Понеделник Гал. 2:11-16. Ев. Марк. 5:24-34. 
Вторник Гал. 2:21-3:7; Ев. Марк. 6:1-7. 
Сряда Гал. 3:15-22. Ев. Марк. 6:7-13. 
Четвъртък Гал. 3:23-4:5. Ев. Марк. 6:30-45. 
Петък Гал. 4:8-21. Ев. Марк. 6:45-53. 
Събота 1Кор. 4:17-5:5. Ев. Мат. 24:1-13.

Евангелие от Матей (22:2-14)

Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Из второто послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (1:21-2:4)

Братя, Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.