Душата, обичаща Господа, не може да не се моли, защото тя се стреми към Него чрез благодатта, която е познала в молитвата. 
За молитва са ни дадени храмовете; в храмовете службата се извършва по книги; но храма не можеш да вземеш със себе си и не винаги имаш книги, а вътрешната молитва винаги и навсякъде е с теб. В храмовете се извършват божествени служби и живее Божият Дух, но душата е най-добрият Божий храм, и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм; но това не е за всички. 
Мнозина се молят устно и обичат да се молят по книги; това е добро и Господ приема молитвата им, и ги милва. Но ако някой се моли на Господа, а мисли за друго, Господ няма да чуе такава молитва. 
Който се моли по навик, у него няма промени в молитвата, а който се моли усърдно, у него има много промени в молитвата: има борба с врага, със самите себе си, със страстите и с хората, и във всичко трябва да бъдем мъжествени. 
Измолвай съвета на опитните, ако намериш, и смирено се моли на Господа, и Господ ще ти даде разум за смирението. 
Ако нашата молитва е угодна на Господа, Божият Дух свидетелства за това в душата; Той е приятен и тих. 
Мнозина обичат да четат хубави книги и това е добре, но още по-добре е да се молиш, а който чете лоши книги или вестници, той се наказва с глад на душата; неговата душа е гладна, защото храната и насладата за душата е в Бога. В Бога е и нейният живот и радост, и веселие. Господ неизказано ни обича и тази любов се познава чрез Светия Дух. 
Ако умът ти иска да се моли в сърцето и не може, тогава казвай молитвата с уста и дръж ума си в думите на молитвата, както казва „Лествицата”. С времето Господ ще ти даде сърдечна молитва без помисли и ще се молиш леко. Някои са повредили сърцето си, защото са се насилвали с ума да извършват молитвата в сърцето, и са стигнали дотам, че след това и с уста не можели да я произнасят. Но знай реда на духовния живот: даровете се дават на простата, смирена, послушна душа. Който е послушен и въздържан във всичко: в храната, в думите, в движенията, на такъв Сам Господ дава молитва и тя леко се извършва в сърцето. 
Непрестанната молитва идва от любовта, а се губи заради осъждането, празнословието и невъздържанието. Който обича Бога, той може да мисли за Него ден и нощ, защото никакви дела не пречат да обичаме Бога. Апостолите са обичали Господа и светът не им е пречел, макар че са помнели света и са се молели за него, и са проповядвали. А ето, на Арсений Велики било казано: „Бягай от хората”, но Божият Дух и в пустинята ни учи да се молим за хората и за целия свят. 
В този свят всеки има свое послушание: един е цар, друг - патриарх, трети - готвач или ковач, или учител, но Господ обича всички, и по-голяма награда ще получи този, който повече обича Бога. Господ ни е дал заповед - да обичаме Бога с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа. А без молитва как е възможно да обичаме? Затова умът и сърцето на човека трябва винаги да бъдат свободни за молитва.