старец Ефрем Светогорец

 

 

Старецът Атанасий, в света Спиридон Камбанаос, е роден на остров Егина през 1867 година. Получил образование в Париж и Виена, станал прекрасен лекар. Постигнал големи успехи в света и бил награден с много ордени. През 1898 година на тридесет и една годишна възраст дошъл на Света Гора да монашества във Великата Лавра. След две години бил подстриган за монах и поради добродетелите си скоро бил избран в Духовния съвет на Лаврата. Водел много строг монашески живот. За добротата, незлобието и братолюбието му се носели легенди. Отец Атанасий е основател на списание „Светогорска библиотека”, издавано във Волос от приснопаметния Сотирис Схинас.

 

Вследствие на непрестанно четене на светоотечески писания у него възникнал стремеж към пустиннически живот. Но ето ти беда – младежките години вече били отминали, а от болестите си той доста затлъстял. Но желанието му да стане подвижник било огромно.

 

***

В края на краищата, когато навършил вече шестдесет и осем години, отнякъде узнал, че в скита „Свети Василий”, високо в пустинята, един голям подвижник на име Йосиф води изключително строг живот. Тогава си събрал вещите, парите, книгите, натоварил всичко това на муле, взел със себе си един помощник и се запътил към Стареца в скита „Свети Василий” – към най-високото и безплодно, най-аскетичното и сурово място. Казвал: „Отивам да монашествам при Стареца Йосиф”. Като пристигнал при него, отец Атанасий казал:

- Старче мой, дойдох да се подвизавам при теб. Много съм слушал за теб, свети Старче.

 

Старецът Йосиф бил с тридесет години по-млад от отец Атанасий, момченце в сравнение с него. Но заедно с това – същински лъв.

 

- Чул си неистини за мен.

 

- Не, ще остана с теб!

 

- Виж какво, драги докторе, не можеш да останеш тук. Тук животът е много суров, а ти си старец затлъстял.

 

- Ще се старая и с Божията благодат ще успея.

 

- В никакъв случай не можеш да успееш, докторе мой.

 

- Не, ще остана тук.

 

Изглеждало, че бил решил да подражава на авва Павел Препрости, който само с голямата си настойчивост постигнал това, Антоний Великий да го остави при себе си. Затова казал:

 

- Няма да си тръгна.

 

- Какво искаш, защо си дошъл при мен? Защо не си седиш в Лаврата, където имаш всички удобства, почит, където отците те ценят и уважават, където си в Съвета на Старците? Хайде върни се и направи там още някое добро за хората.

 

- – Дойдох да се подвизавам, да спася душата си!

 

- Сега, на стари години да се подвизаваш? Та ти няма да можеш да живееш тук!

 

- Ще остана. Ще живея със Стареца Йосиф.

 

- Тук е много строго, докторе. Тук няма да можеш да си отвориш устата.

 

- Да бъде благословено!

 

- Е, пробвай, остани.

 

 

***

Така той останал със Стареца Йосиф. По онова време заедно със Стареца живеели отец Герасим Менаяс и един фармацевт – отец Атанасий Валсамакис. И тримата – високо образовани, а Старецът – малограмотен. Той им казал:

 

- Какво искате, защо сте дошли тук? Не е ли по добре да идете в други манастири? Не ви е по силите да живеете тук.

 

- По твоите молитви – ще ни бъде по силите! Ще останем .

 

- Ако останете, ще си затворите устата. Изобщо няма да празнословите. Тук не е място за разговори. Мълчание и молитва! Ще можете ли ?

 

- Ще можем!

 

- Само веднъж да ви хвана да разговаряте, всички си тръгвате оттук!

 

- Какво говориш, какво говориш, ще се подвизаваме!

 

- Ще видим това на дело.

 

 

Но те били висшисти и при това от близки области. Затова имало за какво да побъбрят. Минал ден, втори, трети – и Старецът ги хванал и тримата да разговарят.

 

- Докторе, нали ти казах?

 

- Прости!

 

- Събирайте си багажа и се махайте. Виж ги ти – почнали да празнословят! Докторе, нали каза, че ще можеш да мълчиш и да се подвизаваш?

 

- Старче мой, Старче мой, тежки са тия думи! Не можем да ги изпълним.

 

- Щом не можеш връщай се в манастира си. Тук – мълчание.

 

- Не, ти имаш думи за вечен живот! А и къде да отидем!

 

- Върви в манастира си, не можеш да останеш тук.

 

- Няма да тръгнем. Един Старец имаме.

 

 

А отец Арсений викал:

 

- Дядо Йосифе, те не показват никакъв напредък! Стари хора са и вече не ще се променят. Май е по-добре ние да си тръгнем.

 

 

И като казал това, хванал Стареца за ръката и го задърпал. И високообразованите братя хванали Стареца за другата ръка и го задърпали към себе си. А Старецът – по средата.

 

- Старецът е наш! – викали висшистите.

 

- Старецът е мой! – викал отец Арсений.

 

И дърпали. Старецът извикал:

 

- Престанете, братя! Ще ми откъснете ръцете!

 

Победил – неизвестно как – отец Арсений. Той взел Стареца и двамата заминали на връх Атон. А било зима.

***

Щом с Божия помощ се добрали до връх Атон, Старецът Йосиф и отец Арсений влезли в църквицата „Преображение”. Цялата църква била изпълнена с благоухание от две румени ябълки, поставени пред иконата на Пресвета Богородица. Даже зелените им листенца били свежи, сякаш някой току-що ги е откъснал.

 

И така, те опитали ябълките и се възхитили от райската им сладост. Тогава ги осенила мисъл и те смаяни се спогледали: откъде са се появили в края на февруари такива пресни ябълки? Защото е абсолютно невъзможно прясно откъснати ябълки с живи зелени листенца да се озоват на върха през зимата. Тогава съвременните средства за съхраняване и транспортиране на плодове не съществуваха. А и през зимата на връх Атон не стъпва човешки крак. Обикновено ходят там на шести август на храмовия празник, но и тогава хората там студуват и дрехите им хрущят от студ. Откъде биха се взели там хора през зимата? Осъзнали това, Старецът и отец Арсений със сълзи паднали на колене пред иконата на Пресвета Богородица и Й благодарили за Небесния дар.

 

Отправили молитва и взели ябълките, считайки ги за ябълки на света Ирина Хрисовалантска ( в житието на преподобна Ирина Хрисовалантска има разказ за това, как щ били предадени три райски ябълки от о. Патмос от свети Иоан Богослов). Бог помислил за тях: ”Какво ще ядат, като се изкачиха тук?” Такива неща се случват с великите хора. По-късно Старецът каза: „Помня вкуса им и никога няма да го забравя. Защото и до сега не съм ял такива прекрасни ябълки!”

 

След петте или шестте дни, които прекарали там, им се наложило да си тръгнат поради силния студ. Отец Арсений казал: ”Хайде да слезем долу и да помогнем на братята. Ще ги търпим и Бог ще ни помогне. Ако волята Му е да си тръгнат – ще си тръгнат.”

***

Щом те слезли в скита, всички учени старчета веднага се събрали. Като видели Стареца, те се затичали и паднали в нозете му. Отец Атанасий Камбанаос извикал:

- О, дядо, дядо! Вие ни изоставихте и ние не знаехме какво да правим. Както израилтяните чакаха четирийсет дни Моисей да им донесе скрижалите на Закона, така и ние те чакахме да слезеш от върха.

 

Да, горкият доктор бил много благочестив човек. Тогава Старецът му рекъл:

 

- Виж какво, докторе мой, върви в Лаврата, тук е трудно за вас.

 

- Няма да отида!

 

- Какво да ги правим! По никакъв начин не можем да се отървем от тях!

 

Той ги пъдел, а те не си тръгвали.

***

В края на краищата дошли Лавриоти и казали на отец Атанасий: „Докторе, това място не е за теб, ти си член на Духовния съвет, имаш толкова много дипломи и награди, а си решил да станеш послушник на този малограмотен? Да се връщаме в Лаврата. Там си необходим, а тук какво ще правиш? А нима можеш на тази преклонна възраст да се подвизаваш като тукашните отци?”. В крайна сметка като събрали книгите му, те почти насила го отвели обратно и той си тръгнал със сълзи на очи. Горкичкият, плачел, че напуска Стареца.

***

Като се върнал в Лаврата, той скоро придобил двама послушници, които по негово ходатайство ръкоположили за дякони. Тъй като Лаврата била идиоритмичен манастир, всеки старец можел да има един, двама, трима послушници. Явно тези негови монаси не изповядвали напълно помислите и затова, като се оплели в тях и двамата отишли в света. И докторът останал без послушници. Омърлушен и огорчен, с оклюмала глава, отишъл той при Стареца да сподели с него болката си.

 

- Дядо Йосифе, послушниците ми ме напуснаха.

 

Но в такива случаи на Стареца не му се налагаше да търси дълго какво да каже. Затова, за да го смири, рекъл:

 

- Докторе мой, чуй какво ще ти кажа.

 

- Какво, Дядо?

 

- Ти даже гъски не си достоен да пасеш, а камо ли хора.

 

Като чул това, дебеличкият и славен дядка, много благоговеен и благочестив човек, се разсмял:

 

- Ох, ох, ох, Старче мой, не е лесно човек да приеме тези думи. Знаеш ли бил съм в чужбина, работил съм в библиотеки във Виена, Париж, Великата Лавра, Симонопетра, но никъде не съм срещал тази поговорка.

 

- Е, тогава я чу от мен, който те познава добре. Нищо не става от теб. Не си достоен даже гъски да пасеш.

 

 

Навел онзи глава, засрамен, върнал се в Лаврата и се смирил. И от тогава никога повече не продумал за достоинствата и наградите си, защото Старецът му посочил тази негова слабост.

***

Веднъж отец Атанасий отишъл да навести престарялата си майка на остров Егина. Като го видяла колко е напълнял, тя, простовата и неграмотна, която разбирала Писанието буквално, му казала:

 

- Виж какво дете мое, аз не мога да чета, но съм чувала свещеника да казва на проповед, че в Евангелието пише, че вратата на Божието Царство е тясна. Как ще преминеш през нея, като си толкова дебел?

 

По късно горкичкият отишъл при Стареца и казал:

 

- Дядо Йосифе, майка ми ме засрами, но аз се оправдах, като щ казах:”Мамо, на Света Гора пълнеят от водата”. Убедих майка си, но ще мога ли да убедя Бога.

 

Много искрен човек бил.

***

Отец Атанасий бил много добър човек и направил много за ближните си. Благодарение на положението си в Лаврата, ползвайки се с голяма почит и влияние, притежавайки дар слово, той помагал на подвижниците при уреждане на много текущи дела, за които те ходели в Лаврата. Защото на принадлежащата на Лаврата земя съществуват няколко зависими от нея скита. И монаси оттам идвали, за да получат помощ, да получат разрешение за пострижение, да сключат договор за придобиване на килия, да получат разрешение за излизане в света, да получат помощ при строителство. И всичките отивали при отец Атанасий. Като милосърден човек, той помагал на всички и успешно прокарвал тези дела през Духовния съвет.

 

Отец Атанасий защитавал и зилотите. Казвал на Стареца: ”Не бой се, молбата ти ще бъде удовлетворена, не се безпокой.” Отивал при другите членове на Духовния съвет и казвал: ”Този човек е пълен сиромах, дайте да му дадем еди-какво си, дайте да му дадем и еди-що си.” Прекрасно уреждал подобни дела.

 

Старецът много обичал доктора за добротата му и винаги го поменаваше в молитвите си. Веднъж, през 1940 година видял в откровение, че докторът заминава за някакво далечно пътуване и вече няма да се върне. Отците го изпроводили извън портите на Лаврата. Наблизо имало река, а над нея мост. След като се сбогувал с отците, отец Атанасий Камбанаос минал по моста, обърнал се, направил им последен поклон от другия бряг, като на прощаване казал: „Простете ми, отци!” А отвъд моста имало някакви златни порти, той преминал през тях и портите се затворили след него завинаги. И тогава Старецът казал на послушника си: „Бързо тичай в Лаврата, доктор Камбанаос си заминава. Побързай да се сбогуваш от мое име.” Като стигнал там, послушникът заварил доктора жив и му разказал за видението на Стареца. Тъй като имал вяра и уважение към Стареца, отец Атанасий приел думите му като Божие откровение и успял да се подготви както трябва. След три – четири дни докторът се представил, за да се наслади във вечния живот на плодовете на голямата си доброта.

 

 

Из “Моят старец Иосиф Исихаст и Пещерник” част2 , изд. славянобългарски манастир св. вмчк. Георги Зограф, Света Гора