Учителката казала на учениците да донесат в училище няколко картофа в една торба и на всеки от тях да напишат името на човека, когото мразят и презират.  Когато децата изпълнили това, тя им дала друга задача: постоянно, в продължение на две седмици, да носят със себе си тази торба с картофи. Учениците така и направили. Между другото, от торбата започнала да се усеща неприятна миризма, защото картофите вече гниели. Колкото повече време минавало, толкова по-непоносима ставала миризмата. Когато изпълнили задачата, учителката ги попитала как са се чувствали, докато носели торбата. Децата започнали да се оплакват колко им е пречела. На някои торбата била тежка, но на всички пречела неприятната миризма, която се носела от нея. Тогава учителката им обяснила: „Както сте се чувствали вие, така се чувстват и вашите сърца към човека, когото мразите. В сърцата ви винаги ще има тежест, ще имате скърби и безпокойства, от сърцата ви ще излиза омраза и вражда, както от торбата излизаше смрад. Но ако не можете две седмици да носите торба с гнили картофи, тогава си представете хората, които цял живот носят в сърцата си омраза и злоба към други хора“.   Притчата е записана от архим. Гаврило (Вучкович).     Превод от сръбски: Татяна Филева   Източник: www.manastir-lepavina.org.