http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/ezek.htm

 

 

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48

 

Виж също: Житие на св. пророк Йезекиил

 

 

ГЛАВА 1.

1. В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения. 2. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким), 3. биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня. 4. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, - 5. а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек, 6. и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила; 7. а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки). 8. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни; 9. и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си. 10. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири. 11. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им. 12. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха. 13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня. 14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица. 15. И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица. 16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело. 17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха. 18. А на"платите им - високи и страшни бяха те; на"платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи. 19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата. 20. то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата. 21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата. 22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им. 23. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им. 24. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си. 25. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си. 26. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му. 27. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него. 28. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.

Виж също Откр. гл. 4

 

 

ГЛАВА 2.

1. Такова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: "сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе". 2. И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше. 3. И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен. 4. И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог! 5. Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят, че е имало пророк между тях. 6. А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом; 7. и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са упорити. 8. А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам". 9. И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък. 10. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".

 

 

ГЛАВА 3.

1. И каза ми: "сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев". 2. Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък; 3. и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед. 4. И Той ми каза: "сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи; 5. защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев, 6. не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали; 7. а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце. 8. Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб. 9. Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен". 10. И каза ми: "сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си; 11. стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не". 12. И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: "благословена славата на Господа от мястото си!" 13. и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм. 14. И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене. 15. И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда. 16. А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне: 17. "сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене. 18. Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!" а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. 19. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си. 20. И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. 21. Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си". 22. И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе. 23. И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком. 24. И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си. 25. И ти, сине човешки, - ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях. 26. И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен. 27. И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: "тъй казва Господ Бог!" Който иска да слуша, - нека слуша; а който не иска да слуша, - да не слуша: защото те са дом размирен.

 

 

 

 

 

ГЛАВА 4.

1. И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Иерусалим; 2. нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини, 3. вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се с лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев. 4. Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им. 5. И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев. 6. И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих. 7. И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Иерусалим, и пророкувай против него. 8. Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада. 9. Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш. 10. И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на ден; от време на време яж това. 11. И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий. 12. И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор. 13. И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня. 14. Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми. 15. И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си. 16. И каза ми: сине човешки! ето, Аз ще сломя в Иерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга; 17. защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.

 

 

ГЛАВА 5.

1. А ти, сине човешки, вземи си остър нож, вземи си бръснарски брич, прекарай го по главата си и брадата си и вземи къпони, та раздели космите на части. 2. Трета част изгори на огън всред града, когато се навършат дните на обсадата; трета част вземи и насечи с нож в околностите му; и трета част развей по вятъра; Аз пък ще изтегля меч подир тях. 3. И вземи от това малка част, и завържи ги в полите си. 4. Но и от това още вземи и хвърли в огън, и го изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия дом Израилев. 5. Тъй казва Господ Бог: това е Иерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му - земи. 6. А той се отнесе против Моите наредби по-нечестиво от езичниците, и против Моите повели - по-лошо от земите около него; защото те отхвърлиха наредбите Ми и не постъпват по Моите повели. 7. Затова тъй казва Господ Бог: задето вие умножихте беззаконията си повече от езичниците, които са около вас, по Моите устави не ходите и Моите наредби не изпълнявате, и дори не ходите и по наредбите на езичниците, които са около вас, - 8. затова тъй казва Господ Бог: ето, и Аз съм против тебе, Аз Сам, и ще извърша сред тебе съд пред очите на езичниците. 9. И заради всички твои гнусотии ще извърша върху тебе, каквото Аз никога не съм вършил и каквото занапред няма да върша. 10. Затова бащи ще ядат синове сред тебе, и синове ще ядат бащите си; и ще извърша над тебе съд и целия твой остатък ще развея по всички ветрове. 11. Затова жив съм Аз, казва Господ Бог: задето ти оскверни Моето светилище с всичките си гнусотии и с всичките си мръсотии, Аз ще те умаля, и Моето око не ще те пожали, и Аз не ще се смиля над тебе. 12. Трета част у тебе от мор ще умре и от глад ще загине сред тебе; трета част ще падне от меч в твоите околности; а трета част ще развея по всички ветрове, и ще изтегля меч подир тях. 13. И ще се изпълни Моят гняв, и ще утоля Моята ярост над тях, и ще бъда удовлетворен; и кога се излее върху тях Моята ярост, ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в ревността Си. 14. И ще те направя на пустиня и за поругание сред народите, които са около тебе, пред очите на всеки минувач. 15. И ще бъдеш за присмех и поругание, за показ и ужас у околните на тебе народи, кога извърша над тебе съд в гняв и ярост, и чрез яростни порази, - Аз, Господ, изрекох това, - 16. и кога пратя върху им лютите стрели на глада, които ще изтребват, кога ги пратя за ваша гибел и усиля у вас глада, и унищожа хлебна подпора у вас, 17. и пратя върху вас глад и люти зверове, които ще те лишат от деца; и мор, и кръв ще мине през тебе, и ще напратя меч върху тебе; Аз, Господ, изрекох това.

 

 

 

 

 

 

ГЛАВА 6.

1. И биде към мене слово Господне: 2. сине човешки! обърни лицето си към планините Израилеви и пророкувай против тях, 3. и кажи: планини Израилеви! чуйте словото на Господа Бога. Тъй казва Господ Бог на планини и хълмове, на долини и долища: ето, Аз ще напратя меч върху вас и ще съборя вашите оброчища; 4. и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени, и вашите убити ще хвърля пред вашите идоли; 5. и ще туря труповете на синовете Израилеви пред техните идоли и ще разпилея костите ви около вашите жертвеници. 6. Навред, дето живеете, градовете ще бъдат опустошени, и оброчищата съборени, за да бъдат опустошени и съборени вашите жертвеници, за да бъдат разбити и унищожени вашите идоли, и строшени вашите слънчеви стълбове, и да се заличат вашите произведения. 7. И всред вас ще паднат убити, и ще узнаете, че Аз съм Господ. 8. Но Аз ще запазя остатък, тъй че всред народите ще останат от вас оцелели от меч, кога бъдете разпилени по земите. 9. И вашите оцелели ще си спомнят за Мене сред народите, дето ще бъдат отведени в плен, кога Аз сломя блудното им сърце, което се отметна от Мене, и очите им, които са блудствували след идолите; и те ще почувствуват отвращение към себе си за онова зло, що са вършили във всичките си гнусотии; 10. и ще узнаят, че Аз съм Господ; не напразно говорих Аз, че ще напратя върху тях такова бедствие. 11. Тъй казва Господ Бог: плесни с ръцете си, тропни с ногата си и кажи: горко за всичките гнусни злодеяния на дома Израилев! ще паднат те от меч, глад и мор. 12. Който е далеч, ще умре от мор; а който е близо, ще падне от меч; а който е останал и оцелял, от глад ще умре; тъй ще завърша Моя гняв върху тях. 13. И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли. 14. И ще простра върху тях ръката Си и ще направя земята пустиня и степ повече от пустиня Дивлат, навред дето живеят, и ще узнаят, че Аз съм Господ.

 

 

ГЛАВА 7.

1. И биде към мене слово Господне: 2. и ти, сине човешки (кажи): тъй казва Господ Бог: свършек на земята Израилева, - дойде свършекът върху четирите земни краища. 3. Ето, дойде свършек за тебе; и ще пратя върху тебе Своя гняв, и ще те съдя според твоите пътища, и ще стоваря върху ти всички твои гнусотии. 4. И Моето око не ще те пожали, и не ще се смиля, и ще ти отплатя според твоите пътища, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе, и ще узнаете, че Аз съм Господ. 5. Тъй казва Господ Бог: беда единствена, ето иде бедата. 6. Свършек дойде, дойде свършек, дигна се против тебе; ето дойде, 7. дойде напаст до тебе, жителю на страната! иде време, приближава ден на смут, а не на весели викове по планини. 8. Ето, скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще завърша над тебе Своя гняв, ще те съдя според твоите пътища и ще стоваря върху тебе всички твои гнусотии. 9. И окото Ми не ще те пожали, и не ще се смиля. Според твоите пътища ще ти отплатя, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе; и ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва. 10. Ето денят! ето дойде, настъпи напастта! жезълът покара, гордостта напъпи. 11. Силата въстава против жезъла на нечестието; нищо не ще остане от тях - ни от богатството им, ни от шума им, ни от разкоша им. 12. Дойде време, настъпи ден; купувачо, не се радвай, продавачо, не плачи, защото гневът е върху цялото им множество. 13. Защото, който е продал, не ще се върне при продаденото, макар да остане жив; защото пророческото видение за цялото им множество не ще се отмени, и никой с беззаконието си не ще закрепи живота си. 14. Тръбят с тръба, и всичко се готви, но никой не отива на война; защото Моят гняв е върху цялото им множество. 15. Вън от къщи - меч, а вкъщи - мор и глад. Който е на полето, от меч ще умре, а който е в града, него ще погълне глад и мор! 16. А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие. 17. На всички ръцете ще отпаднат, и на всички коленете като вода ще затреперят. 18. Тогава те ще се опашат с вретище, и трепет ще ги обхване; и у всички по лицата ще бъде срам, и у всички по главите - плешивост. 19. Среброто си ще изхвърлят по улици, и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си и не ще напълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им. 20. И в гиздавите си накити те се гордееха с него и правеха от него изображение на гнусните си истукани; затова ще го направя нечисто за тях 21. и ще го дам плячка в ръцете на чужденци и на беззаконници земни да го разграбят, и те ще го осквернят. 22. И ще отвърна от тях лицето Си, и ще осквернят Моето съкровено място; и ще влязат там грабители и ще го осквернят. 23. Готви верига, защото тая земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия. 24. Аз ще доведа най-зли народи, и ще завладеят домовете им. И ще туря край на гордостта на силните, и ще бъдат осквернени светините им. 25. Иде гибел; ще търсят мир, и не ще намерят. 26. Беда ще дойде след беда, и вест след вест; и ще търсят у пророка видения, и не ще има учение у свещеници и съвет у старци. 27. Царят ще тъжи, и князът ще се облече в ужас, и у народа на страната ще треперят ръцете. Ще постъпя с тях според техните пътища, според техния съд ще ги съдя; и ще узнаят, че Аз съм Господ.

 

 

ГЛАВА 8.

1. В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога. 2. И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу - огън, а от кръста му и нагоре - като че сияние, като че светлина от пламък. 3. И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване. 4. И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето. 5. И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността. 6. И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии. 7. И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука. 8. И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата. 9. И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук. 10. Влязох, и гледам, и ето - всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо. 11. И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка - своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре. 12. И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: "не ни вижда Господ, Господ остави тая земя". 13. И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат. 14. И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза, 15. и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии. 16. И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето. 17. И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си. 18. Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, - не ще ги чуя.

 

 

ГЛАВА 9.

1. И извика на ушите ми със силен глас и каза: нека се приближат тия, които ще накажат града, всеки със своето пагубно оръжие в ръце. 2. И ето, шестима души идат от горните врата, обърнати към север, и у всекиго в ръка пагубното му сечиво, и между тях един, облечен с ленена дреха, и на пояса му дивит. И дойдоха и застанаха до медния жертвеник. 3. И славата на Бога Израилев слезе от Херувима, на който беше, върху прага на Дома. И повика Бог човека, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс. 4. И каза му Господ: мини презсред града, презсред Иерусалим, и тури знак по челата на людете, които скърбят, които въздишат за всички гнусотии, що се вършат сред него. 5. А на ония чух да каже: идете след него в града и убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете; 6. старец, момък и девица, младенец и жени бийте до смърт, ала не закачайте ни едного човека, който има знак, и почнете от Моето светилище. И почнаха те от тия старейшини, които бяха пред Дома. 7. И каза им: осквернете Дома, напълнете дворите с убити и излезте. Те излязоха и почнаха да убиват в града. 8. И когато убиваха, аз останах и паднах ничком, извиках и казах: о, Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Иерусалим? 9. И каза ми Той: нечестието на дома Израилев и Иудин е голямо, твърде голямо; и тая земя е пълна с кръв, и градът е изпълнен с неправда; защото те казват: "Господ остави тая земя, Господ не вижда". 10. Затова и окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; ще обърна поведението им върху техните глави. 11. И ето, човекът, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс, даде отговор и каза: аз извърших, както ми заповяда.

Пророчеството на св. пророк Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9). Детайл от иконата на св. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния" от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир.

 

 

ГЛАВА 10.

1. И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях. 2. И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми. 3. Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор. 4. И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня. 5. И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори. 6. И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: "вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите", и когато той влезе и застана между колелата, - 7. тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе. 8. И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце. 9. И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз. 10. И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело. 11. Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха. 12. И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, - всичките им четири колела. 13. На тия колела чух да се казва: галгал *. 14. И всяко животно имаше четири лица: първото лице - лице херувимско, второто лице - лице човешко, третото лице - лице лъвско и четвъртото - лице орлово. 15. Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар. 16. Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях. 17. Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните. 18. И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите. 19. И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре. 20. Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими. 21. Всеки имаше по четири лица и всеки - по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце. 22. А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, - същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.

* Вихър.