятали за християни и подготвени за смъртта, имали усещането за мир, радост, светлина,виждали ангели, рай, а невярващите (в по-религиозната от днес Америка на 19 век!) често виждали бесове и ад.
След като установихме факта на съществуването на тези видения, трябва да се запитаме - каква е природата им? Действително ли виждането на Небето е толкова разпространено сред тези, които умират като християни (както те разбират това), но все пак остават извън Христовата, Православна Църква?
В нашите разсъждения за природата и ценността на такива случаи ще започнем с повторение на подхода към въпроса за "срещата с другите". Ще разгледаме опита на смъртта на нехристияните, за да видим действително ли той се отличава забележимо от опита на тези, които се провъзгласяват за християни. Ако нехристияните също обикновено виждат Небето по време на "смъртта" или след нея, то ще трябва да разглеждаме това преживяване като нещо естествено, което може да стане с всекиго, а не като нещо специфично християнско. Книгата на Осис и Харалдсън предлага многобройни доказателства в това отношение.
Тези изследователи съобщават за 75 случая на "виждане на друг свят" от умиращи. Някои разказват за невероятно красиви ливади и градини, други виждат голяма врата, трети чуват отвъдна музика. Често тук се намесват твърде земни образи, както в случая с една американка, която заминала в прекрасната градина с такси, или с индийката, която влязла в своето "Небе", яздейки крава ("В смъртния час"), или пък с жителя на Ню Йорк, който излязъл на разкошна зелена поляна и душата му била изпълнена с "любов и щастие", а в далечината виждал зданията на Манхатън и парк с развлечения (Дейвид Уилър, "Пътешествия в отвъдното").
Важно е да се отбележи, че в изследванията на Осис и Харалдсън индусите виждат "Небето" толкова често, колкото и християните, но докато последните виждат "Иисус" и "ангели", то първите също така често виждат индуистки храмове и богове. Още по- важно е, че дълбочината на религиозността на пациентите, изглежда, не оказва никакво влияние върху способността им да виждат отвъдни явления: "дълбоко религиозните хора виждаха градини, врати на Небе не по-често, отколкото по-слабо или съвсем нерелигиозните". Действително един член на индийската комунистическа партия, атеист и материалист, бил по време на смъртта си пренесен на "едно прекрасно място на тази земя..." Той чул музика, а също и някакво пеене в далечината. Когато разбрал, че е жив, той се огорчил, че трябва да напусне толкова красиво място. Друг човек направил опит да се самоубие и умирайки казал: "Аз съм на небето. Около мен има много къщи, много улици с големи дървета, а по клоните им растат особено сладки плодове и пеят птички." Повечето от преживелите подобно нещо чувстват голяма радост, покой и готовност да приемат смъртта; рядко някой иска да се върне към живота.
И так, ясно е, че трябва да бъдем много внимателни при тълкуването на "виденията от Небето", които виждат умиращите и "умрелите". Както и по-горе, обсъждайки "срещите с други" в гл. 2, така и сега ние трябва ясно да различаваме истинските благодатни видения от другия свят и просто естествените преживявания, които може би излизат от нормалната рамка на човешкия опит, но в никакъв случай не са духовни и нищо не ни казват за истинската реалност нито на рая, нито на ада от истинското християнско учение.
Сега ни предстои най-важната част от нашето изследване на "следсмъртния" и предсмъртния опит: намирането на измеренията му и преценяването му чрез критериите на истинското християнско учение и опит от живота след смъртта, а също и определянето на значението му за нашето време. Още сега можем да дадем предварителна оценка на толкова разпространените видения от Небето - повечето, а може би и всички тези случаи нямат почти нищо общо с християнското виждане на Небето. Това не са духовни, а светски видения. Те са толкова бързи, така лесно се получават, толкова са еднакви, земни в своята образност, че не може да се прави никакво сериозно сравнение между тях и истинските християнски видения на Небето (някои от тях ще бъдат описани по-нататък). Даже най"-духовния" момент в някои от тях - усещането за "присъствие" на Христос - още веднъж говори за духовната незрялост на тези, които го изпитват, отколкото за нещо друго. Най-скорошните случаи предизвикват чувство, близко до "комфорта" и "мира" на съвременните спиритически и петдесятнически движения, а не дълбоко благоговение, страх Божий и покаяние, което е предизвиквало у християнските светии истинското усещане за Божието присъствие; пример за това е случаят с ап. Павел по пътя за Дамаск (Деян. 9:3-9).
Въпреки това не бива да се съмняваме, че тези случаи са нещо необикновено; много от тях не могат да бъдат сведени до халюцинации и вероятно стават в рамките на земния живот, както го разбират обикновено, но като че ли в някаква сфера между живота и смъртта.
Каква е тази сфера?
Сега ще се занимаем именно с този въпрос. За да му отговорим, най-напред да се обърнем към истинските християнски свидетелства, а после, както правят д-р Моуди и другите автори - към писанията на съвременните окултисти и на други хора, които твърдят, че са посетили светове, различни от нашия.
Последният източник на сведения, ако бъде разбран правилно, дава удивително потвърждение на християнската истина.
Като начало да се запитаме - какво е това царство, в което попада душата веднага след смъртта, според християнското учение?