Учението на Свещеното Писание за блаженство на праведните и за страданията на грешните в ада може да се намери в брошурата "За края на света и бъдещия живот" (Мисионерски лист на нашата енория, No47). Какво представлява Небето? Къде се намира? В разговорната реч обозначават Небето "нагоре", а адът – "надолу". Хората, виждащи по време на клинична смърт състояние на ад, неизменно го описват като спускане. Въпреки че "горе" и "долу", разбира се, са условни понятия. Не би било правилно Небето и адът да се считат за различни състояния. Това са две различни места, които не се поддават на географско описание. Ангелите и душите на умрелите могат да бъдат само на едно определено място – Небе, Ад или земя. Ние не можем да обозначим мястото в духовния свят, тъй като той се намира извън "координатите" на нашата пространствено-времева система. Това е пространство от друг характер, което започва от тук и се простира в ново, неуловимо за нас измерение.

Много случаи от живота на светиите показват как това различно пространство "се врязва" в пространството на нашия свят. Така, жителите на остров Еловий видели душата на св. Герман Аляскинский да се възвисява в огнен стълб, а старецът Серафим Глинский видял възходящата душа на Серафим Саровски. Пророк Елисей видял грабването на пророк Илия в небето на огнена колесница. Както и да ни се иска да проникнем "там" с мисълта си, ние сме ограничени от факта, че онези места са извън нашето триизмерно пространство.

Повечето разкази на хора, преживели клинична смърт описват места и състояния, "близки" на нашия свят. Но се срещат и описания на места, напомнящи рая или ада, за които се говори в Свещеното Писание. Например, в съобщенията на д-р Ричи, Бети Малц, д-р Морис Ролингс и други фигурира и ада – "змии, гадини, непоносима смрад, бесове." В книгата си "Завръщане от утре" д-р Ричи разказва случилото му се през 1943 год., когато видял картината на ада. Там привързаността на грешниците към земните желания била неутолима. Той видял убийци, които сякаш били приковани към своите жертви. Убийците плачели и молели жертвите си да им простят, но те не ги чували. Тези сълзи и молби били безполезни.

Томас Уелч разказва как работейки в дъскорезница в Портланд щата Орегон, се подхлъзнал, паднал в реката и бил затиснат от огромни греди. На работниците им отнело часове за да го открият и извадят изпод трупите. Той не давал признаци на живот и те решили, че е умрял. В състояние на временна смърт Томас се оказал на брега на необятен огнен океан. При изгледа на носещи се вълни от горяща сяра той се вцепенил от ужас. Това била огнената геена, която не подлежи на човешко описание. Там, на брега на огнената геена, той разпознал няколко познати лица, умрели преди него. Те всички били вцепенени от ужас пред огромните вълни. Томас разбирал, че няма никаква възможност да се махне от тук. Започнал да съжалява, че по рано малко се е грижил за своето спасение. Да знаеше какво го чака, щеше да живее по съвсем друг начин. Точно тогава забелязал, че от далечината идва някой. Лицето на непознатия излъчвало доброта и велика сила. Томас веднага разбрал, че е Господ и че само Той може да спаси душата му, обречена на гибел. В него се появила надежда, че ще го забележи. Но Господ минал покрай него, гледайки някъде в далечината. "Ето, Той ще се скрие и всичко ще свърши" – помислил си Томас. Изведнъж Господ обърнал лицето си и го погледнал. И това е всичко – само един поглед! Само за миг Томас се оказал в своето тяло и оживял. Още не успял да отвори очи, когато ясно чул молитвите на стоящите около него работници. Години след този случай Томас си спомня с най-малки подробности какво е видял "там". Този случка не е било възможно да бъде забравена. (Тя е описана в книжката "Оrеgоns Аmаzing Мirаclе," Christ fоr thе Nаtiоns, Inc., 1976.)

Пастор Кенет Хегин (3*) си спомня, как през април 1933 г., когато живеел в Макини щата Тексас, сърцето му престанало да бие, а душата му излязла от тялото. "След това аз започнах да се спускам все по-ниско и по-ниско и колкото по-ниско се спусках, толкова по-тъмно и по-горещо ставаше. След това, още по-надолу аз започнах да забелязвам стените на пещери и мъждукането на някакви зловещи огньове – очевидно адски. Най-накрая изригна огромен пламък и ме повлече. От тогава минаха много години, а аз продължавам да виждам пред себе си този адски пламък. Като стигнах до дъното на пропастта, почувствувах присъствието на някакъв дух, който започна да ме води. Тогава над адската тъмнина прозвуча властен Глас. Аз не разбрах какво каза той но почувствувах, че това е гласът на Бога. От силата на този Глас се разтрепери цялото царство на преизподнята, също като есенни листа подухвани от вятъра. В този миг влачещият ме дух ме пусна и като вихър се понесох обратно нагоре. Постепенно земната светлина отново засия. Отново бях в стаята си и скочих в тялото си така, както човек скача в панталоните си. Видях баба си, която ми говореше: "Синко, аз си мислех, че ти си умрял." След известно време Кенет станал пастир в една от протестантските църкви и посветил живота си на Бога. Този случай е описан в брошурата "Моето свидетелство" (4, стр.91).

Доктор Ролингс (1*) посветил цяла глава в книгата си с разкази на хора, които са били в ада. Някои видели там огромно поле на което грешниците без почивка се осакатявали в бойни схватки, убивали и насилвали един другиго. Атмосферата била изпълнена с непоносими вопли, ругатни и проклятия. Други описват места на безполезен труд, където жестоки демони обременяват душите грешниците като ги карат да пренасят тежести от едно място на друго (1*. глава7).

Непоносимостта на адските мъки илюстрират и следните два разказа от православните книги. След дълги мъки един изнемощял човек се примолил на Господа да прекрати страданията му. Явил му се Ангел и му казал: "Греховете ти трябва да се очистят. Господ ти предлага вместо да страдаш една година на земята, за да се изчистиш, да прекараш три часа на мъки в ада. Избирай." Страдащият поразмислил и избрал три часа в ада. След това Ангелът отнесъл душата му в преизподнята. Навсякъде царял мрак, изпълнен с духове на злобата, вопли на грешниците и страдания. Душата на страдалеца изпаднала в невъобразим страх и ужас, но на виковете му откликвало само адското ехо и клокоченето на геенските пламъци. Никой не обръщал внимание на стенанията и плача му, тъй като всички грешници били ангажирани със собствените си мъчения. Страдащият си помислил, че са изминали цели векове и че Ангелът го е забравил, но той се явил и го попитал: "Как си, братко?" – "Ти ме излъга! – възкликнал страдалецът – Не три часа, а много години съм тук в непоносими мъчения!". "Какви години?! – избързал Ангелът – ти си тук само от един час и ще трябва да се мъчиш още два часа." Тогава страдалецът започнал да умолява ангела да го върне на земята и там да страда толкова, колкото е угодно, само и само да се махне от това ужасно място. "Добре, - казал Ангелът, - Бог ще прояви към тебе своята велика милост." Оказал се отново на своята постелка и от тогава насетне с кротост изтърпявал страданията си, спомняйки си адските ужаси, които с нищо не можели да се сравнят (Из писмата на Светогореца, стр.183, писмо 15, 1883г.).

Ето един разказ за двама приятели, единия от които се оттеглил в манастир и живеел свят живот, а другия останал в света и живеел греховен живот. Когато останалия в света внезапно умрял, приятелят му монах започнал да се моли Бог да му разкрие участта на неговия другар. Един ден в лек сън му се явил неговият приятел и започнал да му разказва за ужасните мъчения и незаспиващия червей, който го разяжда. Той повдигнал дрехата над коляното си и се разкрила страшната картина на разяждащия го червей. От раната се разнесла ужасна смрад и монахът се събудил. Той изскочил от килията си, оставяйки вратата отворена. Вонята се разнесла из целия манастир, а монахът, който видял затворника в ада, цял живот не могъл да се освободи от прилепналата към него смрад (Из книгата "Вечни задгробни тайни", издание на манастира Св. Пантелеймон, Атон).

Обратно на тези картини на ужаса, описанието на Небето винаги е светло и радостно. Например, световно известният учен Тома Н. се удавил в басейн когато бил на пет години. За щастие, той бил забелязан, от един от роднините му и го закарали в болница. Когато дошли и другите роднини лекарят им казал, че Тома вече е умрял. Но неочаквано за всички той оживял.

"Когато бях под водата, - разказал той, аз почувствувах, че летя през дълъг тунел. В края му видях Светлина - много ярка и осезаема. Там видях Бог на трон и долу около престола хора или вероятно ангели. Когато се приближих до Него, Той ми каза, че времето ми още не е дошло. Искаше ми се да остана, но изведнъж се оказах в тялото си."

Тома потвърждава, че това видение му помогнало да намери правилния път в живота. Той поискал да стане учен, за да може по-дълбоко да достигне до същността на сътворения от Бога свят. Несъмнено, той постигнал големи успехи в тази насока (7, стр.167).

Бети Малц в книгата си "Аз видях вечността" публикувана 1977 г. описва как веднага след смъртта си, се оказала на чудесен зелен хълм. Тя се изумила, че с три операционни рани, стои изправена и ходи свободно без болка. Над нея – ярко синьо небе, без слънце, но навсякъде светлина. Под босите й крака – трева с непознат ярък цвят, а всяка тревичка като жива. Хълмът бил стръмен, но краката й се движели леко, без усилия. Навсякъде имало ярко оцветени храсти, цветя и дървета. От ляво на нея – мъжка фигура в мантия. Бети си помислила: "Не е ли това Ангел?". Те вървели без да говорят, но тя разбрала, че той не е чужд и че я познава. Тя се чувствала млада, здрава и щастлива. "Аз чувствувах, че имам всичко, което някога съм могла да поискам; ходех там, където винаги съм мечтала да бъда." Тогава пред погледа й преминал целият й живот. Тя видяла своя егоизъм и се засрамила, но чувствала около себе си грижа и любов. Тя и спътникът й се приближили към чудесен сребърен дворец, "но нямало кули". Музика, пеене, тя чувала думата "Иисус", стена от скъпоценни камъни, врата от бисери. Когато вратата за миг се открехнала, тя видяла улица обляна в златна светлина. Тя не видяла никого в тази светлина, но разбрала, че това е Иисус. Поискала да влезе в двореца, но си спомнила за баща си и се върнала в тялото. Преживяното от нея я приближило още повече до Бога. Сега тя обича хората.

Свети Салвий Албийски, галски йерарх от 6-ти век, се върнал отново към живот, след като бил мъртъв по-голямата част от деня и разказал на приятеля си Григорий Турский следното: "Когато килията ми се потресе преди 4 дни и ти ме видя мъртъв, аз бях издигнат от двама ангели и отнесен на най-голямата височина в Небето и под петите ми се виждаха не само тази жалка земя, но и слънцето, луната и звездите. След това ме поведоха през едни врати, сияещи по-силно от слънце и ме въведоха в здание, в което подовете блестяха от злато и сребро. Тази светлина не е възможно да се опише. Мястото беше изпълнено с хора и се простираше във всички посоки, а краят му не се виждаше. Ангелите ми проправиха път през тълпата и влязоха в онова място, към което беше насочен погледът ни, когато се приближавахме. Над това място се рееше светъл облак, по-светъл от слънцето и от него аз чух глас, подобен на много води. След това ме поздравиха някакви същества, едни от тях бяха облечени в свещенически одежди, а други в обикновени дрехи. Тези, които ме съпровождаха ми обясниха, че това са мъченици и други светии. Докато стоях там ме обгърна толкова приятно благоухание, че нямах никаква потребност от храна и вода. После глас от облака каза: "Нека този човек се върне на земята, тъй като той е нужен на Църквата. А аз паднах долу на земята и заплаках. "Жалко, жалко, Господи – казах аз – Защо ми показа всичко това, след като ми го отнемаш?" Но гласът отговори: "Иди с мир. Аз ще се грижа за тебе, докато не те върна обратно на това място." Тогава, плачейки аз се върнах обратно през вратите, откъдето дойдох."

Друго забележително видение за Небето е описано от Андрей, страдащ за Христа селянин живял в Константинопол в 9 век. Веднъж по време на сурова зима св. Андрей лежал на улицата и умирал от студ. Изведнъж той усетил в себе си необикновена топлина и видял прекрасен юноша със светещо като слънце лице. Този юноша го повел към Рая, на третото небе. Ето какво разказва св.Андрей, след като се върнал на земята: "Според Божествената воля аз пребивавах в продължение на две седмици в сладостно видение … Видях себе си в рая и тук се изумявах на неизразимата прелест – многобройни градини с високи дървета поклащащи короните си радваха окото ми, а от клоните им се носеше приятно благоухание … Тези дървета не приличаха на нито едно дърво на земята. Безбройните птици в тези градини бяха със златни, белоснежни и разноцветни крила. Те бяха накацали по клоните на райските дървета и пееха така прекрасно, че сладкото звучене на песента ме унесе … След това ми се стори, че съм на върха на небесна твърдина и пред мене стои един юноша с лице светещо като слънце, облечен в багреница … Когато го последвах, видях висок и красив кръст, подобен на дъга, а около него – огненоподобни певци, които възпяваха и славословеха Господа, разпънат за нас на кръста. Вървящият пред мене юноша, приближавайки се към кръста го целуна и ми даде знак и аз да направя същото … Целувайки кръста аз се изпълних с неизказана радост и почувствувах още по-силно от предишното благоухание. Вървейки по-нататък аз погледнах надолу и видях под себе си нещо като морска бездна. Юношата се обърна към мен и ми каза: "Не се бой, трябва да се вдигнем още по-нависоко" и ми подаде ръка. Когато се хванах за ръката му, ние вече се намирахме над втората твърдина. Там аз видях чудни мъже, излъчващи неизразима по човешки радост …

И ето, вдигнахме се над третото небе, където виждах и чувах множество небесни сили, възпяващи и славославящи Бога. Приближихме се към някаква блестяща като мълния завеса, пред която стояха юноши, приличащи на пламъци … И водещият ме юноша ми каза: "Когато се разтвори завесата, ти ще видиш Владиката Христос. Тогава се поклони пред Престола на Неговата Слава …" И тогава някаква пламенна ръка отвърза завесата и аз, подобно на пророк Исая, видях самия Господ, седящ на престол – висок и превъзнесен, а около Него летяха серафими. Той беше облечен в червена дреха, лицето Му сияеше, а Той ме гледаше с любов. Като видях това, аз паднах пред Него и се прекланях пред Светлия Престол на Неговата Слава. Не съм в състояние да изразя с думи каква радост ме обзе при съзерцаването на лицето Му.

И сега, когато си спомням това видение, аз се преизпълвам с неизразима радост. В трепет лежах пред своя Владика. След всичко това цялото небесно войнство запя предивна и неизречима песен, а после, без да разбера, аз отново се оказах в рая". (Интересно е да се добави, че когато св.Андрей попитал къде е дева Мария, Ангелът му обяснил: "Ти си мислил, че ще видиш тука Царицата? Няма я тука. Тя слезе в бедстващия свят – да помага на хората и да утешава скърбящите. Бих ти показал нейното свято място, но сега няма време, тъй като ти трябва да се връщаш.")

И така, според житията на светиите и разказите в православните книги, душата попада на небето след като е напуснала този свят и е преминала пространството между него и небето. Често този преход се съпровожда от коварните замисли на бесовете. При това, Ангелите винаги водят душата към Небето. Тя никога не попада там самостоятелно. За това е писал и св. Йоан Златоуст: "Тогава Ангелите отведоха Лазар … тъй като душата не отива от само себе си – за нея това е невъзможно. Ако се придвижваме от град в град се нуждаем от ръководител, още повече душата, излязла от тялото и представена за друг живот." Очевидно, съвременните разкази за Светлината и местата с дивна красота предават действително посещение, не само "видения" и "предвкусвания" от разстояние.

Истинското посещение на Небето винаги се съпровожда с явни знамения на божествената благодат: дивно благоухание, чудно укрепване на силите на човека. Например, благоуханието така напоило св.Савелий, че цели три дни не ял и не пил и едва когато разказал за това, благоуханието изчезнало. Дълбокият опит от посещението на Небето се съпровожда от чувство на благоговение пред Божието величие и съзнанието за собственото недостойнство. При това, личният опит от Небето не може да се опише точно, тъй като "каквото око не е видяло, ухо не е чуло и каквото не е идвало на човешки ум, това е приготвил Бог за онези, които Го любят" и също: "Сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице" (1Кор. 2:9,13:12).

Безсмъртието на душата, съществуването на духовен свят и задгробен живот – това е религиозна тема. Християнството винаги е знаело и е учило, че човек е нещо повече от съчетание на химически елементи, че освен тяло, той има и душа, която в мига на смъртта не умира, а продължава да живее и да се развива в нови условия.

За две хиляди години християнството е събрало богата литература за задгробния живот.

В някои случаи Господ разрешава на душите на умрелите да се явяват на техни роднини и познати, за да ги предупредят какво ги очаква в другия свят и да ги подбуди да живеят праведно. Благодарение на това в религиозните книги има достатъчно много разкази относно това, какво са видели душите в онзи свят, за ангели, за козните на демоните, за радостите на праведниците в рая и за мъченията на грешниците в ада.

За последното четвърт столетие са документирани много разкази на хора, преживели клинична смърт. Голям процент от разказите включва описание на това, което хората са видели в близост до мястото на своята кончина. В повечето случаи душите на тези хора все още не са успели да отидат нито в рая, нито в ада, въпреки че понякога са съзерцавали тези състояния.

Както и по древните разкази в религиозната литература, така и съвременните изследвания на лекари-реаниматори потвърждават учението на Свещеното Писание за това, че след смъртта на тялото някаква част от човека (наречете я както искате – "личност", "съзнание", "аз", "душа") продължава да съществува, макар и в съвършено нови условия. Това съществуване не е пасивно, тъй като личността продължава да мисли, чувства, желае и т.н. – както е правила през земния си живот. Разбирането на тази изначална истина е изключително важно, за да може човек да изгради правилно своя живот.

Въпреки това, не всички заключения на лекарите реаниматори следва да се приемат за чиста монета. Понякога те изказват мнения, основании на непълни, а понякога и неправилни сведения. Християнинът трябва на всяка цена да проверява всичко отнасящо се до духовния свят и да го сверява със Св. Писание, за да не се оплете в мрежата на философските умувания и личните мнения на авторите на книги по тази тема.

Главната ценност на съвременните търсения по въпроса за живота след смъртта се състои в това, че те са независими и по научен път потвърждават истината за битието на душата и задгробния живот. Освен това, те могат да помогнат и на вярващия човек по-добре да разбере и да се подготви за това, което ще види непосредствено след своята смърт.

В замяна на християнското учение за спасението на човека в Христа, все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за прераждането. Съгласно древно индуската версия на това учение след смъртта душата временно преминава в астрален план, от където тя се преселва в друго тяло, напр. в растение, насекомо, животно или тяло на друг човек. (Очевидно в този списък следва да се добавят микробите и вирусите, за които древните индуси не са знаели.) При това, тялото в което трябва да се въплъти душата се определя от количеството "карма" или делата – добри или зли, които тя е натрупала в преходния си живот. Ако човек е правил добро, то душата му преминава в по-развито и благородно същество. Ако е живял зле, душата му се наказва да премине в по ниско същество. Процесът на превъплъщение се повтаря до тогава, докато душата напълно се освободи от кармата чрез загубата на всякакъв интерес към живот. Тогава тя се слива с абсолюта (Брахма) или съгласно будизма се разтваря в Нирвана.

Според това учение, както е имало време когато човек не е съществувал, така ще настъпи време, когато него няма да го има повече. Човешкото съществуване е започвало от нисшите същества – растения или риби и ще се развива в свръхчовек. Ето защо, съвременният човек е преходен. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го влекат към непонятна за самия него цел и ще го приведат в състояние, в което няма да има почти нищо човешко.

При все че има няколко версии на учението за прераждането, на запад е популярна "очовечената" версия. Според нея душата на човека преминава само в тяло на човек – по-благородно или по-малко благородно, но не в нисши жизнени форми. Това учение във всичките му разновидности е в разрез със Св. Писание относно природата и предназначението на човека. Това лъжеучение не се основава на обективни данни в своя полза и е построено върху фантазии. Въпреки това, то привлича към себе си привърженици, тъй като обещава нещо като "безсмъртие" на душата (в примитивен езически вид), а от друга страна, отричайки върховния Съдия над хората и наказанието в ада, освобождава грешника от отговорност и страх от своите неблаговидни постъпки. Логичният извод от това учение е, че дори и да греши много в този живот, то в прераждането си човек ще може да се поправи. След неограничен цикъл от превъплъщения всеки ще стигне в края на краищата до този край, както и останалите – сливане с абсолюта. Разликата е само в количеството на циклите. Освен това, учението за прераждането дава възможност да се обяснят и оправдаят всякакви човешки страсти и дори престъпления. Например, ако хомосексуалист чувства влечение към друг мъж, то е заради факта, че е бил жена в един от "предишните си животи". Ако една жена изневерява на мъжа си, то вероятно любовникът й е бил неин съпруг в някой друг живот и пр.

Освен че това учение е абсолютна измислица, въпреки някои на пръв поглед привлекателни страни, то е изпълнено с ужасен мрак. Първо, какво всъщност се превъпъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е душата, която отъждествяваме с нашето "аз". Та нали нашето "аз" се опознава, набира опит, развива талантите си. А тук става така, че целият духовен багаж, който е придобит чрез голям опит и труд се заличава по време на смъртта и човек трябва да се учи от нула в новото си тяло. В момента на превъплъщението неговото съзнание е бял лист хартия. Ако човек страда поради лошата си карма от предишния си живот, той никога няма да може да разбере за какво именно е наказан. Нали нищо не помни. Става така, че той бива наказан за дела извършени в състояние на невменяемост, което е несправедливо и недопустимо в една законодателна система. Освен това, ако всички хора по-рано или по-късно достигнат до една и съща цел, защо е нужно човек да се труди или старае да върши добро? И каква награда се разкрива в нирвана, където няма нито мисъл, нито чувство, нито воля? Теософското учение за прераждането и християнското учение за човека най-остро се сблъскват в разбирането си за личността. Учението за прераждането опразва личността от съдържание. Според него в космическата еволюция има преходно образуване и това не се явява трайно ядро на човешкото същество. В превъплъщенията личността на човека не се запазва. За теософията трайното и запазващото се не е в личността, а в индивидуалността, разбирана очевидно като съвкупност от някакви функции и признаци. Индивидуалността е естествено-биологична категория, образувана в еволюционен процес. От тук следва, че съдбата на човека се определя от космически сили.

Това учение не разрешава проблема с безсмъртието, тъй като не се запазва спомена за предшестващите животи, необходим за личностната цялост. Превъплътеният се оказва друг човек, а може би и не човек, а нещо друго. Теософското светосъзерцание е враждебно на личността и затова враждебно и на човека. Теософският бог е безличен, както е безличен и човека. И божество, и човек, и природа – това са разновидности на абсолюта.

Християнското учение утвърждава точно обратното. Личността е тази, която унаследява вечността. Личността е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическа еволюция и не подлежи на разлагане или разтваряне в нещо друго. Огромното предимство на християнството пред теософията е именно в това. Според християнското учение човек може постоянно да се усъвършенствува, да влезе в общение с Бога и в някаква степен да се уподоби на Него, но при това той запазва и своята човешка природа. Той не произлиза от нисши форми на космически живот, а е сътворен от един личностен Бог и в това е подобен Нему. Поради това, човек е предназначен за вечен и съзнателен живот.

Учението за прераждането се сблъсква и с християнското учение за изкуплението. Това се вижда ясно от евангелския пример за благоразумния разбойник, който в мига на обръщането си към Христа наследява Небесното Царство (отминавайки индуската карма). Изкуплението извършено от Христа освобождава човека от властта на космическите процеси и от властта на съдбата. То, чрез силата на благодатта дава това, което не може да предложи теософското учение с безкрайните циклични скитания по космическите коридори.

Съвременните разкази за живота след смъртта са ценни с това, че те коренно опровергават окултното учение за прераждането. Действително, във всички случаи регистрирани от лекарите-реаниматори, душата след смъртта продължава да осъзнава себе си в едно с това, което е била в тялото преди смъртта. Ако е искала да се върне в предишния си живот, то това се е случило за да довърши някаква мисия. Срещайки се с душите на умрели роднини, временно умрялата душа ги разпознава като живи личности, а те на свой ред също я разпознават. При всички случаи, душите на умрелите са запазили своето обособено "аз".

Отричайки запазването на личността, учението за прераждането отрича безсмъртието въобще и прави от човека играчка на слепи космически процеси. То е толкова лъжовно, колкото и песимистично.

Но Христос възкръсна! Чрез Неговата сила и ние ще възкръснем с нашите обновени тела за вечен и съзнателен живот! Нему да бъде вечна слава! Амин.

Книги на български език

1.  Д-р Морис Ролингс, "Отвъд вратата на смъртта" – 1992 (Maurise Rawlings, Beyond Death`s Door, TN 1978) 
2.  Пьотър Калиновски, "Преходът, последната болест, смъртта и после"
3.  Кенет Хегин, "До ада и обратно" 
4.  Архимандрит Серафим (Алексиев), "Беседи за живота след живота" 2 тома

Книги на английски език

1. Rаymоnd А. Мооdy, МD, Lifе аftеr Lifе, Bаntаm Bооks, NY 1978. 
2. Rаymоnd А. Мооdy, МD, Rеflеctiоns оn Lifе аftеr Lifе, Bаntаm Bооks, NY 1978.
3. Rаymоnd А. Мооdy, МD, Тhе Light Bеyоnd, Bаntаm Bооks, NY 1990. 
4. Меlvin Моrsе, МD, Clоsеr tо thе Light, Ivy Bооks, NY 1990 (аbоut childrеn whо еxpеriеncеd nеаr-dеаth). 
5. Мichаеl Sаbоm, МD, Rеcоllеctiоns оf Dеаth, Hаrpеr & Rоw Publishеrs, NY 1982. (А sеriоus аnd mеthоdicаl invеstigаtiоn). 
6. Кеnnеth Ring, PhD Lifе аt Dеаth, QUILL, Nеw Yоrk, 1982. 
7. Меlvin Моrsе, МD, Clоsеr tо thе Light Ivy Bооks, publishеd by Bаllаntinе Bооks, 1990 ,"To Hell and Back,"1993. 
8. Hiеrоmоnk Sеrаphim Rоsе, Тhе Sоul Аftеr Dеаth, Sаint Hеrmаn оf Аlаskа Brоthеrhооd, Plаtinа, CА., 1980. 
9. J. Аnkеnbеrg аnd J. Wеldоn, Тhе Fаcts оn Lifе Аftеr Dеаth, Hаrvеst Hоusе Publishеrs, Еugеnе, Оrеgоn, 1992. 
10. Rоbеrt Каstеnbаum, Is Тhеrе Lifе аftеr Dеаth?, Nеw Yоrk, Prеnticе Hаll, 1984.

Книги на руски език

1. Протопресвитер Михаил Помазанский, Православное Догматическое Богословие. Типография Иова Почаевского, Джорданвиль, Нью-Йорк. 
2. Архимандрит Пантелеимон, Вечные загробные тайны. Типогр. Иова Почаевского, Джорданвиль, Нью-Йорк, 1968.
3. Доктор П. Калиновский, Переход, Австралия, 1985. 
4. К. Икскуль, Невероятное для многих, но истинное происшествие. Типография преп. Иова Почаеского, Джорданвиль, Нью-Йорк, 1959. 
5. Монах Митрофан, Как живут наши умершие. Сан Франциско, 1991.

Преводът е направен по Жизнь после смерти, Eпископ Александр (Милеант)