В живота съществуват малко моменти, в които се радваме на истинска красота и щастие. Още повече, че тези моменти продължават разочароващо кратко. Такъв бил случаят, когато свети Нектарий решил да посети Градината на Пресвета Богородица – Света Гора.
След като пристигнал на Атон и престоял в някои от манастирите, свети Нектарий решил да се отклони от ежедневната си програма и да посети Катунакия, уединено убежище на дванадесет братя, които живеели в пълно смирение, простота и любов. Килията била основана от известния духовник монах Даниил, с когото по-късно свети Нектарий ще поддържа най-близка духовна близост. Гостоприемството им било прочуто, също се отнасяло и за тяхното пеене. Говорело се, че когато слушаш как пеят, сякаш чуваш ангелски песнопения. Музиката довеждала душата до радостен възторг. Свети Нектарий изпитвал голяма любов към византийското пеене, особено това, което е посветено на света Богородица. Затова решил да предприеме трудното пътуване до скита, намиращ се на морската скала.
Когато се отслужвала Божествена литургия в Катунакия, присъстващите усещали, че сякаш всичко земно ги напуска и по някакъв начин се пренасят в друго измерение на духовността.
На около десет минути път под това свято убежище човек може да види стръмна страховита скала, наречена Каруля, която е над сто метра висока. Под нея с грохот се разбиват морските вълни.
Пристигането на свети Нектарий в това място, излъчващо природно и духовно страхопочитание и благоговение било неочаквано. Данилеите нито били уведомени за посещението му, нито знаели кой е той. Дошъл, носейки шапка на монах и едно старо расо, с което работил в градината си в Ризариос (семинарията, където бил ректор), и с дебели монашески ботуши. Оставил ги да мислят, че е монах и им казал, че е от Атина. Те посрещнали неочаквания си посетител с обичайната си любезност и с типичната си сърдечност. Предложили му пресни смокини и лешници с див мед и били доволни, че той ще прекара няколко дни сред тях, така че да може да участва в Божествените им литургии. Когато им заговорил, независимо че словото му било кратко, те били удивени да чуят такава просветена и проницателна реч.
След литургията свети Нектарий и един монах от данилеите излезли на разходка към страховитата скала Каруля, където неочаквано срещнали един непознат отшелник. Той имал силен тен от слънцето, расото му било пожълтяло от носене и големите му очи били почти хипнотизиращи.
- Благословете… – прошепнал свети Нектарий, заставайки поразен от чудото.
- О, Господи! – отговорил отшелникът и начаса се обърнал към данилейския монах, като го смъмрил:
- Братко, как можеш да вървиш пред митрополита на Пентаполис, който е приет сред светите братя преди много време?
Монахът онемял. Нектарий смирено погледнал отшелника в очите. Сърцето му биело бързо, разбирайки, че пред него стои душа, благословена с Божествения дар да вижда в миналото и бъдещето. Без да иска очите му се насълзили от благоговение.
- Да бъде благословено името на нашия Бог, брате. Не казвай нищо повече за скромния му слуга…Моля те, моля те, приеми поздравите ми.
Той се доближил с желание да целуне грубата ръка на отшелника. Отшелникът обаче издърпал ръката си и на свой ред се поклонил да целуне ръката на свети Нектарий. По този начин двамата се оказали лице срещу лице и си разменили сърдечна прегръдка.
- Вчера демоните изпаднаха в ярост. Нападнаха ме така злобно и беше очевидно, че искаха да ме унищожат. Обаче не можаха да продължат при думите: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат неговите врагове.” В този момент те изчезнаха.
- Защо са се разгневили? – попитал свети Нектарий.
- Защото днес щях да се срещна с един от най-големите им преследвачи.
- Какви са новините по света?
- Новините са войни, безредици, безпокойство…
- Не продължавай, разбирам – казал отшелникът. Самоизтъкване, гордост, арогантност и псевдоинтелектуалност.
И двамата се умълчали някак тъжно.
Междувременно монахът се опитал да поправи недоразумението заради недостатъчната почит, оказана на свети Нектарий, като му предложил извиненията си.
- Съчувствам ви, Ваше Високопреосвещенство. Вие копнеете за уединение, но сте видели, че е ваш дълг да служите лично на хората и в дълбоката си обич към себеподобните се чувствате отговорен за тях и така трябва да се включите в света…Уединението обаче ще дойде при вас.
Свети Нектарий го погледнал отново в очите и се просълзил от вълнение.
- Какво мислите за настъпващия двадесети век? – попитал той отшелника.
Отшелникът не отговорил веднага. Той погледнал към небето, въздъхнал дълбоко и казал:
- Виждам края на царства, войни, безредици,зверства, разрушения…Ще царува страхът.
Тримата свети люде не си казали нищо друго и се разделили, поемайки всеки по своя път, за да се срещнат след не много време завинаги в Небесното Царство, където са и до днес…
Из книгата „Свети Нектарий, светецът на нашия век” Сотос Хондропулос
Размисли за националния празник на Бълга...
С любов ще те изричам
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие